Преди Русия да навлезе с булдозер в Украйна, Иля Илиджин се занимава основно с издирване на бедстващи в морето хора. Сега той преследва и диверсанти.

Илиджин, заместник-командир на финландската брегова охрана, все по-често търси танкери, които се готвят да извършат саботаж, разказва POLITICO. Зад гърба си той има малка армия: десетки радари и камери, многобройни патрулни лодки, флотилия от самолети и хеликоптери - всички те са разположени да претърсват воден участък, голям колкото Белгия. Те търсят подозрително поведение, застрашаващо подводните кабели, по които европейците получават интернет и електроенергия.

И все пак саботажите продължават - през последните 18 месеца два пъти само във Финския залив, по данни на Илиджин. Като цяло в Балтийско море са регистрирани поне шест предполагаеми случая на саботаж от 2022 г. насам, а от 2023 г. са извадени от строя 11 известни подводни кабела.

„Това става все по-често“, казва Илджин. „Вече сме по-наясно с риска и в момента се опитваме да измислим как да реагираме правилно”.

Досега тези диверсии не са нарушили обществения живот. Светлините останаха запалени, а Wi-Fi все още работи. Но те все пак смразиха Европа: Какво ще стане, ако следващите атаки са по-координирани и агресивни? Какво ще стане, ако Русия започне нападение срещу Европа? Ами ако това означава война?

Не е трудно да си представим един бурен сценарий. Ирландия може да загуби една десета от електроенергията си чрез три прекъсвания на кабели. Норвегия доставя на Европейския съюз една трета от газа му чрез подводни тръбопроводи. Постигането на която и да е от двете цели от страна Русия може да доведе до хаос - недостиг на енергия, рязко покачване на цените, принудителен избор кой да загуби електрозахранването си.

„Свидетели сме на нова реалност“, коментира пред POLITICO литовският министър на енергетиката Жигимантас Вайчунас. „Имаме все повече инциденти в Балтийско море, които могат да окажат въздействие върху пазарите, потребителите, а също и върху нашите предприятия“.

Досега властите не са успели да докажат убедително, че Москва стои зад някой от инцидентите. Но „подобни саботажни дейности при сегашните обстоятелства биха могли да се разглеждат като полезни за Русия. Това е единственото тълкуване“, добавя Вайчунас.

Русия провежда „държавно спонсориран тероризъм“ срещу Европа, заяви Калас

За Кремъл дори минималните щети, нанесени върху подводната комуникационна инфраструктура, са полезни. По този начин той подхранва несигурността на Запада и насажда идеята, че, вярно или не, Москва може да преобърне ежедневието на европейците, ако пожелае.

С други думи, водите на Европа се превърнаха в нов фронт в разгарящата се Студена война с Русия.

ЕС и НАТО се надпреварват да се справят с проблема, като разработват планове за закупуване на резервни кабели и безпилотни летателни апарати ю и засилване на военното набл дение. Но Доналд Тръмп предизвиква опасения, че ситуацията само ще се влошава, тъй като първите му действия са насочени към унищожаване на основните съюзи на Америка и повтаряне на руските тези.

„Те се чувстват окуражени“, казва дипломат от ЕС пред POLITICO. „Това означава, че трябва да се заемем сериозно с противодействието“.

Пукнатини

В края на 2022 г. ЕС се сблъска с първото си грубо събуждане. През септември същата година газопроводът „Северен поток“ от Русия към Германия беше мистериозно взривен. Докладите свързват инцидента с украински граждани, въпреки че наказателното дело продължава.

Оттогава насам саботажите в Балтийско море зачестиха, като бяха засегнати телекомуникационни, газови и енергийни връзки, свързващи Швеция, Финландия, Германия, Латвия и Естония. Само преди няколко седмици комуникационен кабел между Берлин и Хелзинки отново беше повреден край шведския бряг.

Подобни операции са лесни за изпълнение. Като начало разходите са изключително ниски.

„Потенциално това е просто подкупване на капитан, за да спусне котвата“, казва Кристиан Бюгер, професор по международни отношения и експерт по морска сигурност в Университета в Копенхаген. „Това е наистина евтино, ако се мисли за операции по сигурността от военен тип“.

Русия се готви за война с НАТО в Европа

Освен това целта е лесно достъпна за котвата на кораба. Балтийско море е дълбоко средно само 52 метра, а Финландският залив е още по-плитък - 38 метра. Сравнете това със Средиземно море, което е 1500 метра.

