На пръв поглед Питър Джаксън и Бен Лам със сигурност изглеждат като странна двойка. Режисьорът на „Властелинът на пръстените“ и основателят на Colossal Bioscience не са типичните съмишленици. А когато се появяват заедно на сцената на Cannes Lions – най-големия фестивал за реклама и брандове – картинката става още по-ексцентрична.

Зад кулисите обаче двамата всъщност споделят една обща мисия: да събудят въображението на аудиторията с помощта на науката.

От 2024 г. насам Джаксън е сериозен инвеститор в Colossal – биотехнологичния стартъп, който през тази пролет разтърси заглавията с амбициозното си съобщение, че възражда изчезналия преди 10 хиляди години „вълчища“. И то не само в лабораторията, а с цялата драматургия на един велик разказ.

След появата си в Кан, Джаксън коментира пред Fast Company, че именно силата на разказа е това, което го привлича да работи по проекта.

Но и Джаксън не стои встрани. Дори напротив – оказва активно влияние върху начина, по който Colossal комуникира с публиката. Преди премиерата на проекта за dire wolf, Джаксън настоява:

„Когато го обявите, трябва да покажете как – за първи път от 10 000 години – светът ще чуе воят на този вид.“

„Това го прави още по-вълнуващо“, допълва Лам.

Colossal Biosciences обяви раждането на три малки страшни и сладки вълчища. Но биолози и еколози не са убедени, че това е „научният пробив“, за който твърди компанията

20 гена по-късно: Това вълчища ли са или просто PR със зъби

Режисьорът и неговата съпруга Фран Уолш са инвестирали 10 милиона долара в компанията през октомври 2024 г., но ангажиментът е много повече от финансов.

„Питър ни дава доста съвети“, казва Лам. „Свързва ни с хора като Джордж Р. Р. Мартин, който, въпреки че не е създател на „вълчищата“, ги прави известни. Питър наистина иска да участва. Не става въпрос за това да напишеш чек и да си тръгнеш. Те са истински партньори.“

В очите на Джаксън обаче голямата сила на Colossal не е просто в научната сензация. Тя е в потенциала за реална природозащита.

„Не става въпрос само за де-екстинкция – което е изключително вълнуващо – а за опазване“, казва той. „Става дума за това да спасим застрашените видове днес, като използваме технологии, които Colossal разработва – например за създаване на по-широко генетично разнообразие при белия носорог. В момента са останали само два.“

Вълчищата на Colossal са създадени чрез гени, открити във вкаменелостите на 13 000-годишен зъб и 72 000-годишен череп на изчезнали животни

Стартъп пресъздаде „вълчищата“ от „Игра на тронове“ в реалния свят

Най-често срещаната критика към компанията е, че би трябвало да се фокусира върху застрашените животни днес, вместо да „възкресява“ изчезнали видове.

„Ами, може да правим и двете“, отговаря Джаксън. Те привличат вниманието – отварят вратата за по-малко зрелищните, но жизненоважни каузи.

„Можете да дойдете, за да видите „вълчищата“.“

„Елате за вълчищата, останете за червения“, шегува се Лам.

През април той разкрива, че Colossal е клонирала четири червени вълка, които ще се присъединят към едва 15-те останали в света. „Проектът с червения вълк за мен е също толкова магичен, колкото и този с вълчищата.“

Но дори Джаксън понякога се притеснява.

„Притеснявах се за вълнестата мишка“, признава той.

Базираната в Далас компания обяви, че иска да възпроизведе хибридни варианти вълнести мамути до 2028 г., които се надява да въведе отново в местообитанията на арктическата тундра

Вълнести мамути и безсмъртие: Colossal oбрисува сюрреалистична картина за бъдещето

Преди да стигнат до мамутите, Colossal прекарва над две години в редактиране на гени – и ги тества първо върху мишки. И макар това да е ключов научен етап, според Джаксън обществото може да го възприеме като „Франкенщайн момент“.

„Казах им: наистина ли искате да го обявите публично?“ – припомня си той.

Лам обяснява, че прозрачността е част от философията на компанията:

„Питър сподели опасенията си, но ние вярваме, че щом правим радикални неща, трябва да бъдем радикално прозрачни. Да, някои хора могат да си кажат: ‘Защо им е да създават вълнести мишки?’, но ние сметнахме за важно да покажем научния процес – и как етично стигнахме до мамута.“

За един режисьор на легенди и един биотехнологичен предприемач реалността и фантазията не са антагонисти. Те са просто различни измерения на едно и също нещо – стремежът към невъзможното.