След като пазарите се радваха на един месец относително спокойствие в търговската война на Доналд Тръмп със света - период, в който спря така наречените „реципрочни“ мита за повечето държави, а след това отмени огромните 145% мита за Китай - президентът отново разпали конфликта в петък сутринта с няколко публикации в TruthSocial.

Първо, той директно заплаши Apple със специфична за компанията 25% тарифа върху всички iPhone-и, ако премести производството си от Китай в Индия, а не в САЩ. След това нападна Европейския съюз, че е „много труден за справяне“, и заяви, че иска да наложи 50% тарифа върху целия американски внос от ЕС на 1 юни.

Заплахите, които той може би нямаше да има законовите правомощия да изпълни, първоначално силно разтревожиха пазарите, като фючърсите на S&P спаднаха с повече от 2%. Акциите се възстановиха донякъде, след като министърът на финансите Скот Бесънт се опита да успокои тревогите на инвеститорите пред Fox, а европейските представители заявиха, че продължават да преговарят.

Но сътресенията, предизвикани от постовете на Тръмп, напомниха за факта, че търговската политика на САЩ сега на практика се определя от президентската прищявка, което прави бъдещите печалби на много американски компании зависими от това как той се чувства в даден ден, пише в свой анализ Fast Company.

Когато президентът на САЩ за пръв път представи плана си за налагане на високи мита върху вноса от повечето страни по света - който той нарече „Ден на освобождението“ - твърдеше, че целта на неговата схема е да предизвика „ИКОНОМИЧЕСКА РЕВОЛЮЦИЯ“. Но това предполагаше ниво на планиране и стратегия, което силно липсваше в начина, по който Тръмп се справяше с тарифите от 2 април насам.

Той повиши митата (по абсурдна формула), за да ги отмени, когато пазарите се сринаха. Обеща, че предстоят множество търговски сделки, но след това заяви, че ще повиши едностранно митата, защото сключването на такива отнема твърде много време. И обеща 90-дневна пауза на всички реципрочни мита, само за да каже, че ще въведе налози за ЕС по-малко от 60 дни след началото на паузата.

Най-очевидната последица от хаотичната търговска политика на Тръмп е, че той значително увеличи несигурността, с която американският бизнес (а оттам и американските потребители) ще се сблъскат занапред. За предприятията, които внасят стоки (за продажба или като част от веригата си на доставки), е почти невъзможно да правят разумни планове за бъдещето, тъй като няма как да знаят какво ще изисква адмиистрацията от тях да плащат за внос. Също така няма никаква гаранция, че митническите ставки, които Тръмп ще предложи, ще останат същите във времето.

В резултат на това компаниите не знаят дали сега трябва масово да се запасяват с вносни стоки в очакване на по-високи мита (ход, който би увеличил разходите им за запаси) - или трябва да купуват както обикновено в очакване, че ще бъдат сключени сделки. Те трябва да решат, но това решение не може да се основава на нищо повече от предположения.

Единственото нещо, което компаниите знаят, е, че независимо от всичко друго, което Тръмп реши, те ще трябва да плащат универсална тарифа от 10% върху всичко, което внасят (заедно с постоянно по-високи тарифи върху вноса от някои държави, като Китай). Тази универсална тарифа - която Тръмп наложи в Деня на Освобождението и запази, дори когато отмени другите си налози - не е инструмент за преговори или заплаха: тя ще остане факт, докато Тръмп остане президент. Така че компаниите са изправени пред трайно по-високи разходи за внос в допълнение към голямата несигурност.

Фактът, че при всички промени в мнението си Тръмп остава ангажиран с универсалната тарифа от 10%, не е изненадващ. На първо място, това беше едно от често повтаряните му предизборни обещания - той каза, че това ще бъде „пръстен“ около американската икономика. Освен това то се вписва добре в основното виждане на Тръмп за търговията, според което, когато САЩ купуват стоки, произведени в чужбина, „губим пари“, така че правителството трябва да наложи такса. Тази такса, разбира се, се плаща от американските предприятия, които внасят стоките, но Тръмп предпочита да пренебрегва този факт, аклцентира Fast Company.

Тръмп може и да говори за важността на отварянето на чуждите пазари (както направи в публикацията си за ЕС в петък сутринта), но винаги е бил по-заинтересован от налагането на мита върху вноса, отколкото от насърчаването на износа. Тарифата от 10% не е толкова драматична, колкото тези за Китай или заплахите срещу ЕС и Apple, което помага да се обясни защо инвеститорите в по-голямата си част не мислят за потенциалното ѝ въздействие. Но американските предприятия и потребители няма да имат този късмет.

Затова и по време на разговора за приходите миналата седмица Walmart заяви, че ще повиши цените още в края на месеца заради тарифните разходи. Както обясни финансовият директор на компанията в интервю за CNBC: „Ние сме създадени за всекидневни ниски цени, но размерът на тези увеличения е по-голям, отколкото всеки търговец на дребно може да поеме. И затова съм загрижен, че потребителите ще започнат да виждат по-високи цени".

Това, разбира се, вбеси Тръмп, който написа в TruthSocial, че Walmart трябва да „поеме тарифите“. Но компанията на практика подчерта икономическата реалност: Миналата година маржът на нетната ѝ печалба беше около 2,6%, а тя внася стоки за почти 50 млрд. долара годишно само от Китай, плюс десетки милиарди долари стоки от други държави. Компанията не разполага с достатъчно свобода на действие, за да поеме значително увеличение на цените на тези стоки, без да прехвърли поне част от разходите върху тях.

Същото важи и за много други търговци на дребно в САЩ - в действителност това важи в още по-голяма степен за малките и средните играчи.

В отговор на критиките на Тръмп Walmart заяви: „Ще поддържаме цените толкова ниски, колкото можем, толкова дълго, колкото можем, като се има предвид реалността на малките маржове“. Но посланието в крайна сметка беше същото: цените ще трябва да се повишат.

Тези увеличения вероятно няма да бъдат значителни. Но това не означава, че те няма да имат значение. Това, което политиката на Тръмп означава, е, че сега наблюдаваме глобална икономика, в която митата ще бъдат по-високи във всички области и в която той налага като минимум нов 10% данък върху търговията. Когато облагаш нещо с данък, получаваш по-малко от него - което означава, че освен по-високи цени на дребно, вероятно ще имаме и по-малко търговия и по-ниски продажби, продължава с анализа си Fast Company.

Това ще бъде още по-вярно, ако Тръмп изпълни последните си заплахи. Но дори и да се откаже от тях, според изчисленията на Йейлската бюджетна лаборатория универсална тарифа от 10%, заедно с 60% мита върху китайския внос (които ще бъдат малко по-високи от сегашните), ще струва на потребителите средно минимум 1900 долара годишно под формата на по-високи цени и може да свие БВП на САЩ с между 0,5% и 1,4%.

Възможно е все пак да се избегне катастрофата, към която са се запътили САЩ, ако Тръмп в крайна сметка се върне към първоначалните си мита от Деня на Освобождението и ако се стигне до истинска търговска война с ЕС и Китай. Но дори и да стане така, новите тарифи ще бъдат постоянна, стабилна спирачка за икономиката - спирачка, която може да не е достатъчно голяма, за да влезе в заглавията на вестниците, но която въпреки това ще бъде невъзможно да бъде избегната.