Европейският съюз се готви да привлече до 150 млрд. евро от пазарите, за да подпомогне финансирането на разходите си за отбрана.

Ако го направи, няма да има затруднения с намирането на желаещи, отбелязва в анализ Politico.

Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен обяви във вторник плановете си за набиране на нови средства, от които правителствата биха могли да се възползват, за да засилят отбраната, тъй като САЩ се оттеглят от дългогодишните си гаранции за сигурност.

Планът все още се нуждае от одобрението от държавите членки, но ако бъде осъществен, Комисията ще набира парични средства чрез аукциони за облигации и ще ги предоставя на страните за разходи за отбрана. След това те ще връщат средствата на ЕК.

ЕС ще предостави повече фискално пространство за инвестиции в отбраната, както и 150 млрд. евро под формата на заеми за тези инвестиции. Ще се мобилизират и средства от частен капитал

Превъоръжаване за 800 млрд. евро: Фон дер Лайен представи новия план за отбрана на ЕС

Улрика Торел, старши портфолио мениджър в Alecta, шведски пенсионен фонд, управляващ активи на стойност 1,3 трилиона крони (118 млрд. евро), заяви, че фондът ще разгледа внимателно всеки нов дълг на ЕС, тъй като в миналото вече е купувал такъв.

„Ако има политическо съгласие за продължаване на работата, ще има функциониращ пазар за финансиране на тези инициативи. Аз съм напълно сигурен в това.“, заяви Тони Персън, ръководител на отдела за фиксирана доходност на фонда.

Най-голямото предимство на ЕС като кредитополучател е неговият кредитен рейтинг: С изключение на Standard & Poor's, всички големи рейтингови компании дават рейтинг ААА, считайки го за безрисков. От големите икономики на ЕС само Германия може да се сравнява с него.

„Предлагането на облигации с висок рейтинг в световен мащаб намаля след понижаването на кредитните рейтинги“, коментира Елизабет Паланденг, говорител на APG, инвестиционното звено на най-големия нидерландски пенсионен фонд ABP.

„Въпреки че в Европа все още има много емитенти с добри фискални показатели, емитирането на еврооблигации може да е полезно допълнение“, добавя тя.

„Европейските бюджети за отбрана са твърде оскъдни, за да бъдат сериозно приемани“, заяви той и допълни, че Европа спешно трябва да стане по-независима

Европейски облигации за отбраната предлага бившият председател на ЕК Юнкер

Съвместното вземане на заеми от ЕС не е нещо ново, но пандемията отбеляза повратна точка в използването му, тъй като ЕС успя да вземе заем, когато редица държави-членки, особено силно задлъжнелите, не биха могли да го направят сами.

До края на миналата година ЕК събра средства на стойност 330 млрд. евро за подпомагане на възстановяването, както и още 100 млрд. евро за краткосрочната програма SURE за загуба на работни места.

В перспектива това означава следното: Преди Комисията набираше около 500 млн. евро годишно на пазарите. Но изпълнителният орган на ЕС се върна, за да привлече още 50 млрд. евро в подкрепа на Украйна и 4 млрд. евро за финансиране на инвестиции в Западните Балкани.

Преди изявлението на Фон дер Лайен за плана, ЕК заяви, че планира да вземе заем в размер на 160 млрд. евро през 2025 г. Това я прави петият по големина емитент на търгуем дълг, деноминиран в евро тази година. Но той все още е по-малък от някои национални: Франция и Италия планират да емитират над 300 млрд. евро тази година.

Това е един от вариантите, препоръчан в доклада на Марио Драги. Но не всички лидери са съгласни с него - особено на водещите икономики

Нов съвместен дълг: Залогът на ЕС в името на конкурентоспособността

По-консервативните във фискално отношение страни като Германия и Дания, които не желаят да подкрепят своите по-задлъжнели съседи, винаги са искали заемите на ЕС да бъдат ограничени по обем и обхват.

