Защо се държим неадекватно преди и по време на полет (анализ по Фройд)
В нас съществуват два основни психологически механизма - цивилизованото „его“ и първичното, инстинктивно „то“. Обикновено егото контролира нашите импулси и ги задържа в социално приемливи граници. Но когато ограниченията отслабнат, се появява „то“
![Защо се държим неадекватно преди и по време на полет (анализ по Фройд)](https://sportal365images.com/process/smp-images-production/profit.bg/10022025/60aa9f8f-75d6-4b7e-99ec-29ecd50b066a.webp?operations=crop(0:0:1920:1080)&format=webp)
Повечето от нас със сигурност са били свидетели на необичайно или дори непристойно поведение на летищата, както и по време на полети.
Ситуациите варират от безобидни сцени с пътници, които си дремват на пода, до по-притеснителни - като пиянски скандали или дори опити за отваряне на самолетните врати, пише The Conversation.
През последните години подобни инциденти стават все по-чести, което води до засилени дискусии за ограничаване или дори абсолютна забрана на продажбата на алкохол в летищата и на борда на самолетите. Ryanair, например, настоява за лимит от две напитки на човек, за да се избегне агресивното поведение.
Но как изобщо летeнето провокира подобно поведение у пътниците?
За много хора ваканцията започва още преди да са достигнали дестинацията си. Те са в празнично настроение, готови да се потопят в дългоочаквана почивка, което в някои случаи ги прави по-разкрепостени и склонни към не особено добри решения.
Други изпитват тревожност, свързана с полета, и търсят утеха в алкохола. А хаосът, шумът и тълпите на летището само засилват усещането за стрес. Психолозите отдавна знаят, че хората реагират остро на околната среда - прекалено силният шум и пренаселените пространства могат да ни направят раздразнителни и по-склонни към изблици на гняв.
Но има и още нещо - летищата са своеобразна „сива зона“.
Хората ги възприемат като междинни пространства, където обичайните правила и усещания за време и място губят смисъл. Щом минем през проверките за сигурност, вече не сме в държавата си, но все още не сме пристигнали и в другата.
Още по-объркващ е фактът, че времето на летищата е относително - при някои полети е вероятно да кацнете по-рано, отколкото сте излетели, заради различните часови зони. А когато хората изгубят усещането за време и контрол, това може да засили тревожността им.
Летищата също така засилват нетърпението, защото целият ни фокус е върху бъдещето - полета, пристигането, плановете за дестинацията. Закъсненията могат да предизвикат сериозно раздразнение, което, в комбинация с липсата на лично пространство, прави средата още по-непредсказуема.
Освен антисоциалното поведение, летищата пораждат и необичайното желание за социален контакт. Пътници, които иначе не биха си казали и дума, споделят плановете си за почивка, обменят съвети и истории. В тази „ничия земя“ хората често се държат по-различно, защото обичайните социални норми са разхлабени. А алкохолът само засилва това поведение.
Въпреки че летищата често водят до стрес и раздразнение, за някои те носят и чувство за освобождение. Хората често възприемат времето като враг, както се споменава в книгата на Стив Тейлър Time Expansion Experiences. Времето ни ограничава със срокове и ни кара да чувстваме как животът ни се изплъзва. Но когато попаднем в зона, където времето губи обичайния си смисъл, това може да се усеща като излизане от затвор.
Същото важи и за идентичността. В ежедневието си играем добре познати роли - професионалисти, родители, партньори. Те ни дават сигурност, но понякога усещането за рутинност започва да ни задушава. Летището и последващото пътуване ни позволяват да се почувстваме различно, като се освободим от обичайните граници и преживеем нещо ново.
Но тази свобода може да има и друга страна. Според теорията на Зигмунд Фройд, в нас съществуват два основни психологически механизма - цивилизованото „его“ и първичното, инстинктивно „то“. Обикновено егото контролира нашите импулси и ги задържа в социално приемливи граници. Но когато ограниченията отслабнат - например на летището, където нормите се размиват - „то“-то понякога се проявява.
Алкохолът допълнително засилва този ефект. След няколко чаши някои пътници напълно губят задръжките си, а инстинктивните желания и емоции вземат решения вместо тях. Затова не е изненада, че именно летищата и самолетите често се превръщат в сцена на необичайни, а понякога и агресивни прояви.
Ограничаването или дори забраната на алкохола на летищата може да изглежда като крайна мярка, но на фона на всички фактори, които подтикват към хаотично поведение, може да се окаже единственият ефективен начин редът да бъде запазен. В среда, където границите и без това се размиват, законовите ограничения може да са последната преграда пред пълния хаос.