Украйна удари Кримския мост с подводни експлозиви

Киев е ударил Керченския мост в Крим - ключов елемент от руската инфраструктура, незаконно построен от Москва след едностранното анексиране на украинския полуостров през 2014 г.

Службата за сигурност на Украйна публикува във вторник видеозапис, на който се вижда експлозията под водата. Операцията, чието планиране е отнело месеци, е извършена от Службата за сигурност на Украйна и е отнела месеци, съобщава Euronews.

В официалното изявление в Telegram службата обясни как точно е нанесла удар по незаконно построения от Русия мост за трети път от началото на войната. „Операцията продължи няколко месеца. Агенти на Службата за сигурност на Украйна минираха колоните на този незаконен строеж“, заявиха от там и добавиха, че „без да бъдат причинени жертви сред цивилното население, първият експлозив е бил задействан в 4:44 ч.“.

Подводните колони на моста са били сериозно повредени, тъй като са детонирани 1100 кг експлозиви в тротилов еквивалент.

Извънредна ситуация на Кримския мост, взрив уби двама души

Според местните канали на Telegram Кримският мост е бил затворен за движение във вторник сутринта. Някои руски медии съобщиха също, че над него е бил свален украински дрон, чиито отломки са паднали на пътя.

По-рано руското министерство на отбраната заяви, че три украински дрона са били свалени над Крим през нощта срещу вторник.

Керченският мост свързва Русия и украинския полуостров и поради това е критичен маршрут за снабдяване и транспортиране на руските сили до окупираните украински територии, по-специално в Южна Украйна. Киев го е удрял два пъти през октомври 2022 г. и юли 2023 г., като той е бил сериозно повреден, но не разрушен и след това продължава да бъде в експлоатация.

Военният министър на Украйна пред CNN: Атаките ни срещу Крим ще продължат

Междувременно, руската флота е толкова опустошена, че може да принуди Москва да преосмисли начина, по който напада Украйна, а дълбоки удари на руска територия разкриват цената на една дълга война – дори срещу по-слаб противник, пише в анализ за продължаващата над три години война Financial Times.

Последните дръзки действия на Украйна са планирани в продължение на 18 месеца, за да се скрият дронове в камиони, с които да се ударят военни летища на хиляди километри от Киев и до голяма степен са компенсирани от материалните щети, нанесени на руските бомбардировачи. Ефектът върху ядрената мощ на Русия вероятно ще бъде сериозен, но ограничен, а атаката се очаква да засегне ежедневните операции в Украйна.

Може би най-важното за Киев е, че Украйна успя да покаже – в навечерието на преговорите за примирие с Русия в Истанбул – че е способна да промени динамиката на бойното поле. Това принуждава Кремъл да приеме нова реалност, в която цели дълбоко в територията му стават уязвими, дори без използването на западни оръжия.

Майкъл Кофман, военен анализатор в Carnegie Endowment for International Peace, казва, че ударите на Украйна „несъмнено са намалили потенциала на Русия за удари от разстояние“, като са унищожили самолети, които тя ще има затруднения да замести.

„Макар че това може да не е достатъчно, за да спре ударите срещу Украйна, предвид размера на руската бомбардировъчна флота, стана ясно, че продължаването на войната носи реални заплахи за статута на Русия като военна сила“, смята той.

Преговори на фона на ювелирна операция: Москва и Киев се срещат отново в Истанбул

Смелата и оригинална операция, която включваше контрабанда на дронове в Русия и доставянето им в камиони в маскирани каси до местата на атаките, порази самолети, способни да използват както конвенционални, така и ядрени оръжия. Оценките за точния брой на ударените самолети все още варират. Украйна твърди, че над 40 са били повредени или унищожени, докато Русия признава само „няколко единици авиационно оборудване, засегнати от пожар“. Други оценки от изследователи на отворени източници сочат, че действителният брой на унищожените или повредените самолети е по-скоро между 10 и 12.

Но дори и това би било значителен удар за военните усилия на Русия в Украйна, както в оперативно, така и в политическо отношение. Самолетите, повредени и унищожени от ударите, съставляват около 20% от оперативно готовите самолети за дълги разстояния на Русия, казват няколко анализатори пред Financial Times. Тези самолети са проектирани да доставят тежки товари дълбоко в целевите страни.