Самите кабели също са лесни за прерязване. Тези от тях, които се използват за пренос на данни за електронна поща, WhatsApps и Zoom, са миниатюрни, широки приблизително колкото една ръка, според Фолкер Вендт, генерален секретар на търговската организация Europacable.

Подводните енергийни връзки - които свързват както страните, така и офшорните вятърни турбини - са направени така, че да издържат на суровата подводна среда. Те са широки колкото китара и са защитени от слоеве изолация и стомана, добавя той. Заровени на половин метър под морското дъно, те са конструирани така, че да издържат 40 години и да бъдат устойчиви на тралене от рибарски мрежи, но не и на директен удар от котва.

Точно това се случва обаче с Eagle S - кораб, който влачи котвата си 100 километра, докато не прерязва няколко кабела близо до Финландия през декември. А веднъж прекъснати, кабелите са трудни за поправяне, според морския експерт Бюгер.

По думите му броят на корабите за ремонт „е сравнително ограничен в световен мащаб“, като има едва около 80 такива. И дори след като пристигнат на място, поправките могат да отнемат до две седмици за кабелите за данни и „много месеци“ за силовите кабели, според Питър Джеймисън, заместник-председател на Европейската асоциация за подводни кабели.

Цената? Между 5 и 150 млн. евро, твърди Бюгер.

Това са много пари и време за нещо, което по същество е невъзможно да бъде спряно. Около 15% от общия морски трафик в света преминава през Балтийско море, което се простира на почти 400 000 кв. км - повече от Германия. Ордите от безпилотни самолети, радари и моряци не могат да хванат всеки недобросъвестен агент.

„Невъзможно е да бъдем навсякъде по едно и също време“, казва Марко Лааксонен, заместник-началник на оперативния щаб във военноморските сили на Финландия.

Досега западното разузнаване предполага, че някои от инцидентите всъщност са били случайни. Експертите обаче изразяват съмнения относно други, особено когато са замесени съюзници на Русия, като например регистрираният в Китай танкер Yi Peng 3, който през ноември миналата година скъса два подводни кабела.

Докато Тръмп го ухажва, Путин ескалира хибридната война на Русия срещу Запада

Така или иначе, Москва обича да се възползва от несигурността, смята Ник Чайлдс, експерт по морска отбрана в мозъчния тръст Международен институт за стратегически изследвания, и добавя:

„В ситуация, в която всъщност не сте във война, има вероятност за отричане. Възможно е Русия да се стреми да повиши залозите в сивата зона под действителния конфликт, като един вид възпиращ и предупредителен сигнал към западните правителства, да не ескалират подкрепата си за Украйна“.

Това е същата тактика, която Москва използва и другаде. Западни служители подозират Русия в подпалването на сгради и изпращането на колетни бомби в Европа, както и в провеждането на кампании за дезинформация и кибератаки. Миналия месец например гражданин на Беларус беше обвинен, че е подпалил полски супермаркет от името на Русия. Всичко това е насилие на ниско ниво, което може да бъде отречено винаги.

Сега официалните лица добавят към този списък и подводните саботажи.

„Това, което виждаме, е ясна ескалация“, казва Бюгер, и „стратегически опит да се подкопае стабилността и да се засили усещането за уязвимост и несигурност в западните общества“.

Според него ще станем свидетели на все повече подобни атаки.

Малко усилия, голяма награда

До този момент морският вандализъм е причинил ограничени смущения. Енергийната мрежа на ЕС е сред най-добре свързаните в света и компаниите изграждат дублиращи връзки, за да ограничат риска от недостиг на доставки.

Вместо това „голяма част от въздействието е на обществено ниво“, казва Бюгер. Такива инциденти често засилват обществената тревога и подхранват „популистки разкази по отношение на защитата ни, гледайки по-скоро навътре, отколкото навън“.

През 2024 г. обаче Естония получи представа за това какво може да се случи при по-сериозна атака, когато технически неизправности в един кабел доведоха до скок на сметките за енергия с 10%, акцентира Ерки Сап, член на борда на държавния оператор на електропреносната мрежа в страната Elering.

ЕС призовава домакинствата да се запасят с храна за 72 часа

Представете си, че това не е само един захранващ кабел или се случва заедно с масово унищожаване на кабели за данни. След това добавете към уравнението кибератаки.

„Можем да се справим с всяко отделно събитие, с всеки отделен проблем с енергийната инфраструктура“, категоричен е Сап. „Но ако има няколко такива събития, това може да доведе до проблеми със сигурността на доставките“.

