Индия и ЕС постигнаха консенсус по почти половината от темите, които ще бъдат обхванати от търговското споразумение, което се надяват да сключат тази година.

Те заявиха, че преговарящите са се споразумели по осем от около 20 „глави“ на споразумението, всяка от които обхваща теми като правила за произход на продукти или права върху интелектуалната собственост, след като през февруари ЕС засили усилията си за укрепване на икономическите връзки с петата по големина икономика в света.

Напредъкът ще подхрани надеждите, че споразумение между Ню Делхи и Брюксел може да помогне за компенсиране на част от въздействието върху търговията на двете страни от митата на президента на САЩ Доналд Тръмп мита, докато изключването на млечните продукти ще бъде голямо облекчение за индийските фермери и преработватели на мляко.

„Беше постигнат добър напредък благодарение на инерцията, която се набра през последните два кръга на преговорите в Ню Делхи и Брюксел“, казва говорител на индийското правителство пред Financial Times.

Индийският премиер Нарендра Моди и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се срещнаха в Ню Делхи през февруари, където настояха за сключване на търговското споразумение през тази година. Индийският министър на търговията Пиюш Гоял се срещна с еврокомисаря Марош Шефчович в Париж в понеделник.

Олоф Гил, говорител по търговията на ЕС, заяви, че работата се е засилила и „напредва във всички области“.

Европейските политици нямат никакво желание да правят големи отстъпки и да се връщат към спорните теми, които доминираха в преговорите за TTIP преди десетилетие

Ще има ли голямо търговско споразумение между ЕС и САЩ?

Хора, запознати с последните преговори в Брюксел миналия месец, заявиха, че досега са решени предимно по-малко спорни въпроси като мита и улесняването на търговията, а важни пречки все още остават.

От независимостта си през 1947 г. Ню Делхи поддържа високи търговски бариери в селското стопанство, което осигурява заетост на почти половината от работната сила в най-населената страна в света.

Правителството на Моди, което през последните години е разтърсено от масови протести на земеделски производители, се стреми да запази високите си вносни мита върху селскостопанските продукти в текущите преговори със САЩ.

Високопоставен европейски служител, участващ в преговорите, казва пред FT, че „млечните продукти като цяло“ са „забранена зона“.

„Определихме границите на това, което би могло да бъде значимо свободно търговия в интерес и на двете страни, и млякото не е част от тях“, добавя той.

Индия е най-големият производител на мляко в света с 211 млн. тона през 2024-25 г., главно от 15 млн. малки фермери.

Страната внася млечни продукти при „разумни мита“ от 30-60%, казва Рупиндер Синг Соди, президент на лобистката група Indian Dairy Association.

„Индия няма нужда от млечни продукти отвън.“

Анализатори твърдят, че способността на Индия да разшири капацитета си за производство на iPhone може да бъде ограничена от протекционистките мерки на Вашингтон и Пекин

Износът на iPhone от Индия скача рязко. Тръмп и Китай няма да оставят нещата така

Източници на Financial Times казват, че оризът също е бил изключен от преговорите.

Индийски служители коментират, че всякакви отстъпки към ЕС ще отразяват отчасти други скорошни търговски споразумения. В сделка с Обединеното кралство миналия месец Индия се съгласи да намали митата върху алкохолни напитки, автомобили, текстил и инженерни продукти. Млечните продукти също бяха изключени от преговорите с Обединеното кралство.

Друг спор е механизмът за коригиране на въглеродните емисии, съгласно който ЕС планира да наложи тарифи от следващата година.

Индия вече осъди механизма, който има за цел да наложи санкции върху въглеродните емисии при производството на стоки като цимент, торове, желязо и стомана и химикали.