Доларът остава предимно стабилен в четвъртък на фона на заплахата за по-широк конфликт в Близкия изток, която надвисна над пазарите, докато поредица решения на централните банки, включително изненадващо намаление на лихвите в Норвегия, привлече инвеститорския фокус.

Бързото нарастване на геополитическото напрежение засили американската валута, която в последните дни върна статута си на сигурно убежище, отбелязва Reuters.

В четвъртък Иран и Израел извършиха нови въздушни нападения, като конфликтът навлезе в седмия си ден.

Нараснаха и опасенията за потенциално участие на САЩ, тъй като президентът Доналд Тръмп държи света в напрежение дали ще се присъедини към израелските бомбардировки на иранските ядрени обекти.

Междувременно швейцарският франк беше по-силен спрямо долара след очакваното понижение на лихвения процент от страна на Швейцарската национална банка.

Изненадата обаче дойде от Norges Bank, която постигна намаление на лихвения процент с 25 базисни пункта, докато пазарите очакваха банката да запази лихвите.

Доларът и еврото се повишиха спрямо норвежката крона, като последно с 0,7% и 0,6%. Тя обаче остава една от най-добре представящите се основни валути спрямо долара тази година, с ръст от около 11%.

Индексът на долара, измерващ валутата спрямо шест други, остана без промяна на ниво от 98,9 пункта и се очертаваше да нарасне с около 0,8% за седмицата, което е най-силното седмично представяне от края на февруари.

Някои анализатори заявиха, че инвеститорите се стремят да покрият късите си доларови позиции.

„Доларът изглежда узрял за рали за покриване на къси позиции - особено ако САЩ се намесят в конфликта в Близкия изток“, заяви Мат Симпсън, старши анализатор в City Index.

Според Кристофър Уонг, валутен стратег в OCBC, геополитическите опасения изглежда са засенчили резултатите от заседанието на Фед. „Нежеланието за поемане на риск доминира в настроенията, а това оказва натиск върху чувствителните към риска валути“.

Днес обаче пазарите в САЩ са затворени заради федералния празник Джунейт, което може да означава, че ликвидността е по-ниска, допълва Reuters.

В широко очакван ход Федералният резерв запази лихвите стабилни, като банкерите сигнализираха, че очакват да ги намалят с половин процентен пункт през тази година, въпреки че не всички са съгласни с необходимостта за това. Председателят Джером Пауъл заяви, че инфлацията на цените на стоките ще се повиши през лятото, когато митата започнат да оказват влияние върху потребителите.

„В крайна сметка цената на митата трябва да бъде платена и част от нея ще падне върху крайния потребител. Знаем това, защото така казват компаниите. Това казват и данните от миналото.“, допълни той.

Коментарите на Пауъл подчертават предизвикателството, пред което са изправени създателите на финансови политики, докато се ориентират в несигурността от митата и геополитическите рискове, оставяйки пазарите обезпокоени за пътя на лихвените проценти в САЩ.

Все пак трейдърите оценяват поне две намаления на лихвите тази година, макар че анализаторите не са сигурни за началната точка.

„Пазарът предвижда две намаления с по 25 базисни пункта тази година, вероятно през септември и декември, но според нас заседанието през септември ще се състои твърде скоро, за да може Фед да се чувства комфортно при намаляването на лихвите“, заявиха икономисти от ING.