Астрономи са открили признаци на биологична активност на планета, отдалечена на 124 светлинни години от Земята, и описват това като най-убедителното доказателство до момента за наличие на извънземен живот.

Използвайки космически телескоп учените са засекли специфични органични молекули в атмосферата на K2-18b – отдалечена планета, покрита с вода, която е 8.6 пъти по-голяма от Земята и обикаля около червено джудже. На Земята такива молекули се образуват единствено от живи организми.

„С оглед на всичко, което знаем за тази планета, най-добре на събраните данни отговаря сценарият за свят с океан, който гъмжи от живот“, казва проф. Нику Мадхусудан от Университета в Кеймбридж, ръководител на международния изследователски екип.

Според изследването условията на K2-18b може да наподобяват тези в ранните земни океани.

Астрономите се въздържат от категоричното твърдение, че е открит живот, но посочват, че новите данни са изключително убедителни, тъй като не съществува известен небиологичен процес, който да обясни наличието на толкова голямо количество органични молекули. Предишни твърдения за извънземен живот не издържаха на по-задълбочена проверка.

K2-18b е уникална в сравнение с телата от нашата Слънчева система — планета, покрита с течна вода, с атмосфера, богата на водород, и температури, подходящи за живот.

Астробиолозите, изследващи извънземния живот, за първи път се развълнуваха от планетата K2-18b през 2023 г., когато данни от новия космически телескоп "Джеймс Уеб" показаха наличие на метан и въглероден диоксид – първото откриване на въглеродно базирани молекули в атмосферата на потенциално обитаема планета извън Слънчевата система.

Сега два отделни инструмента на телескопа са засекли високи нива на диметил сулфид (DMS) и диметил дисулфид (DMDS) – молекули, които на Земята се произвеждат единствено от живи организми, най-често морски фитопланктон. Резултатите ще бъдат публикувани този четвъртък в списание Astrophysical Journal Letters, пише Financial Times.

Според учените от Кеймбридж няма известен небиологичен процес, който да генерира DMS и DMDS в наблюдаваните количества. Въпреки това те остават внимателни и скептични, търсейки потвърждение чрез допълнителни изследвания.

„Важно е да подхождаме със здравословна доза скептицизъм към собствените си резултати, защото само чрез многократно тестване ще можем да постигнем достатъчно увереност в тях“, казва проф. Нику Мадхусудан, ръководител на екипа.

Ако газовете са продукт на живот, учените предполагат, че океаните на K2-18b могат да съдържат високи нива на микробна активност, подобно на условията в ранните океани на Земята. Дали планетата може да поддържа по-сложни форми на живот, остава неясно.

Астрономите изследват състава на атмосферата на далечни планети, като анализират светлината от техните звезди, когато планетата преминава пред тях. Част от светлината преминава през атмосферата на планетата, оставяйки спектрален отпечатък, който разкрива присъствието на различни газове.

Пряко изображение на K2-18b е малко вероятно в обозримото бъдеще, тъй като планетата е твърде далеч от Земята и твърде близо до своята звезда, казва Мадхусудан.

Други учени, които не участват пряко в изследванията, също изразяват внимателен оптимизъм.

„Тази публикация е още една крачка по дългия път към възможното обявяване, че сме открили живот извън Земята“, коментира Дейв Клемънтс, астрофизик в Импириъл Колидж, Лондон.

„Дори само възможността да сме открили океан, пълен с микроби на планета на 124 светлинни години, е невероятна. Всички трябва да следим внимателно какво ще се случи оттук нататък“, добавя Робърт Маси, заместник-директор на Кралското астрономическо дружество.

До днес астрономите са открили около 5800 планети извън Слънчевата система, използвайки все по-мощни телескопи. Множество от тях, освен K2-18b, се разглеждат като потенциални кандидати за извънземен живот.

По-близо до Земята, астробиолозите се надяват да открият следи от живот в нашата собствена Слънчева система. Най-близкият аналог на K2-18b може би са океаните, за които се предполага, че съществуват под ледената повърхност на някои от спътниците на Юпитер и Сатурн.

Два мисии - Jupiter Icy Moons Explorer на Европейската космическа агенция и Europa Clipper на НАСА - са на път да ги изследват в началото на 2030 г.