Сателитната компания за широколентов интернет Starlink на Мъск е реализирала огромни печалби, откакто той стана „първи приятел“ на Тръмп. Много страни са премахнали бюрократичните пречки, за да одобрят нейните услуги тази година, като според някои информации това е станало под натиска на Държавния департамент на Тръмп. В някои случаи страните изглежда са дали зелена светлина на Starlink, за да се харесат на Белия дом.

Виетнам например одобри услугата през февруари. В началото на май Демократична република Конго също издаде лиценз на Starlink. По-късно същия месец Южна Африка облекчи законите, които изискваха телекомуникационните компании да предоставят 30% от капитала си на групи, които исторически са били маргинализирани. Това позволява на Starlink да започне да предоставя услуги, без да отговаря на въпросното изискване.

Сега враждата между Мъск и Тръмп повдига въпроса как Starlink ще се справи в едни бъдещи преговори. Ще почувстват ли страните нужда да допуснат компанията? Ще се застъпи ли Тръмп за нея?

„Когато търговските представители или правителствата седнат на масата за преговори, всеки мисли какво срещу какво може да размени”, казва пред POLITICO бивш изпълнителен директор на компанията. „Дори не знам дали Starlink все още е нещо, което става за размяна“.

Откакто Тръмп встъпи в длъжност, редица страни са издали лицензи на Starlink, включително Индия в петък. Според информациите Държавният департамент е оказал натиск върху някои от тях, като Гамбия и Камерун, да одобрят услугата. Към края на март Starlink заяви, че има покритие в 130 страни или територии.

От началото на годината редица държави намалиха бюрократичните пречки, за да одобрят Starlink, някои под натиска на Държавния департамент. В други случаи изглежда, че те са дали зелена светлина на компанията само, за да се вкопчат в Белия дом

Игра на мита срещу сателити: Какво следва след разрива Тръмп-Мъск за глобалната политика в Космоса

Калеб Хенри, директор по проучванията в консултантската компания Quilty Space, казва, че дипломацията на САЩ е помогнала на Starlink да набере скорост в труднодостъпни места.

„Starlink вече е получила достъп до пазара в най-лесните и средно лесните страни“, казва той. „Остават само трудните. Ето там се включва Държавният департамент“.

Хенри и други ветерани от телекомуникационната индустрия разкриват, че това не е непременно необичайно: Държавният департамент често лобира за американски компании и в този смисъл Starlink се радва на същата подкрепа, която Boeing или сателитните компании Iridium и Globalstar са получавали в миналото.

Но Блеър Левин, експерт по телекомуникации, който е заемал висши постове във Федералната комисия по комуникации по време на демократическите администрации, добавя, че е забелязал неконвенционален елемент в дискусиите на Държавния департамент относно Starlink: те обвързват и тарифната политика на Белия дом.

Пример за това е Лесото. Според The Washington Post тази африканска страна без излаз на море е търсила начин да избегне 50-процентните тарифи, обявени от Тръмп. За да стане възможно това, през април тази година тя е издала лиценз на Starlink.

Китайските съзвездия няма да бъдат избраният доставчик на интернет за места като САЩ, Западна Европа и Канада, много други региони ще бъдат отворени за тях

Защо Китай иска да има свои мегапроекти като Starlink на Илон Мъск?

„Докато правителството на Лесото преговаря за търговско споразумение със Съединените щати, то се надява, че лицензирането на Starlink демонстрира добра воля и намерение да приветства американските компании“, описва ситуацията Държавният департамент в свой документ. А пред вестника представител на институцията добавя: „Всеки патриотичен американец би искал да види успеха на американска компания на световната сцена, особено пред компрометирани китайски конкуренти“.

„Посолствата често представляват интересите на компании, базирани в САЩ. Това не е необичайно. Но да обвържеш преговорите за тарифи с определени компании, това е много необичайно“, казва Левин.

Експертът по сателитна политика Рут Притчард-Кели е съгласна с това.

„Не мога да кажа, че съм виждала страна да моли САЩ да не правят нещо катастрофално, като казва: „Вижте, ние дори лицензирахме сателитната услуга на най-добрия ви приятел, моля ви, не ни налагайте тарифи“, казва тя и добавя: „И сега какво? Ако Мъск остане в конфликт с Тръмп, той може да се превърне в глобален проблем за компанията. Ако Лесото наистина се притеснява, че САЩ ще им наложи тарифи, тогава да се присъединят към тази технология, която в момента се управлява от противник на Тръмп, може да бъде проблем“.

Досега враждата между Мъск и Тръмп се разиграваше предимно онлайн, а президентът все още не е изпълнил заплахите си да анулира договорите на правителството със SpaceX. Но той има и други козове, които може да използва, за да вгорчи живота на Мъск, акцентира Притчард-Кели.

Един от тях е отнемането на лиценза на Starlink за дейност в космоса.

Източници, близки до Ню Делхи, твърдят, че отношенията му с президента на САЩ Доналд Тръмп и влиятелната му роля в Белия дом несъмнено са стимулирали индийското правителство да преоцени позицията по сделката със Starlink

Космос, интернет, Индия: Мъск спечели пробив към пазара на най-населената държава в света

„Това никога не се е случвало, но мисля, че ако Тръмп наистина иска да разтревожи Мъск, той би казал: „Ще ти отнема лиценза“, категоричена е тя.

Бившият изпълнителен директор на Starlink пък посочва, че Държавният департамент – и правителството като цяло – също биха могли да поставят скрити пречки пред компанията, например чрез бавно одобряване на заявления или по-малко внимание към коментарите на Starlink относно федералната политика.

„Има и други недостатъци, които биха могли да засегнат Starlink или други компании на Мъск, просто защото вече не се считат за любимци“, казва той.

Според анализаторът на сателитната индустрия Тим Фарар в по-дългосрочен план разривът на Мъск с Тръмп вероятно ще подтикне други държави да продължат да инвестират в свои собствени системи. В петък водещите законодатели в Европейския парламент изпратиха писмо до председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен, в което я помолиха да задели 60 млрд. евро за космически изследвания - включително за сателитната комуникационна мрежа на ЕС IRIS2.

„Ще се появят хора, които искат IRIS2 да продължи да функционира, възползвайки се от риска Мъск да заплаши, че може просто да изведе от експлоатация различни системи на случаен принцип“, смята той.

Според него обаче ще минат години преди конкурентните интернет услуги да имат сили да се сравнят с над 7000-те сателита на Starlink, дори когато китайските компании и проектът Kuiper на Amazon се надпреварват да изстрелват свои собствени съзвездия.