Атаките на Израел срещу Иран заплашват да отрежат Китай от важни партньори в търговията с петрол, което подчертава необходимостта от по-голяма енергийна независимост и компрометира надеждите на Пекин за по-голяма роля в региона.

В продължение на години Китай използваше отношенията си с Иран, за да разшири влиянието си в Близкия изток, като в същото време превърна евтиния ирански суров петрол и доставките от Персийския залив в основата на енергийния си микс.

Китайският президент Си Цзинпин заяви тази седмица, че всички страни в конфликта между Израел и Иран трябва да работят „възможно най-бързо, за да предотвратят по-нататъшно ескалиране на напрежението“. Пекин смята, че САЩ не трябва да се намесват в „нормалната търговия“ с Иран и се противопостави на санкциите, наложени от Вашингтон.

„Разбира се, Китай е загрижен за последните атаки“, коментира пред CNBC Гедалия Афтерман, експерт по Китай и Близкия изток в Института за дипломация и външни отношения „Аба Ебан“ в Израел. „Ако ситуацията продължи да се влошава, те ще загубят много, както по отношение на енергийната си сигурност, така и по отношение на Иран като стратегическа карта, която Китай държи“.

Откакто в края на 2018 г. бяха засилени санкциите, наложени от САЩ върху ядрената програма на Иран, Пекин и Техеран заздравиха връзките си. Китай се превърна в най-важния икономически спасител на Ислямската република, като купува по-голямата част от нейните доставки на петрол и снабдява страната с електроника, превозни средства и машини, както и оборудване за ядрена енергетика. Миналата година иранските доставки съставляваха 15% от суровия петрол, доставян на втората по големина икономика в света. Като цяло, миналата година Пекин е внесъл около 11,1 млн. барела петрол на ден, според Американската енергийна информационна администрация.

Неформалният съюз на Китай, Русия, Иран и Северна Корея принуждава НАТО да засили връзките си с държавите от Индо-Тихоокеанския регион

CRINK: Новият съюз, който изправя НАТО на нокти

Китайските покупки на ирански суров петрол са се увеличили през по-голямата част от 2023 и 2024 г., но са започнали да намаляват в края на миналата година заради заплахата от нови санкции от страна на САЩ, според данни на изследователската група за проследяване на товари Kpler and Bernstein.

През септември 2024 г. Иран е изнесъл 2,4 млн. барела суров петрол на ден, като 1,6 млн. са били предназначени за Китай. Към април иранските доставки са спаднали до 2,1 млн. барела на ден, от които 740 000 са били предназначени за Китай. Малайзия също е важен износител за Китай, тъй като пратките, изпратени от Иран, се преетикетират или прехвърлят, за да се избегнат санкциите, обясняват експерти пред CNBC.

Анализатори от Fitch Ratings коментират, че „дори в малко вероятния случай, че целият ирански износ бъде загубен“, те биха могли да бъдат заместени от резервния капацитет на производителите от ОПЕК+.

Възможни са и други, по-сериозни енергийни сътресения. Войната, която рискува да прерасне в по-широк регионален конфликт, вече предизвика заплахи от страна на Иран, че може да блокира Ормузкия проток. По този воден път се транспортират стотици милиарди долари в петрол и газ до Китай от близките държави от Персийския залив всяка година, включително Саудитска Арабия, най-големият доставчик на суров петрол за Китай извън Русия.

Китай не публикува официално обемите на стратегическите си петролни резерви. Но Михал Мейдан, ръководител на отдела за проучвания в Китай в Оксфордския институт за енергийни изследвания, изчислява пред Financial Times, че при всички видове съхранение има около 90-100 дни покритие в случай, че доставките в страната бъдат ограничени.

Освен нарастващата зависимост от саудитския петрол, анализаторите от S&P Global отбелязват, че повече от 25% от вноса на втечнен природен газ в Китай през миналата година е дошъл от Катар и Обединените арабски емирства. Въпреки че Пекин има 15 договора за доставка на втечнен природен газ с тези две държави от Персийския залив, вносителите могат да бъдат принудени да купуват от спот пазара на по-високи цени, казват анализаторите от S&P.

Западните санкции сближават все повече Русия, Китай, Северна Корея и Иран, но НАТО и неговите съюзници продължават да държат своите козове

„Смъртоносният квартет“ – заплахата, за която трябва да е готов Западът

За Китай кризата между Израел и Иран идва в момент на тектонична промяна в енергийния микс на страната. От десетилетия страната е най-големият потребител на петрол в света. Под ръководството на Си Китай се стреми да увеличи енергийната си независимост - преход, който в крайна сметка изисква масивно увеличение на възобновяемата енергия и електрифициране на транспортната и производствената база на страната.

Бумът в слънчевата и вятърната енергия е довел дела на възобновяемите енергийни източници в капацитета на електроцентралите до 56% миналата година, в сравнение с около една трета преди десетилетие.

Според Нийл Беверидж, ръководител на отдела за проучвания в Азиатско-тихоокеанския регион в Bernstein, „ключовият извод“ за администрацията на Си от кризата ще бъде да удвои усилията си за постигане на самодостатъчност.

„Ако преди това не се случваше достатъчно бързо, сега ще се случва много по-бързо“, казва той.