Във вторник жителите на Гренландия отиват до урните на ключови парламентарни избори, които са повлияни от вечния дебат за независимостта от Дания. И от амбициите на американския президент Доналд Тръмп да завладее острова „по един или друг начин“.

Повечето от шестте основни политически партии на арктическия остров подкрепят независимостта, а последното допитване до гласоподавателите през януари показва, че подкрепящата независимостта партия Inuit Ataqatigiit може да запази властта в 31-местния парламент. Inatsisartut вероятно ще е втора,  следвана от второ място от някогашния си коалиционен партньор Siumut. Втората и третата партия заявяват, че искат да проведат референдум за политическа и икономическа независимост от Дания, въпреки че нито една от тях не е определила ясна времева рамка.

Дания контролира отбраната и външната политика на Гренландия, но оставя вътрешните въпроси на нейното правителство. Копенхаген предоставя на острова годишна безвъзмездна помощ в размер на около 511 млн. долара, което представлява около 20% от БВП на Гренландия и повече от половината от държавния бюджет, според данни на Международната търговска администрация, цитирана от CNBC.

Копенхаген многократно е настоявал, че Гренландия „не се продава“ и че ще остане част от неговото кралство, но все пак е предпазлив по отношение на импулса, който седи зад независимостта, и е мълчалив преди изборите, опасявайки се да не изглежда, че диктува как да гласуват жителите на острова. Няма съмнение обаче, че проектите на Тръмп за острова и неговото изобилие от редкоземни минерали са предизвикали тревога в Дания. Датският министър-председател Мете Фредериксен определи идеята като „абсурдна“, когато Тръмп за първи заговори за нея през 2019 г.

Това мнение беше потвърдено от Гренландия след коментарите на американския президент през декември, когато заяви, че „притежанието“ на Гренландия е от съществено значение за икономическата и националната сигурност на Америка. Министър-председателят на Гренландия Муте Егеде отговори, че „ние не сме за продан и няма да бъдем за продан“ и че „Гренландия принадлежи на народа на Гренландия“.

Миналата седмица той засили тази си позиция, като заяви: „Kalaallit Nunaat [Гренландия на гренландски език] е наша“.

Топящият се лед на Гренландия разчиства пътя към „златна треска“ за добив на минерали

„Ние не искаме да бъдем нито американци, нито датчани; ние сме Калаалит. Американците и техният лидер трябва да разберат това. Ние не сме за продан и не можем просто да бъдем взети. Нашето бъдеще ще бъде решено от нас в Гренландия“, категоричен беше той във Facebook.

Очевидно необезпокояван от отхвърлянето на идеите му от страна на Гренландия и Дания, Тръмп неведнъж се е връщал към темата за претенциите на САЩ за собственост. Той също така отказа да изключи военни действия за завземане на огромната ледена територия, която географски се намира по-близо до САЩ, отколкото до Дания.

Защо всеки иска парче от Гренландия

Миналата седмица Тръмп заяви обръщението си към Конгреса, че САЩ ще поемат контрола над Гренландия „по един или друг начин“. Той съживи темата в неделя, коментирайки, че „САЩ твърдо подкрепят правото на народа на Гренландия сам да определя бъдещето си“.

„Ние ще продължим да ви пазим, както сме го правили от Втората световна война насам. Готови сме да ИНВЕСТИРАМЕ МИЛИАРДИ ДОЛАРИ, за да създадем нови работни места и да ВИ НАПРАВИМ БОГАТИ. И ако решите, приветстваме ви да станете част от най-великата нация на света - Съединените американски щати“, написа Тръмп в социалната платформа Truth.

Сондирай, бейби, сондирай! Заявката на Тръмп за Гренландия като заплаха за света

Любовен триъгълник

Макар че независимостта от Дания беше призив за обединение на политическите партии, които се състезават на изборите, те - както и повечето гренландци - също така не искат да станат част от САЩ. Проучване на общественото мнение, проведено през януари от социологическата агенция Verian за вестник Berlingske, установява, че 85% от анкетираните гренландци не желаят страната им да напусне Дания и да стане част от САЩ, а само 6% подкрепят подобна стъпка.

Въпреки това според същото проучване мнозинството от 56% от гренландците биха гласували за независимост от Копенхаген, ако референдумът се проведе днес, 28% са против, а 17% не са сигурни.

Расмус Ярлов, консервативен депутат в Дания и председател на датската комисия по отбрана, коментира в понеделник, че скандинавската държава не се притеснява твърде много, че гренландците ще приемат САЩ, независимо от резултата от гласуването във вторник.

„Нито един от кандидатите на изборите в Гренландия не иска да се присъедини към САЩ. Така че това никога няма да бъде резултатът от избор. Той не може да бъде разколебан в тази посока“, коментира Джарлов в социалната медийна платформа X. „Обстойно социологическо проучване преди един месец показа, че само 6% от гренландците искат да се присъединят към САЩ, докато 85% отхвърлят тази идея. Твърдението, че Гренландия иска да се присъедини към САЩ, е напълно измислено. Те категорично не искат”.

Ярлов настоява, че Гренландия има „пълни права в Дания“ и представителство в парламента, докато твърди, че „в САЩ Гренландия би била отвъдморска територия без право на глас и без никакво влияние. Пуерто Рико с 3,2 милиона души никога не е станал държава, нито пък Гренландия с 57 000 души ще стане такава.

Анализатори твърдят, че Тръмп подхожда неправилно към ухажването на Гренландия и вместо това трябва да се стреми към задълбочаване на икономическите и геополитическите връзки с острова, а не да се стреми към скъпоструващото упражнение да го „притежава“.

„Едно нещо е пределно ясно: народът на Гренландия няма интерес да бъде придобиван от когото и да било“, казва в неотдавнашен анализ Ото Свендсен, асоцииран сътрудник в Програмата за Европа, Русия и Евразия към Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS). „Нито пък датското правителство в Копенхаген има апетит да преговаря за продажбата на Гренландия, тъй като това вероятно би нарушило международното право и правото на Гренландия на самоопределение“.

Свендсън твърди, че вместо да полагат „вероятно безполезни усилия да придобият Гренландия против волята ѝ“, за САЩ би било по-добре да запазят курса и да намерят икономически ефективни начини за укрепване на връзките с територията. Според него това включва удвояване на „ангажимента към форуми и механизми, които насърчават връзките между правителствата с Гренландия“, както и малки пакети от помощи за развитие на минния сектор на Гренландия, образованието и туризма.

Чрез прилагането на тази стратегия за ангажираност САЩ могат да „извлекат значителни ползи, като същевременно прехвърлят голямата сметка за управлението на острова на Дания“, отбелязва той, като по този начин статуквото позволява на Вашингтон „да си вземе тортата и да я изяде“.