Софийската нощ е като импровизиран джаз – започва хаотично, но ако попаднеш на правилното място, всичко зазвучава в хармония. И така се става част от клуба. Докато телевизорите гърмят за “ВЕЙП МАНИЯТА”, тук пушим цигари - с кафяв филтър. В зоната за пушене, разбира се.

Джазът в София не се случва само в претъпкани паркове с коктейли, струващи половин Dogecoin, или парче от друга криптовалута. Тази музика намира дом и в уютната прегръдка на Живко Драгнев, собственик на Jazz Bar.

Той е масивен български мъж, с вече обръснато лице и коса, но все още носещ характера на викингската си визия отпреди година. Човек с дълбоки познания по история, Живко застава зад бара с аристократичен маниер – и сипва, споделяйки с другите джазлюбители.

Барът се намира на улица „Св. Св. Кирил и Методий“, където хиляди хора минават всеки ден, без да подозират, че на една врата разстояние ги чака нощ, която може да не запомнят ясно - но сигурното е, че никога няма да я забравят.

Живко не е типичният собственик на бар. Не е отблъскващ предприемач, който смята, че алкохолът ще се продава сам. Няма и претенциозен нюх на човек, който нарича коктейлите си „концептуални“. Той просто обича джаза.

„Преди да започнем нямаше място, което да работи основно за джаз и да е отворено до късно. Имаше заведения с джаз, но това бяха места с храна, чайове и оскъден алкохол. Посещавайки и наблюдавайки, реших да създам нещо, което е на сърцето ми“, разказва Живко.

Някога на мястото на Jazz Bar имало метъл клуб, после стриптийз, а най-накрая – наргиле бар. В тази разказваческа последователност има нещо логично – преди да стигнеш до джаза, трябва да минеш през малко шум, малко плът и малко дим.

Само че Живко не искал наргилета. За стриптийз не бих го питал. Той е търсил място, което работи до късно, без да досажда на съседите – един малък, но важен детайл, който често убива тези бизнеси.

„Нещата станаха доста бързо. Покрай приятел взех контакти на алкохолни доставчици, музикантите ги познавах отпреди това и за две седмици промених подредбата. Две седмици по-късно отворихме.“

Делта Блус Бар: Там, където китарите пеят, а тексасците кимат одобрително

Нямаш опит, имаш визия

Всичко звучи доста подредено. Но и Живко е човек, все пак.

„Нямам никакъв опит в управлението на бар. Това беше тежък урок, който научих с доста пари“, признава той.

Но след години на потни чаши и мътни утрини Живко добавя:

„Не намерих управител, който да движи това място по същия начин като мен. Всеки, който пробваше, налагаше своята визия, а явно моделът работи само по моя начин.“

Той обаче не е просто барман. Живко е човек на две луни – денем в света на ИТ инфраструктурата, нощем сред саксофони и ниски чаши Teacher’s.

„Все още работя в ИТ компания, занимавам се с поддръжка на storage-системи вече 19 години“, казва той.

„Нямам време за нищо друго.“

В началото работил с петима души, но само двама били по обява. Останалите – проверени хора.

„Читав персонал намирам чрез препоръки“, посочва Живко.

Така попаднал и на младо момиче, което довело със себе си нова публика.

„Благодарение на нейните контакти се радваме на доста млади посетители. Но през последните две години има и засилен интерес към джаза и с достатъчно внимание от наша страна към тази група – нещата се получават.“

Велина, която събира перфектните непознати на една маса

• А какво пият тук?

Ами, Уиски.

Някой може да поръча бира, но царят на бара остава онзи кафяв еликсир, който се съчетава идеално с дългите разговори, крехките обещания и погромните съобщения към отдавна забравени приятелства.

„Все пак няма перфектна напитка за джаз – тази музика работи с всичко“, твърди експерът.

Rakamakafon: 30 години по-късно в България отново ще се произвеждат грамофонни плочи

Кой е свирил в Джаза?

Едно място може да се похвали с ръководството си, но истинският джаз бар мери стойността си в музикантите, които са стъпвали на сцената му. И в този случай Jazz Bar има какво да разкаже.

Конрад Хъруиг – брилянтен тромбонист, който е свирил с Майлс Дейвис и Франк Синатра. Той дошъл с български квинтет и оставил след себе си легенда, която още витае сред лилавите стени на бара.

А после имало и друго голямо име – Стенли Джордан, човекът, който популяризира тапинг техниката в джаза. Той случайно попаднал в бара, харесал атмосферата и предложил да свири.

„Взехме символична входна такса за стандарта му“, спомня си Живко.

„Слушал съм го толкова пъти, без да си представя някога, че ще му бъда домакин.“

Съветът на Живко към мечтателите

Ако искаш да свириш джаз? Работи здраво и намери правилните учители. В България ги има – както в академията, така и сред частните преподаватели, отбелязва Живко.

Песен за човека: 23-годишният Тео и изкуството да преподаваш класическа китара

• А ако искаш да отвориш бар?

„Поработете в тази сфера, преди да направите крачка. Това ще ви спести много пари и нерви“, посочва Живко зад лукава усмивка, която само той знае какво е видяла.

В края на разговора нашият герой се сеща какво да отговори на въпрос, който му зададох още в началото.

• Какво е най-запомнящото се нещо, което някой ти е казвал? Може и да е гадно.

И той отговаря нещо, което е чул няколко пъти през последните осем години:

„Ние все си мислим, че ще затворите в най-скоро време.“

Живко изправя рамене... 8 години по-късно.