Сделката на Европа с Тръмп за увеличаване на военните ѝ разходи ще помогне за размиване на трансатлантическата търговска война, тъй като голяма част от новите средства ще отидат за американски оръжия, твърди висш служител на Европейския съюз.

„Това споразумение в НАТО проправи пътя за постигане на споразумение за търговията веднага щом е възможно“,казва Антониу Коща, който оглавява Европейския съвет, пред The Wall Street Journal.

Миналата седмица на срещата на върха на Организацията на Северноатлантическия договор Канада и европейските членове се съгласиха с искането на Тръмп да изразходват 5% от икономическото производство за отбрана, за да отговорят на заплахата от руска агресия по границата на Европа. Новият ангажимент е доста по-сериозен от предишната цел от 2%.

Въпреки това, ожесточената търговска борба между САЩ и ЕС остава нерешена. Белият дом заплаши да повиши митата до 50%, ако до 9 юли не постигне търговско споразумение с блока от 27 държави.

„По отношение на отбраната въпросът е решен“, посочва Коща за сделката с НАТО.

„По отношение на търговията въпросът е, че имаме голям дисбаланс в отношенията ни.“

По данни на Министерството на търговията САЩ имат дефицит в търговията със стоки с ЕС в размер на 236 млрд. долара - разлика, която Тръмп често критикува. САЩ имат излишък в търговията с услуги с блока.

„Ако инвестираме повече в отбрана и ако купуваме повече американски стоки, разбира се, това има положително въздействие за намаляване на търговския дефицит на САЩ“, отбелязва Коща, ветеран в политиката, който беше министър-председател на Португалия от 2015 г. до 2024 г.

Органът, който той ръководи сега, обединява лидерите на страните от блока, и взема решения по основните предложения на Европейската комисия.

САЩ и ЕС наскоро активизираха търговските преговори. Блокът предложи намаляване на митата за много американски стоки и промяна на някои политики, които САЩ разглеждат като нетарифни бариери, наред с други мерки, в опит да си осигури облекчение от някои от митата на Тръмп.

Германският канцлер Фридрих Мерц призова Европейската комисия да подпише споразумение със САЩ, което би могло да предостави на автомобилната и други индустрии в страната му известни облекчения.

„Трябва бързо да постигнем резултат“, заяви Мерц в четвъртък.

Детайлите на всяко споразумение могат да доведат до разногласия. Но някои страни от ЕС изглежда са стигнали до заключението, че сделка с неравномерни отстъпки е по-добра от никакво споразумение.

„Никой в Европа не иска ескалация“, казва Коща.

„Никой не иска конфликт.“

Той признава, че постигането на новата цел на НАТО от 5% ще бъде „огромно усилие“ за някои европейски държави, които се борят с високи нива на дълга в период на икономическа стагнация.

ЕС предложи да помогне на членовете си, като разхлаби фискалните правила, за да им позволи да харчат стотици милиарди повече за отбрана, и стартира нов фонд от 150 млрд. евро за отпускане на заеми. Държавите членки спорят за това каква част от новото финансиране трябва да бъде изразходвана за европейско въоръжение.

Френският президент Еманюел Макрон заяви в четвъртък, че страната му иска от увеличените военни разходи да се възползва в максимална степен европейската индустрия, за разлика от очакванията на Коща, че новите инвестиции ще намалят търговския дефицит на САЩ с Европа.

„Ние наистина имаме европейски предпочитания“, заяви Макрон.

Коща твърди, че ЕС може да направи повече, като работи с НАТО, така че страните да координират военните си разходи. Той добавя, че блокът трябва да плаща за общи способности, като например системи за противовъздушна отбрана, които да защитават всички членки.

Това би могло да означава ЕС да се върне на финансовите пазари и да заеме средства, които да отпусне на държавите, подобно на мерките през 2020 г. за справяне с икономическите последици от пандемията.

Идеята за общи безвъзмездни средства на ЕС за отбрана предизвиква дълбоки разногласия сред членките. На срещата на върха в Брюксел в четвъртък лидерите на ЕС пренебрегнаха различията си, като се съгласиха да се върнат към въпроса за финансирането през октомври, когато е насрочена следващата им среща.

Правителствата, които изпитват финансов недостиг, включително Италия и Гърция, твърдят, че поемането на повече дълг за изплащане на увеличените военни разходи може да разклати пазарите на облигации.

В същото време богати държави като Нидерландия и Германия се противопоставят на увеличаването на собствените си разходи за отбрана, за да субсидират други държави от ЕС, които не са успели да се справят с новия ангажимент.