През 2021 г., когато американската икономика се възстанови от пандемията, потребителските цени започнаха да пълзят нагоре.

От Федералния резерв на САЩ тогава заявиха, че повишаването на инфлацията ще бъде само „преходно“.

Както е известно, прогнозата им не се сбъдна и през пролетта на 2022 г. Фед беше в разгара на най-агресивната си кампания за повишаване на лихвените проценти от 80-те години.

Оттогава инфлацията се подобри значително, но Фед все още получава критики, че през 2021 г. е сгрешил толкова много, отбелязва в анализ CNN.

Сега Фед работи по нова „рамка на политиката“, включваща поуките от погрешния залог, че високата инфлация ще бъде само един скок.

И макар че тази рамка трябва да работи за бъдещи кризи, тя е особено спешна в момента - предвид хаоса и объркването, предизвикани от мащабната икономическа програма на президента Тръмп, съсредоточена върху митата, намаляването на данъците и дерегулацията.

„Мисля, че е справедлива критика, че можехме да действаме по-рано“, заяви в интервю за CNN в края на миналата година Джеймс Бълард, президент на Федералната резервна банка на Сейнт Луис от 2008 до 2023 г. „Но в макроикономиката никога не може да сте напълно сигурни какво ще се случи по-нататък и това е светът, в който винаги сме живели.“, допълни той.

Сенатор Елизабет Уорън от Масачузетс, която е критик на Фед, беше по-ясна по време на февруарската полугодишна актуализация на паричната политика на председателя Джером Пауъл:

„Вече е ясно, че Фед действа твърде късно и позволи на инфлацията да се повиши твърде много, а след това реагира, като запази лихвите твърде високи твърде дълго.“

Как Фед сбърка

Пандемията предизвика рязка двумесечна рецесия с двуцифрена безработица. При предишния спад, по време на Голямата рецесия от 2007-2009 г., пазарът на труда се възстановяваше бавно.

Рецесията след пандемията, настъпила преди цените да започнат да скачат, накара Фед да се съсредоточи върху насърчаването на растежа на заетостта, а не върху борбата с инфлацията. В края на краищата от десетилетия не е имало проблем с рязкото покачване на цените.

„Рамката за 2020 г. постави по-голям акцент върху пълната заетост“, казва Лорънс Бол, професор по икономика в университета „Джон Хопкинс“, който изследва паричната политика.

Но тогава икономистите бяха убедени, че инфлацията бързо ще се приземи. Което не се случи.

Кристин Форбс, икономист от Масачузетския технологичен институт и бивш член на Съвета на икономическите съветници към Белия дом, заяви по време на дискусия по-рано този месец, че няма значение, че Централната банка на САЩ е закъсняла, защото е набрала скорост, повишавайки агресивно лихвените проценти - и всичко това, без да жертва твърде много от здравето на икономиката. „Централните банки се забавиха със затягането, но наваксаха това“, допълни тя.

Фед ще бъде подложен на изпитание

На всеки пет години Фед преразглежда документ от две страници, в който подробно се описват стратегията и дългосрочните му макроикономически цели.

Това се случва в момента, като се очаква служителите да приключат до лятото на тази година. Но Тръмп вече промени най-голямата икономика в света само за два месеца на поста президент на САЩ. И предстоят още промени.

В сряда предстои да обяви мащабни мита, които ще се равняват на тези, които чуждите държави налагат на САЩ, продължавайки продължаващата тарифна вълна, която вече удвои митата за Китай до 20% и наложи нови за метали и автомобили.

Очаква се това да причини повишаване на цените и отслабване на растежа, което може да доведе икономиката на САЩ до „стагфлация“ - токсична двойка от слаб или отрицателен растеж и ускоряваща се инфлация, допълва CNN.

„В труден момент сме, тъй като има рискове и от двете страни, като някои мерки показват риск от рецесия, а други предполагат възобновяване на инфлацията“, казва Еми Накамура, професор по икономика в Калифорнийския университет в Бъркли и допълва:

„Като се има предвид, че наскоро имахме подобен опит с инфлацията, те трябва да мислят за рамка в контекста, в който сега има реална загриженост, че дългосрочните инфлационни очаквания могат да се дестабилизират.“

Едно от внимателно следените проучвания на Мичиганския университет, публикувано в петък, показа, че инфлационните очаквания за следващите 5-10 години са нараснали този месец до най-високото си равнище от февруари 1993 г.

Икономостът от Масачузетския технологичен институт (МТИ) Кристин Форбс предложи разхлабване на целта на Фед за инфлация от 2% до диапазон, например 1,5%-2,5%.

Председателят на Фед Джером Пауъл заяви, че целта от 2% няма да отпадне и не се е произнесъл за диапазон.