По първоначален замисъл криптовалутите като биткойн имат за цел да предоставят алтернатива на подкрепяните от държавата пари във всичките им употреби. Пазарната капитализация на биткойн скача драстично, но той остава по-скоро нестабилен спекулативен актив, отколкото широко използван метод за обмен и плащане - поне засега.

Вместо това стейбълкойните се появиха като алтернатива на традиционната банкова система за плащания и парични преводи. Тези цифрови токени се стремят да поддържат стабилна стойност, като се обвързват с валути като щатския долар, съчетавайки блокчейн технология с резервна подкрепа.

Текущата пазарна капитализация на стейбълкойните е около 250 млрд. долара. Макар и скромни в сравнение с биткойн, те са нарастващ канал за по-достъпно и ефективно финансово посредничество - но също така пораждат опасения относно паричния контрол, незаконните транзакции, защитата на потребителите и финансовата стабилност.

Наблюдава се фундаментално разделение между американския подход към регулирането на стейбълкойните, който насърчава иновациите в частния сектор, и европейския метод, който дава приоритет на суверенния паричен и регулаторен контрол. Това разминаване може да доведе до дълбоки промени в глобалната финансова структура, пише икономистът Удайбир Дас в материал за MarketWatch.

Екосистемата на цифровите валути се оформи с пускането на биткойн през 2009 г., след световната финансова криза от 2008 г. Замислен като децентрализирана алтернатива на емитираните от правителството пари, биткойнът използва блокчейн технология - прозрачна, устойчива на фалшификации счетоводна “книга”, която всички потребители могат да преглеждат и проверяват - за да улесни транзакциите между равнопоставени партньори, без да разчита на банки или посредници при плащанията.

Предлагането му се ограничава чрез ресурсоемък процес на добив, а цената му се определя изцяло от пазара. Към юни 2025 г. пазарната капитализация на биткойн е достигнала приблизително 2,1 трилиона долара. Въпреки мащаба си обаче биткойнът остава силно нестабилен актив, чийто обмен е и скъп. Той все още се използва предимно с инвестиционна цел, а не като средство за финансови трансакции.

Законът GENIUS мина в Сената: Вашингтон официално легитимира стейбълкойните

Стейбълкойните се появиха, за да решат проблемите с използваемостта на биткойн, като предлагат стабилност на цената и по-ниски разходи за трансакции. Те варират в широки граници по отношение на дизайна, риска и валутната подкрепа. Стейбълкойните се предлагат в множество форми, всяка от които има различен рисков профил.

Най-широко разпространени са тези, свързани с щатския долар, с токенизирани електронни пари, като Tether, пусната през 2014 г., и USD Coin, стартирала през 2018 г. Те са обезпечени в съотношение 1:1 с парични средства и краткосрочни държавни ценни книжа на САЩ. Други варианти, обезпечени с фиатни пари, проследяват валути като еврото и други от развиващите се пазари.

По-сложните видове включват стейбълкойни, обезпечени с активи (като злато, криптоколективни токени (обикновено свръхобезпечени с цифрови активи със 150% или повече), и алгоритмични модели, които се опитват да поддържат стабилност чрез програмирани корекции на предлагането, а не чрез обезпечаване с резерви.

Тези различия в дизайна имат пряко отражение както върху стабилността, така и върху регулаторния риск.

Стейбълкойните могат все пак да генерират и възвръщаемост, но са свързани с рискове. Макар че самите стейбълкойни не плащат лихва, те могат да бъдат внедрени в платформи за криптокредитиране, които предлагат възвръщаемост. Това обаче носи риск - както ярко се вижда от срива през 2022 г. на FTX.

Конкуренция

Стейбълкойни все по-често се използват за „реални“ цели, особено на развиващите се пазари и в региони с недостатъчно банково обслужване. Екосистемата им става все по-конкурентна, като новите емитенти, ориентирани към крипто, продължават да доминират в пазарния дял.

Утвърдени финансови институции като JPMorgan Chase (с JPM Coin) и PayPal Holdings (с PYUSD) също навлизат в пространството, сигнализирайки за сближаване между традиционните финанси и плащанията, базирани на блокчейн.

Централните банки също се опитват да се конкурират в цифровото пространство, като емитират централнобанкови цифрови валути (CBDCs), които представляват дигитални версии на националните валути, основани на електронни баланси в централна счетоводна книга, управлявана от финансовата институция. Въпреки това те остават малки в сравнение с глобалните наличности от криптоактиви.

Понастоящем стейбълкойните обработват над 15 млрд. долара дневни транзакции в сравнение с 2-4 млрд. долара за биткойн. Според оценки на компании за блокчейн-анализ около две трети от преводите със стейбълкойни са свързани с „DeFi trading“ - търговия с цифрови токени, която осигурява предвидимо средство за обмен и кредитиране извън банковата система.

Но стейбълкойните все по-често се използват за цели в „реалния свят“, особено на развиващите се пазари и в региони с недостатъчно банково обслужване.

Една от нарастващите употреби са международните парични преводи, тъй като стейбълкойните могат значително да намалят разходите за превод от средно 6,6% до под 3%.

WSJ: Amazon и Walmart обмислят да издават собствени стейбълкойни

В икономики с висока инфлация като Аржентина и Турция домакинствата се обръщат към деноминираните в щатски долари стейбълкойни като средство за съхранение на стойността, за да се предпазят от бързо обезценяващите се местни валути. В Африка на юг от Сахара например стейбълкойните помагат за разширяване на финансовия достъп, особено с подобряването на мобилните портфейли и цифровата инфраструктура. Тези тенденции показват, че тези дигитални валути вече функционират като практични финансови инструменти на места, където алтернативите са скъпи или ненадеждни.