Последиците могат да нараснат и ако атаките се разпространятна други места в Европа - особено след като САЩ продължават да обръщат гръб на западните си съюзници.

Подобно на балтийския си съсед, Северно море е плитко - средната му дълбочина е едва 95 метра - което го прави изложено на подобни саботажи, според Фук-Вин Нгуен, който ръководи базирания в Париж Delors Energy Centre. Именно там се намират жизненоважните газопроводи, свързващи Норвегия и континентална Европа.

„Ако успеете да атакувате една инфраструктурна връзка между Норвегия и ЕС, прекъсването на доставките и ефектът върху цените биха довели до хаотичен сценарий“, предупреждава той, добавяйки, че най-застрашени са островите на ЕС.

Един от тях е Ирландия с ограничените си енергийни връзки с континента. Страната също така е по-малко способна да следи за саботажи, тъй като не разполага нито с подводници, нито с военни радари, а и не е част от НАТО.

Малта също има само една подводна електрическа връзка, която осигурява една четвърт от енергията на острова.

В най-лошия случай, казва Нгуен, Москва ще прекъсне доставките на газ с разкъсване на газопровода в средата на зимата. В този момент „настъпва голяма криза“ - високи цени, държави, които намаляват износа, и потребителите, които губят достъп до енергия.

Като се има предвид противопоставянето на Европа с Русия, това е „възможност, която не може да се изключи“, акцентира още той.

Русия има нов обществен враг №1: Великобритания

Подводни решения

Ситуацията подтиква Европа към действие. През януари НАТО обяви, че ще разположи фрегати, самолети за морско патрулиране и флот от морски безпилотни самолети за наблюдение на региона като част от новата програма „Балтийско наблюдение“. Това се случва, след като миналата година алиансът създаде нов морски център за проследяване на уязвимостите на критичната инфраструктура.

„Поставяме значително повече военни средства в района“, казва пред POLITICO Джеймс Апатурай, заместник-помощник генерален секретар на НАТО по хибридните и киберпространствените въпроси. „Повече присъствие, повече наблюдение, по-решителни действия трябва да възпрат капитаните и екипажите на корабите, които не искат да бъдат заловени“.

ЕС също увеличава усилията си. През февруари Брюксел заяви, че до 2027 г. ще похарчи допълнителни 540 млн. евро за нова инфраструктура, включително подводни връзки, като част от стратегия за защита на основни кабели. Блокът също така планира да се запаси с резервни кабели и да закупи специални ремонтни кораби за отстраняване на повреди.

„Европейският съюз е готов и способен също така да подкрепи и помогне на своите държави членки“, казва пред POLITICO изпълнителният вицепрезидент на Европейската комисия за сигурността Хена Виркунен.

Държавите, граничещи с Балтийско море, също вземат мерки.

Финландия разглежда защитата на енергийната инфраструктура като част от планирането на отбраната - „подход на пълна сигурност“, посочва финландският министър на околната среда Сари Мултала. Страната проучва възможността за закупуване на повече ремонтни мощности. „Имаме дълга граница с Русия, а също и нашата история. Трябва винаги да сме подготвени за най-лошото“.

Междувременно Естония и Литва обмислят проектозакони за конфискуване на плавателни съдове, застрашаващи критичната инфраструктура извън техните териториални води. А Обединеното кралство стартира AI програма, която оценява рисковете за танкерите чрез публично достъпни данни за движението на корабите.

„Нашият народ усеща това като атака срещу критичната ни инфраструктура“, обяснява естонският министър на климата Йоко Алендер. „Основният принцип тук е европейската сигурност и независимост“.

Но изготвянето на ефективен отговор означава и навлизане в правно минно поле. Съгласно международното право държавите имат малко правомощия да конфискуват подозрителни плавателни съдове извън териториалните си води - или на 12 морски мили от бреговете си, казва Шон Прибил, партньор, специализиран в международното морско право в Holland & Knight. Отвъд тази зона корабът се подчинява на законите на страната, в която е регистриран.

Това е проблем, добавя Прибил, защото „няма механизъм за контрол“, който да принуди тези държави - често отдалечени и с разхлабени дипломатически връзки със Запада - да предприемат действия срещу подозрителни кораби.

Затова и не е ясно какво точно ще се случи в европейските морета. Но едно е ясно - те се превръщат в следващото бойно поле между Русия и Европа.