Наскоро литовските власти организираха двудневни военни учения „Железен вълк“. Тяхната цел беше да се подготвят военните, полицията, пожарникарите, болниците и парамедиците да действат при извънредни обстоятелства, тъй като Литва се готви за най-лошия сценарий: атака срещу източния фланг на НАТО. Откакто Русия нахлу в Украйна, заплахата от военен конфликт е все по-голяма.

И Литва не е изключение: всички страни от източния фланг на НАТО преразглеждат протоколите си за реагиране при кризи за здравните заведения, организират учения, инвестират в защитни каски и жилетки и преместват операционните зали под земята. Причината - конфликтът в Украйна разби илюзията, че Европа е защитена от война.

„Въпросът не е дали Русия ще атакува“, казва пред POLITICO Рагнар Вайнеметс, заместник-генерален директор на Естонския здравен съвет, който наблюдава готовността за кризи от пандемии до война. „Въпросът е кога“.

Бившите съветски окупирани страни на източната граница на Европа знаят много добре колко бързо могат да пристигнат вражеските войски.

„Имаме лоши съседи тук: Русия и Беларус“, казва Даниел Наумовас, заместник-министър на здравеопазването на Литва. Страната му свързва НАТО с Балтийските държави чрез Сувалкския проход – тесен, уязвим коридор, считан за една от най-вероятните цели на бъдеща руска атака. Макар че всички страни от ЕС са „в една лодка“, някои са в авангарда, „където водата е студена“, добавя той.

За страните по източната граница на НАТО готовността за война не е избор – тя е спешна нужда.

„Малко страни от ЕС са на първа линия“, казва и Катажина Кацперчик, държавен секретар в полското министерство на здравеопазването. „За тях въпросът е по-актуален“.

Полша издига въпроса за здравната сигурност по време на конфликти по време на ротационното си председателство на Съвета на ЕС, където европейската сигурност е централна тема.

„Не можем да подготвим план за извънредни ситуации или стратегически план за военния сектор, икономическия сектор или енергийния сектор и да изключим здравния“, добавя тя.

Русия се готви за война с НАТО в Европа

Болници под обстрел

Руската инвазия в Украйна показа, че съвременните конфликти вече не щадят здравните услуги – нито цивилните, на които те служат. Източноевропейските страни няма как да пренебрегнат това.

Намираща се само на 50 километра от външната граница на ЕС с Беларус, Университетската болница „Сантарос“ във Вилнюс разработва подземна инфраструктура, убежища, хеликоптерни площадки и автономни системи, които ще ѝ позволят да функционира дори при прекъсване на електро- и водоснабдяването.

И „Сантарос“ не е изключение.

В Естония, в допълнение към бронежилетките за екипите на линейките, ще бъдат раздадени сателитни телефони, за да се поддържа комуникацията, ако традиционните мрежи престанат да функционират. Има дори планове за създаване на независима интернет мрежа, ако се наложи. В цялата система на здравеопазването в страната се инсталират електрически генератори, след като Украйна преживя руски удари, които редовно прекъсват електроснабдяването на цивилното население.

„Знаем със сигурност, че Русия набелязва гражданската инфраструктура и енергийните структури, а това означава, че не може да се допускат ситуации, в които болниците не функционират, защото има проблеми с електроцентралите“, казва Вайнеметс.

Много болници в Източна Европа – останки от съветската епоха – са особено уязвими.

„Имаме високи сгради, имаме големи сгради. Те са в един комплекс, в една зона“, добавя той.

Затова и много болници в източноевропейските държави търсят начини да преустроят мазетата в операционни зали в случай на нужда.

Естония закупува мобилни медицински единици – временни лечебни съоръжения, които могат да се разгърнат в случай на извънредни ситуации – което би трябвало да помогне за справяне с настоящия ограничен капацитет за интензивно лечение в Европа.

Докато европейските страни разполагат средно с 11,5 легла за интензивно лечение на 100 000 души население, „военните нужди могат да изискват три до пет пъти по-голям капацитет“, предупреждава Бьорн Гулдвог, специален съветник в Норвежката дирекция по здравеопазване.

Поддържането на голям обем операции в продължение на седмици или месеци също би било предизвикателство.

Как Европа може да обезсили Русия?

Запаси и вериги за доставки

Дори най-добре подготвените болници не могат да функционират без лекарства, консумативи и оборудване, и балтийските страни се запасяват в подготовка за масови жертви. Естония, например, е отделила 25 милиона евро за подобни критични доставки, включително ортопедично оборудване, турникети и комплекти за травми – „единствената голяма инвестиция, която сме направили“, казва министърът на здравеопазването Рина Сикут на събитие през февруари.

Запасите ще гарантират, че болниците могат да функционират, докато доставките от съюзниците им пристигнат, добавя Вайнеметс.

В Латвия от началото на пандемията от Covid-19 здравните институции са задължени да поддържат тримесечен запас от лекарства.

„Никога не съм мислила, че ще благодаря на Covid, но благодарение на пандемията успяхме да осигурим финансови ресурси“, казва Агнес Валулиене, държавен секретар в Министерството на здравеопазването. Страната работи и по създаването на национални запаси.

Но балтийските държави са твърде близо до фронтовата линия, за да съхраняват безопасно запасите за извънредни ситуации, предупреждава Джос Йостен, медицински съветник в Европейската служба за външна дейност, дипломатическия корпус на ЕС. В резултат на това другите страни от ЕС трябва „да идентифицират нещата, които са в недостиг, които са много трудни за организиране, специално за малките нации и да се откажем от част от суверенитета си, предавайки го на Европейския съюз, за да взема решения“ за разпределянето на необходимото.

Запасите на Червения кръст, националните резерви и rescEU, службата за спешна помощ на ЕС, трябва да бъдат готови да достигнат до фронтовата линия – и до цивилните пациенти.

„Трябва да имаме добри планове за кризисни ситуации“, категоричен е Йостен.

От „Превъоръжена Европа“ до „Готовност 2030“: ЕК ребрандира плана за отбрана

Медицински персонал за военни усилия

Военната готовност е нещо повече от политика – тя се нуждае от хора.

Недостигът на работна ръка е фундаментално предизвикателство за Балтийските държави, където ежедневният медицински персонал вече е претоварен. Естония, с население от 1,3 милиона души, има почти половината от медицинския персонал на глава от населението в сравнение с Германия. В резултат на това пациентите „от фронтовата линия“ не могат да очакват същото обслужване, което биха получили в мирно време, казва Вайнеметс, което е „основният и фундаментален принцип на нашето планиране на кризисни мерки“.

Но има и друг проблем: не всички са готови да останат. Литовско проучване установява, че над една четвърт от здравните работници вероятно биха избягали по време на война, докато по-малко от 40% биха останали, а една трета не са сигурни.