Европейската комисия обяви план за действие за подпомагане на достъпа на европейската автомобилна индустрия до ключови стратегически технологии, включително батерии, софтуер и автономно управление, както и за намаляване на регулаторната тежест.

Комисарят по въпросите на устойчивия транспорт и туризма Апостолос Цицикостас представи плана в сряда.

В него са изброени пет водещи инициативи в подкрепа на закъсалата автомобилна индустрия, която осигурява 7% от БВП на ЕС и в която работят около 14 милиона души, отбелязва в анализ Euronews. Въпреки това секторът изпитва затруднения поради рискове, свързани с веригата за доставки, високите разходи за енергия и прекомерната зависимост от критични доставки.

За да се справи с последното, ЕК създава фонд от 1,8 млрд. евро за сигурна и конкурентоспособна верига за доставки на суровини за батерии. Осигуряването на сигурни доставки на батерии и суровини за тях е един от ключовите проблеми, с които се сблъсква индустрията при прехода към превозни средства с нулеви емисии.

„Ще насърчаваме вътрешно производство, за да избегнем стратегически зависимости, особено за производството на батерии“, заяви председателят на ЕК Урсула Фон дер Лайен.

Освен това ЕК наблегна на необходимостта европейските производители да станат пазарни лидери в производството на автомобили, задвижвани от изкуствен интелект, свързани и автоматизирани превозни средства. В подкрепа на това се обещава финансиране в размер на 1 млрд. евро за периода 2025-2027 г. Други 570 млн. евро ще бъдат предназначени за финансиране на създаване на станции за зареждане.

Планът за действие предвижда допълнителна подкрепа за повишаване на квалификацията и преквалификация на работниците в индустрията и обещава допълнителна подкрепа за малки и средни предприятия.

По-гъвкави, но непроменени цели за чиста мобилност

Комисията се придържа към своите цели за чиста мобилност, като определя нивото на емисиите, които новите автомобили и микробуси могат да произвеждат за 2025, 2030 и 2035 г. Понастоящем целта е постепенно да се намалят емисиите до 2035 г., след което ще могат да се произвеждат само модели с нулеви емисии.

„Ще се придържаме към договорените цели за емисиите, но с прагматичен и гъвкав подход“, заяви Фон дер Лайен.

След многобройни призиви от автомобилната индустрия и на фона на забавящи се продажби на EV превозни средства, ЕК обеща ново изменение. Ако бъде прието, то ще даде на производителите три години вместо една, за да постигнат своите цели за съответствие (пределни стойности на емисиите), като усреднят резултатите си за 2025-2027 г. Ако за една година не постигнат достатъчно, ще могат да наваксат през следващата.

Въпреки че в момента се придържа към целите, ЕК планира да преразгледа правилата относно стандартите за емисиите на CO2 през втората половина на 2025 г., по-рано от очакваното.

Междувременно обеща да помогне за увеличаване на търсенето на европейски превозни средства с нулеви емисии и публикува ново предложение за декарбонизация на корпоративните превозни средства. Те представляват 60% от регистрациите на нови автомобили.

Насърчаване на европейските производители на световната сцена

САЩ заплашват Европа с 25% търговски мита, което е сериозна заплаха за автомобилната индустрия на континента, а конкуренцията от Китай на световната сцена свива печалбите на европейските производители.

За да помогне за промяна на ситуацията в полза на европейските автомобилопроизводители, ЕК обеща да „осигури равни условия на конкуренция“, като използва набор от инструменти като антисубсидийни мерки, както и споразумения за свободна търговия. Индия беше посочена като една от „сходно мислещите“ страни, с които ЕС би могъл да сключи изгодни търговски споразумения.

Смесена реакция на индустрията

Европейската асоциация на автомобилните производители (ACEA) заяви, че макар да приветства плана за действие, „все още липсват ключови елементи“.

„Необходими са амбициозни действия за подобряване на инфраструктурата, стимули за търсенето и мерки за намаляване на производствените разходи за автомобили, микробуси, камиони и автобуси“, заявиха от ACEA.

Сигрид де Врис, генерален директор на асоциацията, добави: „Предложената гъвкавост за постигане на целите за CO2 през следващите години е добре дошла първа стъпка към по-прагматичен подход към декарбонизацията, продиктуван от пазарните и геополитическите реалности. Тя обещава известна свобода на действие за производителите, при условие че действително започнат да се прилагат така необходимите мерки за повишаване на търсенето и инфраструктурата за зареждане.“

В изявлението на E-Mobility Europe се казва:

„Съжаляваме, че ограниченията за емисиите на CO2 в Европа през 2025 г. бяха отслабени, което рискува да потисне краткосрочните продажби на електромобили, да влоши предвидимостта на инвестициите и да навреди на най-добре представилите се компании.“

Генералният секретар на ChargeUp Europe, Луси Матера, също изрази загриженост: „Европейската комисия отново потвърди целите за нулеви емисии до 2035 г. Макар че въведените гъвкавости са грешка, която създава объркване в междинния период, по европейските пътища вече се движат над 11 милиона електрически превозни средства и преходът е в ход.“

В отговор на често срещаната критика, че няма достатъчно станции за зареждане, което понижава търсенето, тя заяви: „Секторът на инфраструктурата за зареждане се разраства с всеки изминал ден, осигурявайки по-висока скорост и подобрено, безпроблемно зареждане.“

Основният проблем с новата инфраструктура за зареждане е осигуряването на достъп до електропреносната мрежа. Това може да отнеме много месеци, а в някои случаи и години. За да се справи с този проблем, Брюксел ще публикува препоръки към държавите за съкращаване на времето за изчакване.

ЕК също така проучва дали трябва да стане задължително за държавите да определят тези изисквания като основен приоритет, за да могат разрешенията да бъдат одобрявани по-бързо.