Може ли ядрените преговори на Тръмп с Иран да се окажат много по-успешни от тези на Байдън?
„Иранците са доста по-отчаяни, отколкото през 2022 г., и се сблъскват с изключително слаба икономика“, смята Грегъри Брю, старши анализатор по въпросите на Иран и енергетиката в консултантската компания Eurasia Group
&format=webp)
Преговорите между администрацията на президента Доналд Тръмп и иранското правителство относно евентуално възобновяване на ядреното споразумение започнаха с положителен тон през уикенда, съобщиха представители на двете страни, въпреки че остават сериозни разногласия и липсва яснота по конкретните условия на всяка от страните.
Особено забележително е, че в диалога се усеща повече оптимизъм и по-добра комуникация между тези дългогодишни противници. Делегати от САЩ и Иран се споразумяха да продължат разговорите следващата седмица в Рим, а иранското външно министерство описа съботните преговори като проведени в „конструктивна атмосфера и на основата на взаимно уважение“, обобщава CNBC.
Според коментара на медията това подчертава огромната разлика между опитите на администрацията на Джо Байдън да възроди ядреното споразумение от 2015 г. и позицията, в която се намира екипът на Тръмп днес - с чувствително променени предимства за Вашингтон и значително отслабен и уязвим Иран.
„Иранците, според мен, са доста по-отчаяни, отколкото през 2022 г., и се сблъскват с изключително слаба икономика“, казва пред CNBC Грегъри Брю, старши анализатор по въпросите на Иран и енергетиката в консултантската компания Eurasia Group. „Регионалната позиция на Иран е значително отслабена. Вътрешното напрежение в страната се засилва, а правителството изпитва нарастващи затруднения. Това създава стимул за постигане на сделка възможно най-скоро - и Тръмп им дава, или потенциално ще им даде, такава възможност.“
Байдън беше ограничен и от общественото мнение, отбелязва Брю, като рискуваше критики, че е „мек“ спрямо Иран. Тръмп не се сблъсква със същите ограничения - той е известен като твърд към Техеран и наложи отново политиката на „максимален натиск“ почти веднага след като встъпи в длъжност.
Икономиката на Иран се влоши драстично след решението на Тръмп през 2018 г. да изтегли САЩ от т.нар. Съвместен всеобхватен план за действие (JCPOA) - ядреното споразумение, постигнато през 2015 г. съвместно с Русия, Китай, ЕС и Великобритания по времето на президента Обама. Целта на споразумението беше да ограничи ядрената дейност на Иран срещу облекчаване на санкциите.
След години на протести, обезценяване на валутата и криза с разходите за живот, Ислямската република понесе тежък удар миналата година със срива на режима на Асад в Сирия - главен съюзник на Иран в региона. Междувременно, Израел - основният противник на Иран - елиминира по-голямата част от ръководството на базираното в Ливан и подковано с ирански пари шиитско движение „Хизбула“.
Върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей дълго време се противопоставяше на преговори със САЩ, но според съобщения висши ирански представители са започнали координирана кампания, за да променят позицията му, представяйки решението като жизненоважно за оцеляването на режима.
Какво представлява иранската ядрена програма?
Тръмп ясно е заявил, че няма да приеме Иран, въоръжен с ядрено оръжие. След излизането на САЩ от JCPOA, Иран значително ускори обогатяването и складирането на уран, достигайки най-високите си нива досега, което доведе до множество предупреждения от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ).
„Иран остава единствената страна без ядрено оръжие, която обогатява уран до такова ниво, което буди сериозни опасения за възможно оръжейно приложение“, се казва в съобщение на ООН от 3 март.
Техеран твърди, че ядрената му програма служи единствено за граждански цели, но според МААЕ, обогатяването е достигнало 60% чистота - значително над ограничението от 2015 г. и само на една техническа стъпка от оръжейния праг от 90%.
Тръмп нееднократно е предупреждавал, че може да последва военен отговор от САЩ, ако Иран не промени курса си според изискванията на Вашингтон.
„Предпочитам да се сключи сделка с Иран, отколкото да ги бомбардирам до основи“, заяви президентът на САЩ в интервю за New York Post в началото на февруари.
Натискът работи
Според Райън Бол, старши анализатор за Близкия изток и Северна Африка в RANE Network, този натиск е оказал реално въздействие върху готовността на Иран да преговаря.
„Мисля, че иранците са мотивирани да създадат работеща рамка, която ще позволи удължени преговори и ще предотврати военни действия, които президентът Тръмп недвусмислено е посочил като възможен следващ ход“, казва Бол.
„Освен това иранската икономика има нужда дори само от намек за облекчение, за да се подобри ситуацията в страната, което от своя страна би повишило обществената подкрепа за режима.“
Все пак, конкретните параметри на потенциалното споразумение все още не са обсъдени, а предстоящите разговори ще разкрият реалната степен на различията между позициите на двете страни.
Основният препъникамък остава отказът на Иран да изостави ядрената си програма - „червена линия“ според иранските лидери. Но какъв точно характер има тази програма, може да се окаже въпрос, по който администрацията на Тръмп е готова на известна гъвкавост, стига Иран да не разполага с възможността да създаде ядрено оръжие.
„В крайна сметка, ключът към тези преговори винаги е бил какви точно са изискванията на САЩ към Иран“, казва пред CNBC Надер Итаим, редактор в Argus Media за региона на Персийския залив. „Дали Вашингтон настоява за пълно демонтиране на ядрената програма или просто за гаранции и наблюдение, които да осигурят, че няма да се използва за създаване на оръжия?“
„Тръмп беше много ясен през последните две-три седмици: никакво въоръжаване. Това е червената линия“, добавя той. „А иранците могат да работят с това - те винаги са твърдели, че не се стремят към ядрено оръжие. Така че това е добра отправна точка.“
Въпреки всичко, дълбокото недоверие между двете страни продължава, а противниците на Иран - особено Израел, близък съюзник на САЩ - са крайно недоволни от преговорите и се противопоставят на всякакви отстъпки от страна на Тръмп.
Няколко дни преди разговорите между САЩ и Иран в Оман, Тръмп заяви, че Израел ще бъде „лидерът“ на всяка евентуална военна операция срещу Иран, ако правителството в Техеран не се откаже от програмата си за ядрено оръжие.