Тъмната страна на нещата

Незаконното използване на стейбълкойни се увеличава, въпреки че все още е относително малък дял от общата употреба. Според доклад на Chainalysis за криптопрестъпността през 2025 г. на стейбълкойните се падат приблизително 63% от целия обем на незаконните крипто транзакции. Това бележи изместване от биткойна, който преди това беше доминиращото средство за незаконна дейност, базирана на криптовалути.

Въпреки това използването на крипто за незаконна дейност представлява по-малко от 1% от цялата незаконна финансова дейност, а само 0,14% от всички крипто транзакции са били нелегални, според Chainalysis.

Нарастващата употреба на стейбълкойните поражда сложен набор от политически проблеми. Такива опасения включват риска от подкопаване на официалните валути, тъй като все повече транзакции мигрират към крипто платформите, потенциалното им използване в незаконни финансови потоци, пропуските в защитните мерки за потребителите на дребно и нерешените въпроси, свързани с данъчното облагане на възвръщаемостта.

Регулаторните опасения се съсредоточават върху рисковете за финансовата стабилност, произтичащи от нарастващата роля на стейбълкойните във финансовото посредничество. Централните банки и регулаторните органи вече разглеждат големите емитенти на стейбълкойни като системно важни институции.

Например в годишния доклад на Съвета за надзор на финансовата стабилност на САЩ за 2024 г. се отбелязва, че стейбълкойните „продължават да представляват потенциален риск за финансовата стабилност, тъй като са остро уязвими към изтичане на средства при липса на подходящи стандарти за управление на риска“.

Притесненията бяха подчертани от срива на TerraUSD през май 2022 г. (която загуби изцяло обвързаността си с долара) и от фалита на борсата FTX през ноември 2022 г., както и от кратките депегирания, засегнали дори големи стейбълкойни като USDC при стрес в банковия сектор през март 2023 г. Такива събития могат да имат системни последици, като се има предвид, че интеграцията с пазарите на ценни книжа, попечителските вериги и процесорите за плащания създава връзки с основната финансова инфраструктура.

Криптоимперията на Тръмп расте, демократите се опитват да я спрат

Международна нестабилност

САЩ и Европа имат конкуриращи се виждания за това кой трябва да контролира бъдещето на цифровите финанси: частните компании или държавните институции. Трансатлантическото разминаване в регулирането на стейбълкойните се задълбочи.

Съединените щати, под ръководството на администрацията на Тръмп, гледат на стейбълкойните предимно като на средства за иновации - инструменти за разширяване на потребителския избор и осигуряване на по-ефективни форми на финансово посредничество, с допълнителната полза, че бързо нарастващото използване на доларови стейбългойни помага за укрепване на доминацията на долара в световен мащаб.

Издадената през януари изпълнителна заповед насърчава стейбълкойните, като същевременно изрично забранява цифровите валути на централните банки в САЩ

Междувременно Законът за ръководство и създаване на национални иновации за стейбълкойни на САЩ (GENIUS), който наскоро беше приет от Сената на САЩ, предлага лесна, но структурирана рамка. Законът задължава стейбълкойните да бъдат обезпечени в съотношение 1:1 със сигурни и ликвидни активи, а емитентите да преминават през редовни одити и да спазват изискванията за оповестяване.

Въпреки това законодателството предвижда отделен режим за по-малките емитенти - тези с по-малко от 10 млрд. долара в обращение - който им позволява да работят под надзор на държавно равнище. Това породи опасения за регулаторен арбитраж и потенциал за непоследователни стандарти в различните юрисдикции, както и за потенциален системен риск от нарастващото множество алтернативни форми на цифрови пари.

Европа възприема обратния подход, като дава приоритет на по-строгия контрол. Това не е просто техническа разлика спрямо САЩ, а по-скоро отразява конкуриращи се виждания за това кой трябва да контролира бъдещето на цифровите финанси: частните компании или държавните институции.

Притесненията на Европейската централна банка са съсредоточени върху паричния суверенитет и способността за прилагане на ефективна парична политика в един цифров свят. ЕЦБ ускорява разработването на цифрово евро, за да противодейства на растежа на американските стейбълкойни, като до края на 2025 г. се очаква пилотно тестване на координирана платформа за цифрови плащания.

Същевременно европейските регулации третират емитентите на стейбълкойни по същия начин като банките, с еквивалентни капиталови и оперативни правила. Регламентът на ЕС за пазарите на криптоактиви (Markets in Crypto-Assets - MiCA), приет през 2024 г., налага по-строги правила от американския GENIUS.

Давид Прeнсе, Binance: Грешката на много трейдъри е, че гонят върха, вместо да реализират печалба навреме

Той третира големите емитенти като банки, като изисква от тях да поддържат силни капиталови буфери, да установят ясни рамки за отговорност и да прилагат строг оперативен контрол.

MiCA също така има за цел да ограничи разпространението на стейбълкойни, които не са в евро, особено деноминираните в долари, като увеличава разходите за спазване на изискванията и затруднява издаването на разрешения за чуждестранни емитенти.

Стейбълкойните вече не са нишово нововъведение - те поставят на изпитание основите на съвременните парични и платежни системи. Бързото им разрастване преоформя рисковете за финансовата стабилност, обтяга регулаторните граници и поставя под въпрос ролята на централните банки и надзорните органи. Те вече трябва да се разглеждат като неразделна част от основната финансова архитектура.