Федералният резерв вероятно ще запази основния си краткосрочен лихвен процент непроменен на заседанието си във вторник и сряда, въпреки продължителните настоявания от президента Доналд Тръмп да го намали.

След като преди две седмици предизвика рязък спад на финансовите пазари, като заяви, че може да уволни председателя на Фед Джером Пауъл, впоследствие Тръмп се отказа и заяви, че няма намерение да го прави.

Въпреки това той и министърът на финансите Скот Бесънт са на мнение, че Централната банка трябва да намали лихвените проценти с аргумента, че инфлацията се охлажда и високите разходи по заемите вече не са необходими, за да се ограничава нарастването на цените.

През 2022 г. и 2023 г. Фед рязко повиши краткосрочния си лихвен процент, тъй като инфлацията от времето на пандемията се покачи.

Междувремнно Илън Мъск, съветникът на Тръмп и ръководител на Департамента за правителствена ефективност DOGE, предложи да се разгледат по-внимателно разходите на Фед.

Засиленият контрол показва, че дори администрацията на да се откаже от заплахите за уволнение на Пауъл, Фед все още е обект на политически натиск, въпреки статута си на независим орган, отбелязва Euronews.

Без промяна – „почти“ сигурно решение

Въпреки това Фед почти сигурно ще остави основния си лихвен процент непроменен на ниво от около 4,3%.

Пауъл и много от останалите 18 централни банкери, които участват в комитета за определяне на лихвените проценти, заявиха, че искат да видят как тарифите на Тръмп ще се отразят на икономиката, преди да предприемат каквито и да било действия.

В петък обаче Тръмп заяви в собствената си платформа Truth Social, че „НЯМА ИНФЛАЦИЯ“, цените на хранителните стоки и яйцата са спаднали, а бензинът е поевтинял до 1,98 долара за галон.

Това не е съвсем вярно: Цените на хранителните стоки са скочили с 0,5% през два от последните три месеца и са се увеличили с 2,4% спрямо година по-рано.

Цените на горивата са се понижили - разходите за бензин са с 10% по-ниски в сравнение с преди година като продължават една по-дълготрайна тенденция, която се запази отчасти поради опасенията, че икономиката ще отслабне. Въпреки това според ААА цените на бензина са средно 3,18 долара за галон, допълва Euronews.

Инфлацията спадна чувствително през март, което е окуражаващ знак, въпреки че през първите три месеца на годината тя беше 3,6% според предпочитания от Фед показател, което е доста над целта от 2%.

Митата са отговорът

Според икономисти е възможно без мита Фед скоро да намали основната си лихва, тъй като в момента тя е на ниво, което има за цел да забави заемането на средства и разходите и да охлади инфлацията.

И все пак Централната банка не може да намали лихвите сега, когато всеобхватните мита на Тръмп вероятно ще повишат цените през следващите месеци.

Винсент Рейнхарт, главен икономист в BNY, коментира, че Фед е „белязан“ от случилото се през 2021 г., когато цените се повишиха поради проблеми с предлагането, а Пауъл и други представители заявиха, че увеличението вероятно ще бъде „преходно“. Вместо това инфлацията се покачи до връх от 9,1% през юни 2022 г.

Този път те ще бъдат по-предпазливи, допълва той. „Това е Фед, който ще изчака доказателства и ще се приспособява бавно към тях.“

Освен това, тъй като Тръмп подтиква Пауъл към намаляване на лихвите, това може да се разглежда като подчинение на Белия дом, казва Престън Муи, икономист в Employ America. „Бихте могли да си представите свят, в който няма натиск от страна на администрацията на Тръмп и те намаляват лихвите по-рано, защото се чувстват комфортно да изтъкнат аргумента, че го правят заради данните“, обясни той.

От своя страна Пауъл заяви миналия месец, че митата вероятно ще повишат инфлацията и ще забавят икономиката, което е сложна комбинация за Фед. Обикновено Централната банка повишава лихвите - или поне ги поддържа високи - за да се бори с инфлацията, докато при повишаване на безработицата би ги намалила, за да стимулира икономиката.

Според Пауъл въздействието на митата върху инфлацията може да бъде временно - еднократно увеличение на цените, но наскоро заяви, че „може да бъде и по-трайно“. Това подсказва, че Пауъл ще иска да изчака, евентуално месеци, за да се увери, че митат не повишават трайно инфлацията, преди да обмисли намаляване на лихвите.

Още няколко месеца?

Някои икономисти прогнозират, че Фед няма да намали лихвените проценти преди заседанието си през септември или дори по-късно.

Въпреки това банкерите биха могли да пристъпят към тази мярка по-рано, ако митата засегнат икономиката достатъчно силно, за да предизвикат съкращения и да повишат безработицата.

Изглежда, че инвеститорите на Уолстрийт очакват такъв резултат - според цените на фючърсите те прогнозират, че първото намаление ще се случи през юли.

Междувременно Фед получи критики от Мъск, че е похарчил 2,5 млрд. долара за мащабно обновяване на две от сградите си във Вашингтон.

„Тъй като в края на краищата това са пари на данъкоплатците, със сигурност трябва да проверим дали наистина Федералният резерв харчи 2,5 милиарда долара за своя интериорен дизайнер“, заяви Мъск.

Представителите на Фед признават, че разходите за ремонта са се увеличили, тъй като цените на строителните материали и труда са скочили поради инфлацията след пандемията.

Кевин Уорш, бивш управител на Фед и потенциален кандидат да замени Джером Пауъл на председателския пост, когато мандатът му изтече догодина, заяви че Фед е привлякъл по-голямо внимание заради неуспеха си да държи цените под контрол.

„Сегашните рани на Фед до голяма степен са причинени от самия него“, каза той в реч по време на конференция на Международния валутен фонд в края на април, в която също упрекна Фед за участието му в глобален форум по въпросите на изменението на климата. „Необходимо е стратегическо пренастройване, за да се намалят загубите на доверие, промените в авторитета и най-важното - по-лошите икономически резултати за нашите съграждани.“

От своя страна Джером Пауъл заяви миналия месец, че „независимостта на Фед е широко разбирана и подкрепяна във Вашингтон, в Конгреса, където тя наистина има значение“.