Делта Блус Бар: Там, където китарите пеят, а тексасците кимат одобрително

Седя си сам на бара и си сърбам… бира.

В този момент се появява собственикът на заведението, адвокат Антон Серкеджиев, разнасящ дълги дървени столове, за да помогне на дамата, която отговаря за питиетата. Мигновено пускам шега, а той отговаря с онази за мъжа и чехъла.

На пръв поглед Делта Блус Бар изглежда като едно непретенциозно място. Разположен на една от тихите централни софийски улици (оксиморонът е умишлен), той може лесно да бъде подминат, ако не знаеш къде да гледаш. Но щом прекрачиш прага, усещаш нещо различно – мястото ти гарантира специфични преживявания, далеч от тези в кафенетата на Витошка.

Все още не са дошли клиентите и барът е озвучен от американско радио, което пуска класически блус без реклами. Живата музика тази вечер ще бъде изпълнена от въпросния Серкеджиев, който е и фронтмен на уважаваната група Delta Roosters, както и от неговия приятел Тодор Николаев. Двамата се изявяват под името T&T Acoustic.

На този фон си мисля за мечтата на милиони мъже по света някой ден да си отворят свой бар. В този случай е особено атрактивно - свириш с приятели, сред приятели, а след това си казваш наздраве с тях.

Песен за човека: 23-годишният Тео и изкуството да преподаваш класическа китара

Но тук идеята не се появява в резултат на динамичен бизнес план или нощно прозрение по време на запой. Вместо това Серкеджиев разказва, че всичко е започнало в един “запуснат” хотел в Паничище, където той и група негови колеги - блус ентусиасти - се събирали на импровизирани музикални маратони.

„Прекарвахме дни в свирене и купони, след което всеки си тръгваше, броейки моментите до следващия път. Тогава си помислих: „Тези хора се нуждаят от място, където да се събират - нещо постоянно.“

От това ядро меломани, по-специално Антон и басистът в групата му Радослав Милев, лека-полека се оформя Делтата. Днес почти няма ден, в който барът да не се пълни по време на участия на различни състави.

Програмата на заведението включва групи с дълбока история и лоялни фенове, както и изгряващи младежи с любов към олдскула.

Дори джем-сесията всеки вторник, която често е сцена за ентусиасти, виртуози и чат-пат някой музикален клетник, се радва на добра публика. Серкеджиев признава обаче, че първите години са били предизвикателни.

Снимки: Начо Каменов

„Барът далеч не беше завършен и ние не знаехме какво правим. Но имахме сърце и някак си това беше достатъчно, за да започнем“.

Управлението на подобно място обаче не е съвсем безпроблемно.

В света на баровете мечтите често започват с романтичната идея за уютен кът, изпълнен с музика, приятели и милиони наздравици. Но когато тази мечта среща реалността на бизнеса, излиза друго - безсънни нощи, калкулатори и кризисни стратегии заради поскъпнали лимони.

„Блусът е нишова музика. Не е като да отвориш чалга клуб, където проблемът е по-скоро да преброиш конкуренцията. Нашата публика е по-малка и предизвикателствата са реални - особено след пандемията. Но продължаваме да сме тук“, казва Серкеджиев.

“Имаше локдауни, после междинни периоди, когато се чудиш дали изобщо си струва да продължиш.”

Подходът му към ценообразуването на питиетата отразява едновременно компромис и проблем на уютните бизнеси, който е немислим за големите заведения:

„Мразя да вдигам цените. Всеки път, когато го обсъждаме, съчувствам на редовните ни клиенти. Те не са прекалено богати и всичко тук е лично. Когато нещата вървят добре, всички печелят. Когато не вървят, това е за моя сметка“.

Всички гореспоменатите мечтатели да си имаме бар Серкеджиев полива с хладни думи: “Тук не става дума за забогатяване. Моделът е успешен дотолкова, че барът се самоиздържа.”

“Един младеж дойде веднъж и ме помоли за съвет, тъй като планирал да отвори бар. Казах му: ‘Забрави за печалби през първите седем-осем години’. Посърна, защото явно очакваше, че това става доста по-бързо”.

Въпреки че подобно заведение е далеч от фабрика за пари и въпреки другите проблеми, има моменти, заради които всичко си заслужава.

Серкеджиев си спомня за една от първите вечери след локдауна, когато някой от редовните влязъл и казал: „Най-накрая съм си у дома“.

Именно тези думи, казва той, му дават стимул да продължи с това.

Rakamakafon: 30 години по-късно в България отново ще се произвеждат грамофонни плочи

В крайна сметка Антон не се опитва да прави Делта Блус Бар нещо, което не е.

“Това не е бизнес, който ще те направи богат. Това е място, което живее чрез хората и музиката. Успехът е, че след 10 години все още сме тук.”

За това той благодари на клиентите. Те отразяват атмосферата на бара подобаващо. Ако мястото беше сериал, щеше да е антология и всеки клиент щеше да играе главната роля в отделен епизод.

На тази дата Делтата ще навърши едно десетилетие. Можете да се обзаложите, че тогава ще има подобаващо празненство

Делта блус приветства всички - от редовните персонажи, които приемат заведението като свой хол, до новодошлите, които се натъкват на нещо различно - макар че понякога ветераните имат нужда от съдийска намеса.

„Когато влезе ново лице, обичайните се държат така, сякаш някой е нахлул в дома им. Налага се да им напомня, че това е бар, а не личното им жилище“, разказва Антон.

Един особено запомнящ се посетител е възрастен тексасец, който е похвалил заведението, за това, че е уловило „истинския дух на блуса“.

„Той каза, че ако Клифърд Антън - легендарният основател на Antone's в Остин - беше жив, щеше да хареса това място. Идвайки от тексасец, това е много висока оценка.“

През годините Делта Блус Бар е видял своето. Проблемите идват и си отиват, но музиката остава. Служи вярно на онези, които искат да избягат от клишетата и кашлиците на нощния живот. Място е за хора, които биха предпочели да слушат Howlin’ Wolf вместо асансьорни хитове. Ако и вие сте от тях, следете програмата на клуба тук.