Белият дом обяви, че САЩ и Китай временно ще спрат или отменят митата, които двете страни си наложиха една на друга през април, в очакване на по-нататъшни преговори за търговско споразумение.

Подсилени от новината, акциите на Уолстрийт са на път да направят един от най-големите си еднодневни скокове през последните години. S&P 500 се повиши с 2,9% по време на търговската сесия по обяд в понеделник. Ако това движение се запази до края на сесията, то ще се класира като най-големия му дневен скок от 9 април, когато бенчмаркът скочи с 9,5%, и седмият най-голям за последните четири години. Технологичният Nasdaq Composite, с ръст от 4,1%, е на път към най-големия си еднодневен скок от четири години.

Да, споразумението между САЩ и Китай от Женева донесе дългоочаквано облекчение за бизнеса и да повиши доверието на пазарите, но инвеститорите би трябвало да бъдат по-въздържани в ентусиазма си, предупреждават в статия за MarketWatch Анджела Хуейуе Джан, професор по право в Университета на Южна Калифорния, и С. Алекс Янг, професор по управленски науки и операции в London Business School. Проф. Джан е автор на книгите High Wire: How China Regulates Big Tech and Governs Its Economy и Chinese Antitrust Exceptionalism.

Опирайки се на опита си в бизнеса, президентът Доналд Тръмп използва митата като средство за натиск, очевидно убеден, че агресивната ескалация ще принуди търговските партньори на САЩ да направят значителни отстъпки, което ще му позволи да обяви голяма политическа победа. Но воденето на търговски преговори не е като сключването на сделка с недвижими имоти – процесът е по-бавен, по-сложен и с далеч по-сериозни последици, посочват експертите.

Това важи с особена сила, когато става дума за Китай – страна с гигантска икономика (и съответно сериозно влияние) и силен интерес да не отстъпва, тъй като подчинението на изискванията на Тръмп би накърнило националната гордост и би могло да предизвика вътрешно напрежение. А макар Тръмп да има склонност да обявява съмнителни успехи, трудно би било да представи своята търговска война с Китай като победа, ако просто отстъпи. Или както гласи една китайска поговорка:

Веднъж яхнеш ли тигъра, трудно е да слезеш.

Постигането на търговско споразумение между двете най-големи икономики в света е изключително трудно, а неговото прилагане – почти невъзможно. Професорите дават пример с периода 2018–2019 г. Въпреки че през април 2019 г. САЩ и Китай постигнаха споразумение "по принцип", преговорите се разпаднаха заради различия относно конкретиката на условията. САЩ настояваха за строг, 150-страничен договор с конкретни правни реформи, които да бъдат приети от китайския парламент. Китай, от своя страна, предпочиташе по-гъвкава рамка, базирана на принципи, която да се приложи чрез по-малко видими регулаторни мерки.

След това идва въпросът с прилагането на споразумението. Когато САЩ и Китай подписаха т.нар. „първа фаза“ на търговската сделка през януари 2020 г., Тръмп я нарече историческа победа, изтъквайки ангажимента на Китай да увеличи покупките на американски стоки и услуги с 200 милиарда долара за две години, наред с други отстъпки. Но за разлика от обичайните търговски споразумения, това не включваше неутрален механизъм за контрол. Нито пък беше самоналагащо се – двете страни оценяваха изпълнението по целесъобразност. Така че, когато Китай не изпълни ангажиментите си, САЩ – вече под ръководството на президента Джо Байдън – имаха ограничени възможности за реакция.

Днес, дори ако митата бъдат временно отменени, Китай няма особена причина да вярва, че САЩ ще спазят поетите ангажименти или ще настояват за реално прилагане на договореностите, особено предвид огромното недоверие, което Тръмп насади, посочват Джан и Янг.

В крайна сметка, всяка бъдеща сделка между САЩ и Китай вероятно ще бъде крехка, ограничена по обхват и податлива на разпадане, добавят професорите. Бизнесът и инвеститорите трябва да бъдат подготвени за продължаващи сътресения в глобалните вериги на доставки, върху които търговската война на Тръмп вече нанесе трайни щети.

Търговците се надпреварват да отменят поръчки, производителите и дистрибуторите бързат да пренасочват и складират стоки, а бизнесът функционира в обстановка на засилена несигурност. Все по-ясно става, че дори краткотрайни и незначителни колебания могат да доведат до непропорционални и дълготрайни нарушения – ситуация, известна като bullwhip effect в логистиката.

Този феномен се проявява дори в подготовката за Коледа. За да достигне една произведена в Китай играчка до рафтовете в САЩ преди празниците, производственият процес трябва да започне още през март, когато компаниите финализират дизайна и поръчките. Производството обикновено стартира през април, стоките се изпращат от китайските фабрики през юли и пристигат в САЩ преди есенната дистрибуция. Търговците разчитат на този дълъг, но прецизно координиран график, за да отговорят на сезонното търсене.

Променливите мита нарушават всяка стъпка от този процес. Изправени пред непредвидими разходи, търговците отлагат поръчките, което забавя производството и доставките. Доставчиците пренастройват производствените си линии в търсене на нови възможности, така че дори премахването на митата може да не е достатъчно, за да върне нещата към нормалния ход. Следователно, дори ако премахването на митата стимулира търсенето, недостигът на доставки ще продължи, което ще повиши цените.

Най-тревожното е, че това не е резултат от природно бедствие или здравна криза – това е последица от умишлена политика, отбелязват експертите.

Допълнително, по-високите цени могат да подадат погрешни сигнали към доставчиците, задълбочавайки дългосрочния проблем с свръхпредлагането, който митата уж трябва да разрешат. Този цикъл на колебания създава трайна нестабилност. В крайна сметка волатилността „убива“. Подобна динамика имаше и по време на пандемията от COVID-19, когато внезапните затваряния предизвикаха лавинообразни недостиг и излишъци във веригите на доставки – с последици, които се усещаха години наред. Разликата днес е, че настоящите сътресения не са предизвикани от бедствие, а от съзнателно взети политически решения.

Непредсказуемостта може да е работила в полза на Тръмп в частния му бизнес, но прилагана към глобалната търговия, тя създава огромен хаос – тъй като веригите на доставки се нуждаят от прозрачност и предвидимост, а не от блъфове и внезапни обрати в политиката.

Трусът, предизвикан от митата на Тръмп, няма да се ограничи до фондовия пазар – то ще се разпространи във фабрики, пристанища и магазини по целия свят, пишат още проф. Джан и проф. Янг, според които инвеститорите, политиците и потребителите все още не са осъзнали напълно последиците от действията на американския президент.