Уран – седмата планета от Слънчевата система, разположена между Сатурн и Нептун – отдавна е един от най-слабо изучаваните ледени гиганти. Нов анализ на наблюдения, направени от космическия телескоп Hubble в периода 2002–2022 г., променя начина, по който виждаме планетата.

Екип от изследователи от Университета на Аризона и други институции хвърля светлина върху състава и сезонната динамика на атмосферата на планетата.

До момента познанията ни за Уран са ограничени.

Известно е, че планетата се състои основно от вода и амонячен лед. Диаметърът ѝ е около 51 хиляди километра – четири пъти по-голям от този на Земята, а масата ѝ е 15 пъти по-голяма, пише WIRED.

Уран има 13 пръстена и 28 спътника. Единственото пряко изследване на планетата е извършено през януари 1986 г., когато сондата Voyager 2 преминава край нея в рамките на мисия за изследване на външните планети на Слънчевата система.

Новото проучване обаче разкрива детайли, които преди това не са били достъпни. Според анализите на изображения от телескопа Hubble, основните съставки в атмосферата на Уран са водород и хелий, с малки количества метан, както и съвсем минимални следи от вода и амоняк.

То доказва, че основните познания на астрономите за планетата произтичат от една необикновена аномалия

Ново изследване направи на пух и прах всичко, което знаем за Уран

Именно метанът придава на планетата характерния и добре познат синьо-зелен оттенък, тъй като поглъща червената компонента на слънчевата светлина.

Проучването проследява и сезоните на планетата – нещо особено специфично заради уникалното ѝ разположение. В контраст с останалите планети, оста на въртене на Уран е почти успоредна на орбиталната му равнина. Поради тази причина учените казват, че той обикаля „обърнат“, като се смята, че това е резултат от сблъсък с небесно тяло с размерите на Земята в далечното минало.

Една орбита около Слънцето трае около 84 земни години, което означава, че всяка половина от повърхността преживява около 42 години с постоянна слънчева светлина (пролет, лято и част от есента), както и още 42 години в тъмнина (част от есента, зимата и пролетта). В рамките на 20-годишното изследване учените наблюдават как южният полюс потъва в тъмнина, докато северният се осветява с настъпването на лятото.

Изображенията, направени в четири различни момента от тези две десетилетия, показват как сезонните промени влияят върху атмосферата.

NASA

Снимките на горния ред са във видима светлина, а вторият ред използва псевдоцветове, за да представи наблюдения във видим и близък инфрачервен спектър.

Зеленото показва по-малко метан, синьото – повече, а червеното – отсъствие на метан. Южният полюс вляво изглежда зелен и потъва в тъмнина, а в следващите изображения северният полюс става все по-видим и също е зелен – с по-ниско съдържание на метан. Това подсказва, че сезонните колебания в метана са минимални.

Profit.bg

Астрономи откриха дебел слой мъгла около Уран

Големите изненади идват от третия ред снимки, който показва разпределението на аерозоли в атмосферата. Светлите зони сочат по-висока облачност и наличие на аерозоли, докато тъмните – ясно небе с по-ниска концентрация.

През пролетта на 2002 г. арктическият (северният) регион е ясен, но с приближаването на лятото (от 2012 до 2022 г.) става по-облачен. Обратно – антарктическият (южният) регион изглежда се прояснява с напредването на есента към зимата. Изследователите смятат, че това е резултат от сезонното въздействие на слънчевата светлина върху аерозолната мъгла.

И въпреки че изследването обхваща цели 20 години, то документира само един сезонен преход в атмосферата на Уран. Екипът продължава с наблюденията, за да проследи какво ще се случи, когато планетата влезе в следващата фаза от своята гигантска годишна орбита.