Как Европа може да обезсили Русия?

ЕС е изправен пред руска заплаха, която далеч надхвърля войната на Москва срещу Украйна. Всеки ден действията на Кремъл накърняват европейските интереси в ключови региони и области. Въпреки това блокът се затруднява с това как да реагира, попаднал в капана между надценяването на силата на Москва и подценяването на нейната враждебност, пише в свой анализ за POLITICO Стивън Евъртс, директор на Института за изследвания на сигурността на ЕС.

Според нов доклад на организацията Европа се нуждае от стратегия не само за сдържане или изграждане на устойчивост, но и за „обезсилване на Русия“ - систематично намаляване на способността на Кремъл да вреди на блока.

„Нека бъдем реалисти: Да, Русия е глобална сила, която може да навреди и вреди на основните интереси на ЕС. Но тя също така губи икономически, дипломатически и демографски позиции. Нейното „неограничено партньорство“ с Китай става все по-небалансирано, като Пекин командва парада. Голяма част от т.нар. глобален юг продължава да се опасява да се превърне в пионка в геополитическите игри на Кремъл, а по света често му се налага да компенсира стратегическите си слабости с храброст и импровизация”.

Опасността на Москва обаче се крие именно в нейната ловкост. Тя може да се намесва в европейските демокрации, да подклажда нестабилност в Африка и Близкия изток и да подкрепя авторитарни режими със скромни средства и въпреки това да е фактор. Затова е време ЕС да отвърне на удара - и да удари Кремъл там, където го боли.

„Една от най-непосредствените заплахи, с които ЕС би могъл да се справи, е така нареченият „сенчест флот“ на Русия - танкери, които пренасят петрол през европейските води под неясна собственост, избягват санкциите и финансират военната машина на руския президент Владимир Путин. Блокът може да действа незабавно, като агресивно охранява териториалните води и изключителните икономически зони, особено в Средиземно, Балтийско и Северно море. Ако корабите нямат валидна застраховка или представляват риск за околната среда, той трябва да ги конфискува или да ги отклони”, пише още експертът, добавяйки, че става дума за прилагане на закона - не за ескалация. Т.е. това са законни, ефективни мерки, които ще могат да противодействат на хибридните тактики на Русия.

ЕС трябва да действа по-разумно и по отношение на възпирането. Това означава да не се плаши от повтарящите се ядрени заплахи и блъфове на Русия, а да се съсредоточи върху увеличаване на практическата военна помощ за Украйна - от артилерия до безпилотни самолети и други мащабируеми системи - без да оповестява предварително своите ходове, за да може Москва да ги манипулира.

FT: ЕС подготвя контрол върху капиталите и мита, за да защити санкциите срещу Русия

„След това е Китай. Тъй като Пекин и Москва се сближават, ЕС трябва да започне да използва икономически лостове - било то чрез затягане на инвестиционния контрол или заплаха за целенасочено замразяване на износа на стоки с двойна употреба. Европейската дипломация трябва също така да продължи да разкрива противоречието между декларираното от Китай зачитане на суверенитета и снизхождението му към имперския реваншизъм на Путин”, категоричен е експертът.

Според него на следващо място е битката на разказите. Информационната война на Русия може и да е евтина, но е ефективна, като залива ефира с лъжи, подклажда недоволството и манипулира дебатите. В същото време отговорът на Европа е фрагментиран и плах и това трябва да приключи.

Блокът се нуждае от истински стратегически комуникационен капацитет, който да даде възможност на инициативи като EUvsDisinfo, да подкрепи независимите медии в уязвимите региони и да работи на местните езици. Посланието? Демокрацията, самоопределението и суверенитетът не са западни понятия. Те са универсални принципи - а Русия ги потъпква.

„И накрая, ЕС трябва да задълбочи регионалния си ангажимент, за да измести влиянието на Русия. В Западните Балкани това означава да се възнаграждават реформаторите и да се наказват възпрепятстващите, евентуално в по-малки групи от желаещи, ако няма консенсус в целия блок. В Южното Средиземноморие това означава сътрудничество с Турция за разрешаване на конфликти, от които се възползва Русия. В Африка това означава да се преориентираме от реагиране на кризи към истинско превръщане в често обявявания „партньор по избор“ чрез инвестиране в съвместни усилия в областта на инфраструктурата, образованието и критичните суровини, като същевременно подкрепяме представителството на континента в световните форуми за управление", продължава Стивън Евъртс.

От „Превъоръжена Европа“ до „Готовност 2030“: ЕК ребрандира плана за отбрана

По думите му за Индо-Тихоокеанския регион това означава да се използват силните страни на Европа като надежден партньор, отворен за търговия и сътрудничество по въпросите и предизвикателствата, които ще определят бъдещето: киберпространството, изкуствения интелект и чистите технологии.

Във всички тези региони ЕС трябва също така да излезе извън кръговете, които вече са му познати, като правителства и предприятия, и да инвестира в изграждането на връзки с гражданското общество и бъдещите лидери

Основният извод тук е, че Европа далеч не е безсилна - тя просто не разполага с достатъчно средства. ЕС има дипломатически обхват, икономическа мощ, инструменти за сигурност и опит в търсенето на партньорства, а не в създаването на сфери на влияние. Той обаче трябва да използва тези предимства с бързина и стратегически замисъл.

Ако иска да „обезсили“ Русия, ЕС трябва да мисли и да действа от позицията на силата - и да има смелостта да я използва. Най-важното е, че ЕС не се нуждае от чуждо разрешение.