Преди 12 месеца италианските власти с ужас наблюдаваха как Кремъл иззе местния бизнес на производителя на отоплителни системи Ariston и го предаде на най-големия руски доставчик на газ.

„Аристон Термо Рус” беше последното дружество с европейска собственост, присвоено в полза на местен играч в отговор на западните санкции, последвали нападението на Русия над Украйна през 2022 г. - само че този път историята имаше различен край. Миналия месец президентът Владимир Путин подписа указ за прехвърляне на бизнеса обратно на Ariston - резултат от интензивно лобиране от страна на високопоставени италианци, обясняват хора, участвали в преговорите, пред Financial Times.

Това е първият случай, в който Москва прекратява външното управление на завзета компания не чрез принудителна продажба, а чрез връщане на бизнеса на собствениците му. Той идва в момент, когато руски официални лица - от членове на парламента до самия Путин - през последните седмици предложиха на правителството да започне да се подготвя за връщането на чуждестранните компании. Но предприятията, които ще се върнат в страната, ще бъдат изправени пред строги условия.

„Руското правителство, което казва, че вратата е отворена и ще има условия, дава сигнал, че ако дойдете твърде късно, може да има проблеми“, казва западен бизнесмен, който поддържа редовни контакти с руски официални лица, пред изданието. „Те искат да създадат този ефект - сега или никога”.

Усилията да се покаже на западните компании път обратно към руския пазар идват на фона на зараждащото се разведряване между Москва и Вашингтон след завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом. Макар да няма много доказателства, че някоя друга голяма западна компания планира завръщане в Русия, Кремъл се стреми да определи условията, при които може да се случи това.

Миналия месец Путин предположи, че всички завръщащи се предприятия ще трябва да дадат „задължителни гаранции за добросъвестно и отговорно поведение“, а Кирил Дмитриев, ръководител на руския суверенен фонд - че едно от условията за завръщане може да бъде съвместно предприятие с руски партньор.

Конфискуването и прехвърлянето към „Газпром“ на дъщерното дружество на Ariston, което произвежда и продава бойлери и работи в Русия от почти половин век, предизвика възмущение в Рим и Брюксел. Правителството на министър-председателя Джорджия Мелони привика посланика на Русия в Италия Алексей Парамонов, за да протестира срещу този ход. Италиански правителствен служител заявява пред Financial Times, че експроприацията изглежда е политически мотивирана и продиктувана от „силната чувствителност“ на Москва по отношение на „конфискацията на замразени активи в чужбина“. Но както и при други конфискации, от самото начало тя е описана като „временна и отменима“, което съхрани надеждите, че Путин може да бъде убеден да я върне. Според указа, придружаващ изземването на активите, той трябва лично да реши колко дълго ще продължи държавният контрол.

„Временният характер и възможността за отмяна на мярката бяха посочени от самото начало“, припомня италианският служител.

Друг от хората, участвали в преговорите, пък свидетелства, че италианското външно министерство, италианското посолство в Москва и частно италианско лице са изиграли ключова роля в преговорите за отмяната. Според него вероятно Ariston е била набелязана като ответна мярка за конфискацията на дъщерни дружества на „Газпром” и „Роснефт” в Европа. Година по-рано Москва конфискува руските активи на две европейски компании за комунални услуги - финландската Fortum и германската Uniper - и ги предаде на „Роснефт”.

Декретът за връщане на руското подразделение, което има около 300 служители, под пълната собственост и оперативен контрол на Ariston е подписан на 26 март.

„Ariston прояви търпение и изчерпа всички необходими обжалвания“, коментира италианският правителствен служител, като добавя, че компанията също така ясно е заявила „интереса си да продължи да работи на руския пазар в съответствие със санкциите и местната правна рамка“.

По-малко ясно е дали Русия ще успее да насърчи други чуждестранни компании да обмислят завръщане в страната. Иван Чебесков, заместник-министър на финансите, призна този месец, че финансовото министерство все още не е получило никакви заявления от чуждестранни предприятия, които се надяват да се върнат в Русия. Междувременно участниците на пазара в Москва заявяват, че са забелязали малко признаци на слаб чуждестранен интерес.

Според четирима души, участващи в подобни сделки, някои чуждестранни компании, които все още се опитват да се изтеглят от руския пазар, сега забавят тези планове, докато видят как ще се развие ситуацията. Един от висшите ръководители в сектора на суровините съобщава, че представители на големи международни търговци и представители на някои инвестиционни банки са забелязани наскоро в Москва да закусват и обядват с представители на големи руски компании.

Но както той, така и други предупреждават, че не очакват наплив на чуждестранни инвестиции в Русия или завръщане на публично търгувани американски компании, които преживяха мъчителен изход от страната - понякога с 50% намаление на стойността на активите.

„Руските официални лица искаха да създадат впечатлението, че всичко е наред и че сме на няколко дни от това да започнем да работим както обикновено“, казва Стивън Дашевски, главен инвестиционен директор на D&P Advisors. „Но според мен нищо не може да бъде по-далеч от истината“.