Покрай срещата на върха на НАТО от миналата седмица, на която бяха подчертани заплахата и „системните предизвикателства“, породени от Русия, Китай, Северна Корея и Иран, геополитически и отбранителни експерти твърдят, че сега Западът трябва да се подготви да се изправи срещу тези противници.

Бившият ръководител на НАТО Джордж Робъртсън предупреди във вторник, че въоръжените сили на Великобритания трябва да имат капацитет да се изправят срещу „смъртоносен квартет“ от съперници, давайки началото на стратегически преглед на отбранителните способности на Великобритания.

„Изправени сме пред смъртоносен квартет от държави, които все повече работят заедно“, казва той в коментар за Sky News. „Ние - в тази страна и в алианса на НАТО - трябва да можем да се противопоставим на този конкретен квартет, както и на другите проблеми, които засягат света“.

Робъртсън не назовава изрично членовете на квартета, но се смята, че, заедно с Китай, другите три държави са Русия, Иран и Северна Корея - страни, които НАТО миналата седмица определи като представляващи заплаха и системни предизвикателства за „евроатлантическата сигурност“.

Използването на думата „смъртоносен“ по отношение на Китай съответства на засилването на реториката срещу съюзника на Русия на срещата на върха на НАТО миналата седмица, където статутът на Пекин като противник беше признат по-публично от всякога. В декларацията от срещата на върха Китай е описан като „решаващ фактор“ за войната на Русия срещу Украйна и такъв, поставящ „системни предизвикателства пред евроатлантическата сигурност“, като военната коалиция се позова на „устойчиви злонамерени кибер- и хибридни дейности“ и на загриженост относно диверсификацията на ядрения арсенал и космическите възможности на Пекин.

Много повече от фантастика: Космическите войни са все по-близо до реалността

Лидерите на НАТО, които се срещнаха във Вашингтон, се съгласиха, че „насилствените“ политики и амбиции на Китай поставят под въпрос „интересите, сигурността и ценностите“ на отбранителния пакт, позиционирайки Пекин като ключов противник на алианса. В декларацията на НАТО се казва също така, че „задълбочаващото се стратегическо партньорство“ на Китай с Русия е „дълбоко“ обезпокоително, въпреки че е ясно, че Москва и продължаващата ѝ война в Украйна остават най-непосредствената грижа на алианса.

Коалицията определи Москва като „разрушила“ мира и стабилността на Запада и „сериозно подкопала глобалната сигурност“. Ядреният потенциал на Русия и хибридните действия чрез пълномощници, като злонамерени кибердейности, провокации по съюзническите граници и кампании за дезинформация, бяха отбелязани като конкретни заплахи.

Съюзниците на Русия Северна Корея и Иран също бяха обвинени, че „подхранват руската война“ срещу Украйна, като предоставят пряка военна подкрепа на Кремъл, като например боеприпаси и безпилотни летателни апарати, което, според НАТО, „оказва сериозно влияние върху евроатлантическата сигурност и подкопава глобалния режим на неразпространение на оръжия“.

Русия и Северна Корея отричат да е имало трансфер на оръжия. Техеран и преди е признавал, че е доставял безпилотни летателни апарати на Москва, но твърди, че го е правил преди началото на войната. Китай беше заплашен със санкции, след като беше обвинен, че е изпратил материали с „двойна употреба“, включително оръжейни компоненти и оборудване, за руския отбранителен сектор, за да ги използва в собственото си оръжейно производство.

Китай отрича да доставя оръжия на Русия, като според съобщенията говорителят на китайското външно министерство Лин Цзян е определил последните коментари на НАТО като „пристрастни, клеветнически и провокативни“. Той също така отхвърля НАТО като „реликва от Студената война“. Мисията на Китай към Европейския съюз заяви, че изявлението на НАТО е „изпълнено с манталитет от Студената война и войнствена реторика“.

Защо Китай няма да рискува икономиката си, за да спаси Путин?

Йън Бремър, основател и президент на Eurasia Group, коментира пред CNBC, че последната среща на върха на НАТО е показала, че Западът и неговите опоненти изглежда се позиционират за „нова Студена война“.

„Определянето на Китай като принципен противник ще засили натиска за отделяне от него в стратегически важни сектори за европейците, а присъствието на азиатските съюзници като стратегически партньори на НАТО все повече се усеща от Пекин като по-широко сдържане, което може да премести света в нова позиция на Студена война“.

Икономическо превъзходство

Как точно Западът може да се противопостави на такива противници, предстои да разберем. Русия, Северна Корея и Иран вече са подложени на значителни международни санкции и тези ограничения върху търговията и ключови сектори вероятно са ги сближили.

Причисляването на Китай към т.нар. „нелоялни държави“ е важна стъпка за НАТО, отбелязва друг експерт по сигурността, но все още не дава никаква яснота за това как западните съюзници могат да се противопоставят на една враждебна ос на силата.

„В декларацията се заявява, че КНР (Китайската народна република) не може да даде възможност за най-голямата война в Европа в най-новата история, без това да се отрази негативно на нейните интереси и репутация, което е значителна стъпка за Алианса в назоваването на враждебните му намерения“, посочва Ед Арнолд, старши научен сътрудник по европейска сигурност в отдела за международна сигурност в мозъчния тръст Royal United Services Institute. „В него обаче основно се очертава проблемът, вместо да се каже какво трябва да направи НАТО по въпроса“.

Китай, Русия и Иран демонстрират сила с военноморски учения в Близкия изток

Холгер Шмидинг, главен икономист в Berenberg Bank, пък смята, че икономическото превъзходство на Запада може да му помогне да надделее, докато противниците му сериозно натоварват собствените си икономики и ресурси - било то чрез водене на война, в случая с Русия, или чрез подкрепа на конфликти на други места, както е в Северна Корея и Иран.

„В един все по-многополюсен свят свободните и напреднали демокрации на глобалния Запад са изправени пред все повече предизвикателства“, казва Шмидинг. „Русия води война с висока интензивност срещу друга европейска държава, докато Китай агресивно утвърждава своята мощ. Лесно е да бъдем песимистично настроени относно перспективите пред развитите държави като защитници на свободата, мира и демокрацията. Но това би било погрешно. Времето не е на страната на враговете на глобалния Запад. Делът на Китай в световния БВП изглежда достига своя връх, Русия ще се бори да води скъпоструващата си война повече от още няколко години, а Иран все повече се превръща в това, което вече е Северна Корея - икономически кошмар с много ограничени ресурси“.

Шмидинг също е категоричен, че глобалният Запад разполага с по-големи ресурси и „ако събере воля да използва силата си, да подкрепи Украйна, да плати за отбраната си и да играе дългосрочна игра, може да надделее, докато създателите на проблеми страдат от последиците от това, че са пренатоварили икономиките си“.