Кой ще бъде следващият папа?

След смъртта на папа Франциск, обявена от Ватикана на Велики понеделник, спекулациите кой от кардиналите в червени одежди ще го наследи като Глава на Римокатолическата църква вече започнаха, отбелязва Reuters.

Неизбежно има известно очакване, че наследникът на аржентинския понтифик ще бъде друг неевропеец и че подобно на Франциск той може да бъде поредният прогресивен, противопоставящ се на консервативното крило на Църквата.

Процесът на избор, който ще се проведе след погребението на Франциск, обаче е строго секретен и нищо няма да е сигурно, докато белият дим от комина на Сикстинската капела не оповести на света, че новият папа е избран.

От камбаните на скръбта до Habemus Papam: Какво се случва, когато папата си отиде

Кардиналите са най-близките сътрудници на понтифика, които ръководят ключови отдели във Ватикана и епархиите по света.

Когато папата почине или се оттегли, кардиналите на възраст под 80 години имат право да участват в таен конклав, за да изберат измежду себе си новия глава на Римокатолическата църква с близо 1,4 милиарда членове.

Сложният вот ще покаже дали настоящите кардинали, повечето от които са поставени от Франциск, смятат, че приемането на либералните социални ценности и прогресивната му програма за реформи са отишли твърде далеч и дали е необходим период на отдръпване.

Кардиналите ще определят датата на началото на конклава, след като започнат да пристигат в Рим през следващите дни.

На Велики понеделник: Почина папа Франциск

Само папата може да назначава кардинали и личностите, които той избира, може да остави отпечатък върху Църквата дълго след неговото управление - заради статута им на висши духовници и защото един от тях може да се окаже понтифик, допълва Reuters.

Към 21 април във Ватикана има общо 252 кардинали, от които 135 са кардинали под 80 години. 109 от електорите са назначени от Франциск, 22 - от неговия предшественик Бенедикт и петима - от Йоан Павел II.

Кардиналите биват въвеждани в този пост на церемонии, наречени консистории, на които получават своя пръстен, червена бирета - квадратна шапка и се заклеват във вярност на папата, дори ако това означава да пролеят кръв или да жертват живота си, което се обозначава с червения цвят.

Папа Франциск проведе 10 консистории и с всяка от тях увеличаваше шансовете, че неговият наследник ще бъде друг неевропеец, след като укрепи Църквата на места, където тя е или малцинство, или се разраства по-бързо, отколкото в предимно стагниращия Запад.

От "Двойките не искат деца, но имат кучета и котки" до "Кой съм аз, че да съдя гейовете": Вечните цитати от папа Франциск

В продължение на векове повечето кардинали са италианци, с изключение на периода, когато папството се намира в Авиньон между 1309 и 1377 г., когато много от тях са французи.

Интернационализацията на Кардиналската колегия започва сериозно по времето на Павел VI (1963-1978 г.). Тя е значително ускорена от Йоан Павел II (1978-2005), поляк, който е първият неиталиански папа от 455 години.

Въпреки че Европа все още има най-голям дял от кардиналите-електори - около 39%, той е намалял спрямо 52% през 2013 г., когато Франциск стана първият латиноамерикански папа.

Втората по големина група избиратели е от Азия и Океания с около 20%.

Ватиканът дава заден ход след коментара на папата с "бялото знаме"

Франциск назначи повече от 20 кардинали от страни, които никога преди това не са имали кардинал, като почти всички те са от развиващи се страни като Руанда, Кабо Верде, Тонга, Мианмар, Монголия и Южен Судан или от страни с много малко католици като Швеция.

В някои случаи той пренебрегваше вакантните места в големите европейски градове, за да подчертае, че Църквата не може да бъде толкова евроцентрична.

На други места, като например в САЩ, заобикаляше епархии като Лос Анджелис и Сан Франциско, очевидно защото те имаха консервативни архиепископи.

Робърт Макелрой, архиепископ на Вашингтон от март, е смятан за прогресивен и откровен съюзник на пастирския подход на Франциск към социалните въпроси, като например опазването на околната среда и по-приветливия подход към католиците от ЛГБТ+.

Историческо: Ватиканът дава благословията си за еднополови двойки

Колкото повече кардинали назначава един папа по време на управлението си, толкова по-голяма е вероятността неговият наследник да бъде човек, който има сходни възгледи по църковни и социални въпроси, допълва още Reuters.

Това обаче невинаги е така, тъй като кардиналите могат да изберат човек, който богословски не е сходен с предшественика си, но се смята за най-добрия кандидат по вътрешноцърковни причини или за историческото време, в което се провежда изборът.

Папа Бенедикт беше избран за наследник на папа Йоан Павел II отчасти защото Бенедикт беше работил с Йоан Павел в продължение на две десетилетия и кардиналите искаха приемственост. Но много от същите кардинали смятаха, че е необходим „външен човек“ за наследник на Бенедикт, който подаде оставка през 2013 г., след като скандалът „Ватиканлийкс“ разкри нефункционираща централна администрация.

В същото време много кардинали явно смятаха, че бъдещето на католицизма е извън застаряваща Европа, затова избраха аржентинеца Хорхе Марио Берголио за свой понтифик - първият неевропейски папа от 13 века.

Въпреки че кардиналите, които са навършили 80 години, не могат да участват в конклава, те могат да повлияят на резултата от него. Имат право да присъстват на срещи, известни като генерални конгрегации, които се провеждат в дните преди началото на конклава и на които се оформя профилът на качествата, необходими за следващия папа.