Доброслав Димитров, БРАИТ: Отсъствието на новите индустрии от НСТС е заплаха за националната сигурност

САЩ и Китай са вплетени в безмилостна търговска война, водени от разбирането, че който владее лидерската позиция на терена на технологиите и иновациите, ще ръководи света през следващите десетилетия.

Технологиите и иновациите са фокус и на новата Европейска комисия, която най-накрая осъзна, че отсъствието от това състезание ще струва много на Европа.

На този глобален фон у нас Министерски съвет отново отказа да даде място на Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ) на масата за тристранен диалог между синдикати, работодатели и държава. Това решение дойде въпреки факта, че тя представя най-иновативната част от българската икономика, която продължава да расте дори във времена на криза, и e гръбнак на българската средната класа.

„Това решение е в разрез със съвременните икономически реалности и създава сериозни рискове за развитието на българската икономика. БРАИТ обединява ключови високотехнологични сектори като автомобилната и софтуерната индустрия, IT и ICT, биотехнологиите, изкуствения интелект, финтех, агритех, възобновяемата енергетика и електронната търговия. Те са основен двигател на глобалната икономика и приоритет за държавите-лидери“, посочват в своя позиция от Асоциация за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST), част от БРАИТ.

A Profit.bg се обърна към Доброслав Димитров, председател на УС на работодателската организация, за да разбере какви са причините за този необясним отказ и какви ще са последиците от него за българската икономика.

Какво представлява БРАИТ? Какви компании и сдружения включва организацията и каква е тяхната роля в българската икономика?

Има един термин в икономиката и в технологичния свят, който на английски е Technology First. Той разграничава компаниите, които използват технологии, от тези, създадени от технологии. Тук идва голямото неразбиране в установените индустрии. Има значение дали цифровизираш аналоговите си процеси, или си цифров в самата си същност и оттам започваш да извършваш дейността си.

БРАИТ е обединение на 30 асоциации и клъстери, които представляват новата икономика на България. Това не е ИТ секторът, не е един сектор. Това, което ни обединява, е начинът, по който извършваме своята икономическа дейност. Всичко започна от ИТ сектора, но в момента включва изнесените услуги, биотехнологии, финтех, високотехнологично земеделие, роботика, космос и др. По друг начин казано, това са всички тези нови икономически субекти, които са се появили в последните 20 години и в момента формират около 20% от БВП на България, огромна част от неговия ръст и много голяма част от износа на страната. В голяма степен те са работодатели на средната класа у нас.

Три примера как технологиите променят българското училище

Доскоро имахме много на брой отделни организации, които представляваха един или друг сектор. Всички те по безпрецедентен начин се обединиха в БРАИТ.

Защо тогава отново не бяхте включени в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС)?

Няма обяснение. Получихме едно писмо, в което пише, че не ни приемат, но няма доклад, няма обяснение, няма нищо. Моят отговор обаче е, че останалите работодателски организации и държавата не разбират и нямат информация. Те може би продължават да смятат, че сме някаква бутикова част от икономиката, че не сме национално представени. Но светът се променя. Преди 10 години може би това е било вярно. Преди 15 години със сигурност е било вярно. Днес обаче не е.

Само трябва да погледнем към другата страна на океана и новия караул там. Тръмп се е заобиколил само и единствено с представители именно на тази част от икономиката. Както в САЩ, така и в Китай фокусът е изцяло върху нея, защото това съревнование ще реши кой ще владее икономическата и политическата сила в света. Който владее технологиите, владее света.

За съжаление, както в Европа, така и в България не се разбира, че икономиката изцяло ще зависи от икономическите субекти, които са Technology First, а не просто ползватели на технологии.

Защо БРАИТ трябва да е в НСТС?

Нашата мисия е да помогнем на България да прескочи технологичното предизвикателство пред нея. В момента започва Петата индустриална революция и ще отвори огромна пропаст между държавите, които са високотехнологични и прилагат технологиите във всеки един аспект на живот, и тези, които не са. Това е причината, която ни амбицира да полагаме тези усилия. НСТС в сегашния си вид работи с липса на информация. А когато работиш така, не можеш да вземеш правилно решение.

Икономиката не сме само ние, но не са и само старите индустрии. Двете страни по дефиниция имат различни предизвикателства пред себе си. По-старите индустрии например имат проблеми с цената на тока. България продължава да бъде изключително енергоемка като икономика. Не сме ефективни. За тях проблем е и минималната заплата, тъй като формулата е безумна – има автоматично обвързване между минимална и средна заплата, при положение, че едното участва във формирането на другото.

IBM в България - от железницата през AI до подкрепа за стартъп средата

Тези теми ги има, съществени са и трябва да бъдат решавани. Но ги има и другите и те са не по-малко важни.

