„Интернет ще потъне в мрак“. Какво ще е бъдещето с AI-асистентите
Как би изглеждал този мрак? Сайтовете и приложенията няма да изчезнат, но просто никой няма да ги посещава. Вместо това всичко ще стига до потребителя чрез неговия AI-помощник
&format=webp)
Само след няколко години може би няма да четете този текст в този сайт. Може би няма да ползватe мобилно приложение за новини, нито пък ще ви се налага да правите каквото и да е усилие, за да търсите съдържание.
Тази работа може би ще се върши от вашия собствен „AI агент“. Преди това той ще е проверил цялото съдържание, което би ви било интересно, и ще ви предложи нещо, за да направи живота ви по-лесен.
Може и да звучи прекалено футуристично. Може и да не се случи точно това. Но не бива да забравяме в какво време живеем. Намираме се в третата година от бурното развитие на изкуствения интелект. Някои експерти твърдят, че 2025 ще е годината на AI-агентите или помощници. Очаква се те да могат да събират информация и съдържание на базата на предпочитанията на потребителя. Дори да го познават толкова добре, че да вършат дейности без той да ги е поискал.
Технологията може и да не напредне толкова бързо. Но за всички е ясно, че тя вече има способността да промени коренно онлайн живота и може би да свали от пиедестала им някои от фирмите, господари на дигиталното пространство.
„Има една мисъл, от която не можем да се отърсим. Ако AI-асистентите наистина стана полезни за хората, интернет ще потъне в мрак“.
Това е цитат бележка на Марк Шмулик и Никхил Девнани от инвестиционната компания Bernstein. Двамата са смятани за анализатори от световно ниво, а записката е адресирана до инвеститорите в компанията им.
Как би изглеждал този мрак? Сайтовете и приложенията няма да изчезнат, но просто никой няма да ги посещава. Вместо това всичко ще стига до потребителя чрез неговия AI-помощник.
„Ако се случи това, което смятаме, че ще се случи, всичко ще се промени“, твърдят Шмулик и Девнани.
Те дават следния пример – представете си, че ви се налага да летите, а след това ви трябва такси до хотела. Има ли значение от коя компания ще е? Най-вероятно не, защото ви интересува как да стигнете най-бързо и евтино. Вашият AI-асистент би могъл да намери перфектната оферта без да ви се налага да търсите с Google. Сега си представете милиарди търсения, прехвърлени към асистенти. Наистина интернет няма да е същият.
И може би на потребителя дори няма да му се налага да вади телефона от джоба си. Защото асистентът ще знае какво е нужно.
Но това би означавало и цялостна промяна на икономическата среда. Всяко предпочитание, всяка покупка би била насочена към тази своеобразна врата. Представете си, че Google не печели толкова много от реклама на бизнеси.
Ето защо битката за тези бъдещи функции на AI вече е жестока. В края на януари OpenAI обяви пускането на Operator – система с изкуствен интелект, която може да извършва услуги като резервиране на самолетни билети, на хотели и плащания. Потребителят може да избере сайт, през който да бъдат изпълнени поръчките му. При липсата на такава система вероятно цялото пътуване ще бъде организирано през Google.
Вероятно затова в техгиганта са решили, че няма да чакат докато търсачката им се превърне в придатък на друга платформа. През декември от Google съобщиха за ProjectMariner, асистент, който може да прави онлайн търсения, да клика върху бутони и да попълва формуляри.
Още по-рано Antrophic, основен конкурент на OpenAI, представи своя функция, наречена „работа с компютър“. Чрез нея изкуственият им интелект Claude 3.5 Sonnet може да борави с компютър подобно на човек.
Другите техкомпании също не изостават. AI Perplexity имат подобни функции. Meta предлага очила с AI, а Apple вгражда своя изкуствен интелект във всичките си продукти. Neuralink на Илон Мъск отива още по-далеч с идеята за имплантиране на чипове в човешкия мозък.
Всичко това може и да звучи като научна фантастика, но над тези идеи се мисли не от вчера. Още през 2010 г. Хал Вариан, главен отговорник за икономическата политика на Google, заяви пред TheAtlantic, че мозъчният имплант може да е „следващата логична стъпка“.
„Сега използвате Google на компютъра и на телефона си. Знам, че много хора биха се присмели, но аз мисля, че следващата стъпка е имплантът“, заяви той.