Но ако се осъществи още един голям кръг от съвместни заеми, това би било важна стъпка към превръщането на ЕС в редовен участник на пазара на облигации, подобен на националните правителства.

Предложението на Фон дер Лайен е в съответствие с препоръките на бившия президент на ЕЦБ Марио Драги, който в специален доклад за конкурентоспособността насърчи инициативите европейски предизвикателства да бъдат финансирани с общи ресурси.

„Сигурността и отбраната са европейско „обществено благо“, заяви Алвизе Ленкх-Юнус, ръководител на отдела за държавен дълг и дълг на публичния сектор в Scope Ratings, позовавайки се на формулировката в доклада на Драги. Според него новите съвместни заеми ще осигурят „ясна увереност“ и „сигнализиращ ефект“.

„Смятам, че това би приличало на ситуацията, когато Европа беше изправена пред шока от пандемията. Може да се спори безкрайно какво беше въздействието на NextGenerationEU върху растежа“, добави той, визирайки инструмента за финансово възстановяване. „Но имаше въздействие върху доверието, тъй като успокои пазара.“

Европа може да извлече фискални поуки от Обединеното кралство за това как да постигне целите си, смята бившият президент на ЕЦБ и автор на новия доклад за конкурентоспособността в ЕС

Марио Драги: Координираната програма за реформи е решаваща, ако ЕС иска да е лидер и геополитически играч

Засега обаче, като кредитополучател ЕС среща пречки да получи най-добрата цена за своя дълг.

Все още няма място за неговите облигации в индексите на държавния дълг, които се следят от фондове с активи за трилиони евро. Включването в такива индекси на практика би принудило тези фондове да насочат част от парите си към дълг с марка ЕС, което ще направи заемането му по-евтино.

Освен това инвеститорите имат малко възможности да хеджират риска си чрез фючърсни и опционни договори - за разлика от пазарите на национални държавни облигации като германските бундове и френските ОАТ.

Германия сваля дълговата спирачка за разходите за отбрана

Военната индустрия трупа все по-голямо влияние в Брюксел

Най-високопоставеният служител на ЕК по въпросите на бюджета Стефани Ризо не крие, че би искала съвместните европейски облигации да бъдат по-добре утвърдени финансови продукти.

В подкаст в началото на тази година тя заяви, че в миналото инвеститорите са се отнасяли към съвместните заеми на ЕС по-скоро като към дълг, емитиран от подкрепяни от правителството агенции, като Международния валутен фонд или Европейската инвестиционна банка, отколкото като нормален държавен дълг.

„Ситуацията се промени. Именно това се опитваме да обясним на пазара.“, допълва Ризо.

Компаниите се възползват от огромното търсене от страна на инвеститорите, за да продължат емитирането на облигации, първоначално планирано за следващата година

Глобалните корпоративни заеми се изкачват до рекордните $8 трилиона

Но времената стават трудни за кредитополучателите по света, които вече са подложени на натиск от потока от нови държавни дългове - не само в Европа, но и САЩ, и Китай.

Съвместният дълг почти сигурно ще бъде по-евтин за някои отделни държави, отколкото националният му еквивалент; в крайна сметка обаче по-голямото предлагане на облигации ще доведе до повишаване на разходите по заемите, независимо кой е емитентът.

„Облигациите бяха добре приети от финансовите пазари през последните години, когато нивата на дълга се повишиха много“, посочва Щефан Хофрихтер, ръководител на отдел „Глобална икономика и стратегия“ в Allianz Global Investors. „Но, разбира се, цената ще бъде такава, че ще трябва да се плаща повече, при равни други условия“, допълва анализаторът.

Други обаче все още виждат достатъчно капацитет. „Видяхме финансовата криза. Видяхме пандемията. Минавали сме и през война - и въпреки това парите текат и пазарът работи“, допълва Персън от Alecta. „Всъщност съм впечатлен от пазара. Той може да понесе много.“