Европейската комисия финализира план, с който да направи правилата си за изкуствения интелект по-приемливи за компаниите, опитващи се да се адаптират към американските мита.

В сряда изпълнителният орган на ЕС ще представи нов план „Континент на изкуствения интелект“. Според недатирана чернова, с която разполага POLITICO, изпълнителната власт на ЕС иска да „рационализира“ правилата и да се отърве от „пречките“, които според нея забавят компаниите в Европа да се конкурират със САЩ и Китай.

Стратегията се съобразява с опасенията, изразени от големите технологични компании и лидерите в областта на изкуствения интелект, които насочиха ожесточени лобистки атаки срещу Закона на ЕС за изкуствения интелект (AI Act) и други законодателни актове в областта на цифровите технологии. Тези опасения на технологичната индустрия бяха отразени от бившия италиански министър-председател Марио Драги в неговия доклад за конкурентоспособността в Европа и бяха включени в основните приоритети на втория мандат на Урсула фон дер Лайен като председател на Комисията. Технологичният цар на Комисията Хена Виркунен посочи по време на световна конференция за изкуствения интелект в Париж в началото на февруари, че регулаторната рамка на ЕС трябва да бъде „по-благоприятна за иновациите“.

Очаква се в проектостратегията от сряда блокът да обяви, че трябва да се възползва от „възможността да сведе до минимум потенциалната тежест за спазване на изискванията“ на AI Act.

Вицепрезидентът по глобалните въпроси на OpenAI Крис Лихейн коментира пред POLITICO, че Брюксел трябва да запази правилата си „прости и предвидими“. Тази седмица той е в Брюксел, за да се срещне с политици от ЕС - сигнал, че водещите компании в областта на AI ще следят внимателно съобщението от сряда.

Според Никлас Зенстрьом разработването им върху моделите с изкуствен интелект е шансът на континента да надмине САЩ

Съоснователят на Skype: Европа все още може да спечели AI надпреварата - с приложения

Главният лобист на OpenAI заявява, че на срещата на върха в Париж през февруари е видял „промяна в начина на мислене на хората относно AI и възможностите, които той създава“. По думите му обаче сега въпросът е дали Брюксел „може да направи правилната стратегия“.

Според последните данни едва 13% от европейските компании са внедрили AI.

Лехейн акцентира, че освен да има „прости правила“, ЕС трябва да може да изгради собствена инфраструктура за AI и да положи усилия за преквалификация на европейските работници.

До 2030 г. ЕС трябва да увеличи изчислителната си мощ с 300%, а 100 млн. европейци трябва да са придобили умения в областта на AI, казват от OpenAI в документ с насоки, наречен „Икономически план на ЕС“ и насочен към законодателите на блока. Компанията също така предага и фонд от 1 милиард евро за пилотни проекти в областта на AI.

AI може да консумира 120 киловата енергия само на един квадратен метър от центъра за данни - еквивалент на около 15 до 25 къщи

Гладният за енергия AI vs. екологичните цели: Тежката дилема пред Европа

Покажете ни препятствията

В плана си изпълнителният орган на ЕС се кани да поиска от технологичната индустрия да „посочи къде регулаторната несигурност създава пречки“ за разработването и внедряването на AI. В проектотекста са изброени мерки за увеличаване на изчислителната мощ и висококачествените данни, необходими за обучението на AI моделите, както и за усвояването на технологията от страна наиндустрията и подобряването на уменията на служителите.

Брюксел също така трябва да постигне напредък в усилията си за изграждане на пет „гигафабрики за AI“ - обещание за 20 млрд. евро, дадено от председателя на Комисията Фон дер Лайен по време на срещата на високо равнище за действие в областта на AI в Париж. Планът от сряда включва призив към държавите от ЕС да инвестират в такива гигафабрики или да бъдат техни домакини - първа стъпка за измерване на интереса преди стартирането на по-официална процедура в края на тази година. Тези гигафабрики са предназначени за обучение на най-сложните модели и ще разполагат с четири пъти повече процесори от сегашните най-производителни суперкомпютри.

Комисията също така подготвя почвата за разширяване на капацитета на Европа за облачни услуги и центрове за данни. В проекта се посочва, че Брюксел има за цел да „утрои“ капацитета на европейските центрове за данни през следващите пет до седем години. В него се посочва, че сегашната зависимост на Европа от „инфраструктура извън ЕС“, по-специално от американски гиганти Аmazon, Google и Microsoft, е проблем за индустрията и правителствата.