Две от най-големите икономически предизвикателства пред Европа са цифровият и екологичният преход.

Първият се стреми да използва производствените възможности на новите технологии, особено на изкуствения интелект. Вторият има за цел да спре въглеродните емисии и да екологизира икономиката.

В момент, когато производството трябва да се откаже от изкопаемите горива, и двата прехода се нуждаят от огромни количества електроенергия за задвижване на центрове за данни, производство на EV автомобили и термопомпи, което ги поставя в риск от пряк сблъсък.

Но взаимодействието между AI и екологичния преход е много по-дълбоко от търсенето на електроенергия.

AI всъщност може да спомогне за разработване на технологии от съществена полза за екологичния преход, пише в коментар по темата Майлс Паркър, старши водещ икономически експерт в Европейската централна банка.

Огромен апетит за енергия

Центровете за данни в основата на изкуствения интелект, са огромни консуматори на електроенергия.

Изследване на Eurosystem показва с колко може да се увеличи търсенето на електроенергия при нарастване разпространението на изкуствения интелект.

Да вземем пример от ежедневието, посочва икономистът:

Стандартното търсене в Google консумира около 0,3Wh електроенергия. С тях може да се захрани стандартна 60W крушка за 20 секунди.

Когато AI започне да действа, тази картина се променя драстично.

Една заявка в ChatGPT се нуждае от около 10 пъти повече електроенергия. За търсене в Google с помощта на изкуствен интелект са необходими дори 7-9Wh на заявка. Това е около 300 пъти повече от потреблението на електроенергия и от енергията, необходима за електрическа крушка включена до 9 минути.

Търсенето на електроенергия, обусловено от цифровия преход, вече е значително в някои държави членки.

Така например през 2023 г. на центровете за данни се падат около 21% от общото количество електроенергия, използвано в Ирландия, което е повече от всички градски домакинства взети заедно.

Графика: ЕЦБ

И докато общото търсене на електроенергия вече е високо, центровете за данни се очаква да бъдат двигател на още по-голямо търсене на електроенергия в ЕС следващите години.

Техният принос все още е по-малък от този на прогнозираните 9 милиона допълнителни електрически превозни средства с батерии и 11 милиона термопомпи за същия период.

Това нарастващо търсене затруднява декарбонизацията на енергетиката. Следователно постигането на целите на ЕС за екологизиране на електроенергията изисква огромни нови мощности за възобновяема енергия. Колкото по-голямо е увеличението на търсенето, толкова по-голямо е и увеличението на необходимите възобновяеми енергийни източници, допълва Паркър.

Дори и без повишени изисквания на изкуствения интелект и зелените инвестиции, постигането на тези цели вече изглежда трудно.

Предлагането на енергия от възобновяеми източници е възпрепятствано от бавния темп на издаване на разрешения, който може да отнеме години, и дългото чакане за свързване към енергийната мрежа.

Международната агенция по енергетика изчислява, че изграждането и свързването на всички вятърни и соларни проекти, които вече са получили разрешение за включване в мрежата, би увеличило капацитета, който налице в Италия в края на 2022 г., с 45 % и дори би утроило еквивалентния капацитет в Испания.

Предвид тези конкуриращи се изисквания изглежда, че развитието на изкуствения интелект е в противоречие с целите на екологичния преход, продължава коментара си икономистът.

Технологична трансформация на икономиката

Не бива да се забравя, че в основата си широкото разпространение на AI и зеленият преход са свързани с едно и също нещо: технологична трансформация на икономиката и обществото.

Борбата с изменението на климата изисква създаването на нови, безвъглеродни технологии и разпространението им в икономиката. Това е процес, който вече се ползва с подкрепата на AI, който в бъдеще ще притежава по-голям потенциал за подобряване на ресурсната и енергийната ефективност.

Пример за това е повишаването на ефективността в енергийния сектор с помощта на изкуствен интелект. Той ускори моделирането на нови обекти за вятърни електроцентрали до 4 000 пъти. Вместо с месеци, времето, необходимо за изчисляване на оптималното разположение на нови вятърни турбини, може да се измерва в минути.

