Ако случайно сте гледали някой от трейлърите на Materialists, по-добре ги забравете.

В тях и на хартия филмът изглежда като добре подбрана романтична комедия, с Дакота Джонсън в ролята на професионална сватовница, разкъсвана между бившата си любов (Крис Евънс) и ослепителната нова възможност (Педро Паскал).

Всъщност лентата съвсем не е романтична комедия, а нещо много по-оригинално и завладяващо: пронизващо честно изследване на любовта, парите и неизбежната връзка между тях, пише в рецензията си BBC.

Materialists на режисьорката Селин Сонг заобикаля стандартите на романтичната комедия и се приближава повече до първия й филм Past Lives. Както и в него, с деликатната история на жена, чиято детска любов от Корея отново навлиза в щастливо омъжения ѝ живот в Ню Йорк, Materialists е направен изящно, с характер и сюжети, предлагащи блестящи диалози.

Това е своеобразен проект, който един режисьор може да постигне след невероятен успех – Past Lives получи номинации за „Оскар“ за най-добър филм и оригинален сценарий, и Сонг се възползва максимално от него.

Професията на главната героиня Луси като сватовница за елитни клиенти може да изглежда натрапчива, но самата Сонг за кратко заема такава позиция, преди да пробие като драматург и режисьор.

А Луси е много добра в работата си, както виждаме, когато в деня на сватбата си убеждава ужасената булка (Луиза Джейкъбсън) да сключи брак. Оттук нататък сюжетът следва траекторията на романтична комедия, като поставя избор.

Именно на тази сватба Луси се запознава с богатия, красив брат на младоженеца, Хенри (Паскал), и е почерпена с питие от Джон (Евънс), бившия си, с когото къса след пет години връзка, който все още има амбициите да стане актьор, но се появява на сватбата като сервитьор.

Бърза ретроспекция показва, че двамата са се разделили заради пари. Както винаги, Сонг създава страхотни текстурирани фонове, като раздялата се случва на претъпкана нюйоркска улица, изпълнена с трафик.

В новия живот на Луси нейното задължително изискване е да има богат съпруг.

„Бракът е бизнес сделка и винаги е бил такъв“, казва тя. Това би могло да се възприеме за грубо и цинично, но плавното изпълнение на Джонсън прави Луси да изглежда освежаващо честна със себе си относно живота, който иска, отражение на ясния поглед на филма как парите могат да съградят или разрушат една дългосрочна връзка.

Паскал представя Хенри очарователен персонаж и подсказва, че под този чар се крие уязвимост. Той има малко химия с Джонсън и независимо дали това е умишлено или не, филмът показва, че връзката между героите им се основава на споделеното усещане, че парите и начинът на живот имат значение.

„След като веднъж си се подстригал за първи път за 400 долара, не можеш да се върнеш в Supercuts“, казва Хенри – реплика, която подсказва, че е невероятно Луси да се върне при Джон. Но решението на Луси не е лесно или очевидно. Хенри не просто а предизвиква и може би двамата наистина ще се влюбят. Може би ще има и двете – любов и пари.

Джонсън има химия с Евънс, която още от първия поглед на Джон към Луси дава да се разбере, че тя е жената, която никога няма да забрави, каквото и да се случи в бъдеще. Двамата имат няколко прекрасни, нежни моменти заедно, от които осъзнават, че трябва да се измъкнат – или пък не.

Защо да рециклират минало, което не е проработило?

Но има и драма, когато друг клиент на Луси има среща, която прераства в насилие. Това е обрат, който никога не бихте видели в стандартна, безгрижна романтична комедия, знак за това колко силно Сонг е решена да държи филма свързан с реалността.

Към края Луси танцува на поредната сватба с един от ухажорите си на класиката That's All, най-малко материалистичната любовна песен в историята, с текст:

„Мога да ти дам само любов, която трае вечно“. Това е перфектната песен за филм, поставящ въпроса дали този вид любов може да бъде истинска, или е просто фантазия в днешния материален свят.

Като започва с цинично начало, Materialists изминава дълъг път до обнадеждаващ финал. Филмът предлага безпристрастен, заслужен романтизъм, който подхожда на момента, и затвърждава репутацията на Сонг като един от най-проницателните наблюдатели на взаимоотношенията между хората, завършва BBC.