Високотехнологичните индустрии плащаме европейски заплати и нас ни касае максималният осигурителен доход. Проблемът е, че ние се съревноваваме на европейско ниво с тези данъчни ставки. За нас е проблем глобалният данък от 15%, тъй като половината от нашите служители работят в глобални компании, които имат хиляди работници тук.

Истината е, че те сега ще плащат най-високи данък в сферата на услугите в Европа. Всички държави са въвели глобалния данък, но с изключения за съществена икономическа дейност. В България го въведохме с изключение за съществени активи. Технологичните компании обаче не са мини или петролни рафинерии и не могат да се възползват от това. При нас активите са човешкия капитал. Дори в Германия този тип компании плащат по-ниски данъци, отколкото в България.

В днешното глобално съревнование е от ключово значение всяка една държава какви политики прави. А в сърцето на всяка една технология стои човешкият фактор, човешкият талант. Само чрез икономика на знанието, икономика на добавената стойност България може да преодолее проблемите пред себе си.

От тази гледна точка недопускането ни в Тристранния съвет е заплаха за националната ни сигурност. Ако нямаш икономика, нямаш нищо.

Какви са перспективите пред българските високотехнологични сектори, които представлявате вие, в сравнение с тези на традиционните индустрии, от гледна точка на икономиката на бъдещето?

В момента с много малко се прекъсна спадът на индустриалното производство в България след 20 поредни месеца. Това се случи с 1% ръст през октомври, но спадът най-вероятно ще продължи, защото Германия – най-големият ни партньор – е трета година в криза. Европа не се справя добре, а България расте с 1-1,5%.

В същото време високите технологии продължават да растат с двуцифрени проценти. Почти няма индустрия, която да не се развива.

EduKartGo: Направи си сам електрически картинг

Пример за това е автомобилния сектор у нас. В него има 250-300 предприятия, част от които са по-традиционни и се представляват от други работодателски организации. Те са в ниския сегмент на добавената стойност и имат редица проблеми.

Има и такива обаче, които правят дизайн на чипове или пишат софтуер за управление на автомобили. Този висок сегмент продължава да се развива добре, защото автомобилите все повече стават роботи на колела. Добавената стойност се измества към това кой притежава технологията.

Изнесените услуги миналата година нараснаха с 12%, софтуерът – с 16%. И това е във време на криза. Предишните години растяхме с по 25%. Представете си, че по-голяма част от икономиката се развива по този начин. Дали щяхме да настигнем средните европейски стандарти по-бързо? Щяхме да го направим за пет години, а не 35 години по-късно да кретаме на опашката.

България е лидер Югоизточна Европа в технологичния свят – както в ИТ сферата, така и по отношение на стартъпите. На изток от Виена София е най-големият хъб за стартиращи предприятия. В същото време българската икономика е на последно място по цифровизация. Нашите високотехнологични бизнеси цифровизират целия свят, но не и страната ни. Това е абсурдно. Става дума за два свята, които ние искаме да съберем. И протягаме ръка, но оставаме неразбрани.

Какви са следващите ви стъпки като организация? Продължавате ли битката?

Когато предният път получихме отказ, заведохме дело и го спечелихме. Сега ще направим същото, така че ще продължим в тази посока и ще използваме всеки законов инструмент. Ще се борим за това бъдеще, което описах. То на практика трябва да е настояще и ще дадем всичко по силите си да се случи.

Този път настроението в компаниите, които БРАИТ представлява, е наистина революционно. Много от тях ще си потърсят правата, защото се оказа, че за пореден път за голяма част от тях се каза, че са давали пълномощни за представяне от други работодателски организации, а това не е така. Някои от глобалните компании ще обърнат внимание на този казус на международно ниво. Съотносимо ние сме много по-големи, отколкото преди четири години, защото продължаваме да растем, а останалите се свиват.

Има ли автомобилна индустрия в България?

Какво губи България от това, че БРАИТ остава извън НСТС?

Потреблението в България до голяма степен се движи от хората с по-висок разполагаем доход. А много голяма част от тях са тези, които работят в компаниите, плащащи три пъти средната заплата за страната.

90% от представяните от нас индустрии са в София. Представете си какво би станало, ако това бъде по-добре разпределено в страната. В София икономиката е съвсем различна от тази в останалата част на България. Така че имаме емпиричен експеримент – гледаме какво се случва в София и си представяме какво може да се случи навсякъде.

Ако тези политики бяха на дневен ред, България можеше да бъде като София. Фактът, че ние сме извън тристранния диалог, обаче означава, че това не е фокус, защото ние сме лицето на българската технологична индустрия пред света.