Фабиан Хофман, докторант в University of Oslo, посочва, че макар много бомбардировачи да са били в ремонт, „тези самолети са били сред най-оперативните, което прави загубите особено тежки“.

Русия е използвала бомбардировачите, които са били ударени, за да нанася удари по граждански цели в Украйна, включително по време на най-скорошните масови атаки, добавя Уилям Алберке, бивш служител на НАТО по контрол на въоръженията, който сега работи в Stimson Center: „Те причиниха толкова много страдания и мизерия. Това беше директен начин да се отвърне на удара и да се опита да се предотвратят бъдещи атаки“.

Сега Русия не само ще има по-малко бомбардировачи, с които да атакува Украйна, но и ще трябва да обмисли промяна на тактиката си. Това включва и въпроса дали може да рискува да групира самолетите - подход, който наскоро използва за масирани удари срещу украинска територия.

„Ако Русия трябва да ги разпръсне повече за защита, това директно ще намали способността ѝ да провежда масирани удари и да преодолява украинската противовъздушна отбрана“, категоричен е Алберке.

Преговорите в Истанбул остават без пробив: Русия отказва отстъпки, Украйна настоява за пълен мир

Ситуацията се усложнява допълнително от факта, че бомбардировачите, които са били цел – съветските Ту-95 и Ту-22М3 – вече не се произвеждат.

Операцията „удари стратегически бомбардировачи, които Русия в момента не е в състояние да произвежда“, обяснява Олексий Мелник, украински военен анализатор от Центъра „Разумков“ и бивш офицер от военновъздушните сили. „Те са загубени. От професионална гледна точка това е епичен провал и руснаците ще трябва да намерят отговори на някои много трудни въпроси и ще трябва да обвинят някого“.

Явната небрежност на руското военно ръководство, което остави стратегическите самолети на открито, предизвика вълна от гняв в руската провоенна Z-общност от Telegram блогъри.

„Бяха импровизирани някои укрития за тактически самолети, но нищо не беше направено за стратегическия флот, въпреки че тези самолети отдавна не се произвеждат и загубите не могат да бъдат компенсирани“, пише Rybar, Z-канал с 1,3 милиона последователи, основан от бивш служител на руското министерство на отбраната. „Ударът беше сериозен и да се твърди обратното е самозаблуда, граничеща със саботаж“.

Москва може изцяло да се откаже от усилията да замести загубения флот, което може да отнеме „години, може би дори десетилетия“, казва Алберке от Stimson Center.

Но въздействието върху ядрената доктрина на Русия, която президентът Владимир Путин ревизира миналата година, за да понижи прага за нейното използване, вероятно ще бъде ограничено.

От ядрената триада – структура, състояща се от наземни, морски и въздушни пускови установки – Русия отдавна разчита най-малко на последните, заради тяхната висока уязвимост. Атаката може да ускори вече започналата промяна към по-голяма зависимост от другите носители.

Хофман от University of Oslo казва, че руските стратегически бомбардировачи съставляват приблизително 10% от стратегическите ядрени системи на страната. По думите му подводниците съставляват около 30% от стратегическите ядрени системи, докато наземните установки - приблизително 60%.

Но атаката даде сигнал на Москва, че дори райони, отдалечени от украинската граница, вече не могат да се считат за безопасни.

„Сред руснаците съществува усещането, че огромната площ на страната предлага стратегическа дълбочина – нещо като убежище“, обяснява Алберке. „Това, което украинците направиха, е да нанесат удар в сърцевината на това предположение“.

За Украйна сложната операция служи и за демонстрация на решимостта ѝ, въпреки че Москва поддържа максималистични искания в ранните преговори. По време на първия кръг от преговорите, проведен в средата на май, ръководителят на руската делегация Владимир Медински направи сравнение с 21-годишната война между Русия и Швеция през 18 век, за да подчертае готовността на Русия да се бори дълго време.

„Тази операция е и начин руснаците да бъдат попитани дали са сигурни в това, дали са сигурни, че ще могат и ще са готови да продължат тази война в продължение на много години и да продължат да понасят такива загуби“, обобщава Мелник от Центъра „Разумков“.