Стартъп съживява изгубени аромати с ДНК на 150 години

Може би леко наподобява на сюжет от филм със сценария на „Джурасик парк“ – екип учени, ДНК лаборатория и няколко изчезнали вида…

Това обаче е реалността зад Future Society – биотехнологична компания, която променя света на ароматите, като съживява растения, изчезнали преди повече от век, пише CNN.

В партньорство с Harvard University Herbaria, където се съхраняват над пет милиона ботанически образци, и биотехнологичната компания Ginkgo Bioworks, Future Society успява да секвенира ДНК на цветя, съхранявани повече от 150 години.

От тях вече са създадени шест парфюма с уникални профили – от дървесни до изразено флорални.

Един от примерите е orbexilum stipulatum – превисто растение, което е цъфтяло за последно през 1881 г. в района на днешния воден резервоар Falls of Ohio. Видът изчезва, след като бизоните, които разпръскват семената му, са унищожени. А в началото на XX век районът е залят от вода.

„Целта ни беше да създадем аромати, които никога досега не сме усещали – такива, които досега не е било възможно да бъдат пресъздадени“, разказва основателката и изпълнителен директор на Future Society и Arcaea – Ясмина Аганович, в интервю за CNN.

От скъпо в евтино: Печелившата стратегия на бранд за дубликати на парфюми

Като използват технологии, подобни на тези в 23andMe или Ancestry.com, екипът прилага генетично секвениране върху ботаническите образци, за да открие молекулите, отговорни за аромата на цветята. По този начин учените достигат до първите сигнали за това, какви ухания са носили тези растения в миналото.

Аганович признава, че не е имала фиксация върху конкретен вид цвете – проектът започва с прагматичен подход: колко екземпляра има, кои от тях са достъпни за анализ и дали ДНК-то им е достатъчно добре запазено.

„Не знаехме дали експериментът по „де-екстинкция“ ще даде резултат, така че подходихме статистически – колкото повече проби, толкова по-голям шанс.“

Процесът започва с малки изсушени фрагменти от растенията, които в лабораторни условия преминават през химични реакции, докато остане само генетичният материал.

Но резултатът не е финален продукт, а по-скоро суров аромат. Причината за това е, че по този начин се получават всички компоненти на растението – листа, стъбло, цветове – а не само същността на аромата.

И тук идва следващото предизвикателство – дори при успешно извличане на ДНК, не всички гени се „включват“, когато бъдат поставени в дрожди – жив организъм, използван за възпроизвеждане на ароматните молекули. Това автоматично филтрира ароматния профил и насочва създаването на финалната композиция.

„Имаш генетичния профил, но той сам по себе си не ти дава парфюма – използва се просто като насока“, казва Аганович. Окончателният аромат се постига в колаборация с опитни парфюмери, които използват собствените си библиотеки от естествени, синтетични и биоинженерни съставки.

Европейската козметична индустрия страда от остър недостиг на суровини

Future Society не клонира растенията и не ги връща към живот – идеята е символична, ароматите са „почит към това, което някога е съществувало“, твърдят от компанията. А кои цветя заслужават да бъдат възродени в аромат? Отговорът не идва само от страна на науката.

„Не оставихме егото на науката да ръководи проекта“, признава Аганович.

„Опряхме се на опита на парфюмеристи, ботаници и познанието за екосистемите – по какви места са съществували тези цветя, с кои съвременни растения са свързани. Всичко това ни дава контекст за реконструкцията.“

Компанията работи с утвърдени имена като Givaudan и Robertet – производители на аромати с дългогодишен опит.

Те помагат откритите ароматни молекули да се преведат в съвременни парфюми – не като перфектната реплика, а по-скоро като художествена интерпретация, вдъхновена от природата, с помощта на науката.

В сътрудничество с трима утвърдени парфюмеристи екипът разработва уникални композиции, вдъхновени от изчезнали цветя – всеки аромат със своя собствена история и интерпретация.

Втори шанс след смъртта: Пробив в генетиката вдъхва надежда за застрашени от изчезване животни

Френската парфюмеристка Оливия Жан работи по аромата Grassland Opera, вдъхновен от тревистото цвете orbexilum stipulatum. „Това растение е можело да бъде открито край водопад, затова исках ароматът да бъде влажен, зелен и буен – каквато е била средата около него“, споделя Жан в интервю за Harper’s Bazaar USA през 2023 г. Уханието препраща към свят, който вече не съществува, но може да бъде усетен – поне за миг – с помощта на парфюма.

Парфюмеристката Даниела Андрие създава два аромата за Future Society, в които залогът е по-дълбок – да се разкаже историята на изчезването през очите на самата Земя.

Reclaimed Flame е почит към южноафриканския Leucadendron grandiflorum, който последно е цъфтял през 1960 г., а Invisible Woods е вдъхновен от индийския Wendlandia angustifolia, изчезнал през 1917 г. заради суша.

„Палитрата ѝ от съставки е базирана на земни, тревисти аромати – точно това усещане искаше да предаде“, обяснява Аганович.

Защо съществува Вселената? Учени от САЩ и Япония вече се надпреварват за отговора

Жером Епинет – известен със съвременните си и дръзки композиции – създава три аромата, сред които и най-продаваният Solar Canopy.

Той е вдъхновен от изчезналия hibiscadelphus wilderianus – хибискус от Хаваите, унищожен през 1912 г. вследствие на обезлесяване. За Епинет процесът напомня за пътуване във времето. Целта му е човекът, който носи аромата, да се почувства сякаш се намира в джунглата или в планината, близо до цветята.

„От ДНК данните знаехме, че има земни тонове – затова добавихме ветивер, който носи аромата на суха трева или влажни гори. Но имаше и плодови елементи – нотки на личи, магнолия, дори лека киселинност“, разказва Аганович.

Въпреки че технологиите зад Future Society имат допирни точки с проекти като тези на Colossal – компанията, която твърди, че е върнала вълка от праисторическата сцена – Аганович е категорична: „Ние не съживяваме цветята. Ние сме козметична компания, която работи в сферата на личната експресия чрез аромат. Знам, че не звучи толкова вълнуващо, колкото „върнахме вълците“, но това е фокусът ни.“

Тя добавя, че темата за „де-екстинкцията“ я прави предпазлива.

„Понякога усещам, че се прокрадва идеята: в бъдеще просто ще възраждаме неща от миналото. Но не можем да си позволим да бъдем толкова арогантни и да вярваме, че ще се справим с проблемите си чрез науката. Технологията може да върне видове, но не може да върне връзката, която хората някога са имали с тях.“