Освен това може да помогне при поддръжката на мрежата, прогнозиране на предлагането на възобновяеми енергийни източници и общото търсене на електроенергия, като подпомага балансирането на мрежата.

AI помага и на самите центрове за данни да станат по-ефективни, смята водещият икономист на ЕЦБ.

Например Google използва DeepMind, за да намали с 40% енергията, необходима за охлаждане на центровете си за данни. AI може да направи същото и за използването на енергия от други сгради, които допринасят за значителен дял от въглеродните емисии в Европа. В рамките на едно изпитване в Швеция потреблението на енергия от две големи жилищни сгради е било намалено с 20%.

Наред с намаляването на потреблението на енергия, технологията на батериите е от ключово значение за успешния екологичен преход.

AI има потенциала да помогне за намирането на по-ефективни материали за производство, да подобри поддръжката на батериите за по-дълъг живот и да оцени оперативния риск в реално време.

В по-дългосрочен план, самоуправляващи се автомобили, задвижвани от AI, биха могли да улеснят споделянето им, като намалят общия им брой (тъй като в повечето случаи те се движат на празен ход) и на свой ред намалят екологичната тежест от производството на автомобили.

Преодоляване на общите предизвикателства

Всички тези примери според Паркър илюстрират защо AI и зеленият преход не трябва да бъдат конкуренти, а по-скоро партньори.

Всъщност основният сблъсък - търсенето на енергия от центровете за данни, не е вътрешно присъщ.

Съществуват конкурентни източници на (почти) безвъглеродно производство на електроенергия. Нещо повече, основната пречка пред изграждането на нови центрове за данни и екологичното производство на електроенергия са проблемите с разрешителните и мрежовите връзки.

Преодоляването им е от жизненоважно значение, ако Европа иска да постигне повишена производителност, предлагана от изкуствения интелект, и да избегне загуби, свързани с по-нататъшното изменение на климата, смята Паркър.

Съществуват и други общи предизвикателства, пред които са изправени както AI, така и екологичният преход.

И двата изискват значителни инвестиции. Тук Европа изостава, особено по отношение на разходите за научноизследователска и развойна дейност. Преходът към зелена икономика ще изисква от 2,7 % до 3,7 % от БВП на ЕС под формата на допълнителни инвестиции до 2030 г.

Европейската инвестиционна банка е установила недостиг на инвестиции в областта на AI от около 5-10 млрд. евро годишно.

Около 40% от малките и средните предприятия посочват липсата на желание от инвеститорите да финансират зелени инвестиции. Същевременно новите европейски компании получават само една четвърт от финансирането за разрастване, на което се радват тези в САЩ, посочва икономистът.

ЕЦБ подчертава необходимостта от силни институции и управление, за да се ускори въвеждането на цифрови и зелени технологии.

Компаниите нямат стимул да въвеждат иновации, ако бариерите пред навлизането на пазара и конкуренцията им пречат да извлекат ползи.

Неефективните пазари на труда и на продуктите могат да затруднят необходимото преразпределение на ресурсите между компаниите и секторите.

Липсата на квалифицирана работна ръка също може да се окаже пречка, като е необходимо да се стимулира образованието в науката, технологиите, инженерството и математиката. Обучението и образованието през целия живот също са необходими, тъй като AI и екологичният преход водят до промени в заетостта.

В светлината на тези предизвикателства националните политики в областта на околната среда и AI биха имали полза от по-съгласувана интеграция, за да се използват синергиите между тези двойни преходи, посочва Паркър.

Политиките и финансирането на европейско равнище също играят важна роля, особено там, където екологичните ползи от AI могат да бъдат широко разпространени, но имат по-малко търговски приложения. Взети заедно, могат да помогнат да се преодолеят общите предизвикателства пред двата прехода и да се гарантира, че вместо да се сблъскват, те ще бъдат осъществени, завършва анализът на икономиста.

Публикацията е свързана с конференцията на ЕЦБ "Трансформиращата сила на изкуствения интелект", която ще се проведе на 1-2 април 2025 г. Мненията, изразени във всяка публикация в блога, са на автора(ите) и не отразяват непременно възгледите на Европейската централна банкa.

*Заглавието на публикацията е на Profit.bg