Мерц иска търговска сделка с Тръмп до дни. Защо Брюксел „бави топката“
Германският канцлер оказва натиск върху ЕК да сключи възможно по-бързо споразумение със САЩ, за да не се окаже, че накрая Европа ще вземе остатъците, пише Politico
&format=webp)
Германският канцлер Фридрих Мерц настоява Брюксел да сключи търговско споразумение със САЩ в рамките на няколко дни, тъй като се засилват опасенията, че ЕС ще се окаже с небалансирано споразумение, което ще е от полза единствено за Доналд Тръмп, отбелязва в анализ Politico.
Като постави въпроса в дневния ред на срещата на върха на лидерите на ЕС в четвъртък, Мерц упрекна стратегията на Европейската комисия за воденето на преговори като „твърде сложна“.
Той призова за спешност и по-голяма целенасоченост в отношенията с президента на САЩ, като заяви, че ще постави това искане пред другите лидери на ЕС заедно с френския президент Еманюел Макрон и италианския премиер Джорджа Мелони.
Лидерите с нетърпение очакват по време на срещата да получат актуална информация от изпълнителната власт на ЕС за преговорите ѝ с администрацията на Тръмп – точно в момент, когато нарастват опасенията, че всички стоки може да бъдат засегнати от „реципрочна“ 50-процентна тарифа още на 9 юли, ако двете страни не се споразумеят.
„Все още се надявам, че търговска сила като ЕС с 450 млн. души население има по-голямо влияние от Обединеното кралство“, заяви в сряда високопоставен дипломат от ЕС.
Германският канцлер настоява, че приоритет трябва да бъде да се пощадят европейските, и особено тези от неговата страна, автомобилна, производствена, полупроводникова, фармацевтична и стоманена и алуминиева промишленост от специфичните за индустрията мита, които Тръмп вече е наложил или заплашва да въведе.
Това обаче са тарифите, към които президентът е най-привързан, прилагайки най-високите ставки от Голямата депресия през 30-те години, в опита си да принуди производителите да изнесат производството в САЩ и да запълни търговския дефицит, възлизащ на трилиони долари.
Търговският дефицит на САЩ с 27-те държави членки на ЕС възлиза на 232 млрд. долара през 2025 г., или около 19% от общата цифра.
Зад искането на канцлера Фридрих Мерц стои и постоянното безпокойство, че Брюксел може да предложи широка рамка около единна 10-процентна тарифа за повечето стоки, вместо да подреди секторните мита, например за автомобилите, които според него ощетяват германските износители.
Запазването на широкообхватната тарифа „не е мандатът, който дадохме на Европейската комисия“, коментира пред Politico втори дипломат от ЕС, получил анонимност, за да обсъжда деликатните преговори. „Надяваме се, че ЕК ще опита да намери решение за най-застрашените сектори“, допълват източниците на изданието.
Неравна битка
Призивът на Мерц среща две пречки.
Първо, преговорният екип на ЕС вече предупреди, че Вашингтон ще предложи само малки отстъпки, като например ограничени намаления на митата, обвързани с ограничени квоти, след което ще се прилага пълната митническа ставка.
Това е далеч от сделката с нулеви мита, която Мерц първоначално се надяваше да постигне, и би приличало на сделката с Обединеното кралство – единствената, която е сключена с Тръмп до момента.
Междувременно дискусиите със САЩ са особено трудни по отношение на автомобилите, най-голямата заявка на Германия.
Мерц и германските автомобилопроизводители искат да бъде въведен механизъм, който да им позволи да компенсират вноса на автомобили в САЩ с модели, които изнасят от производствените си мощности там.
Министърът на икономиката Катарина Райхе представи такова предложение при посещението си в САЩ по-рано този месец. BMW и Mercedes-Benz имат големи заводи в САЩ, които произвеждат някои модели за износ в целия свят.
Но при положение, че ЕС изнася повече от 750 000 автомобила за САЩ всяка година, не е ясно колко облекчения би предложил на производителите пактът за ограничени квоти, ако Тръмп не приеме предложението.
Междувременно Брюксел се надява, че дългогодишното желание на Тръмп ЕС да се съобрази с американските разпоредби за автомобилите ще бъде достатъчно силен лост, за да го накара да смекчи натиска над автомобилния сектор.
В документ за определяне на обхвата, изпратен до държавите членки през май, ЕК предлага да се съобрази с американските разпоредби за самоуправляващите се превозни средства – огромна отстъпка, след като подобни дискусии за реципрочност при автомобилите помогнаха за сключването на трансатлантическото търговско споразумение преди десетилетие, допълва Politico.
Въпрос на баланс
Нещо повече, европейските служители и дипломати се опасяват, че всяка сделка, която получат, в крайна сметка ще бъде едностранна, тъй като ЕС ще трябва да направи много по-големи търговски отстъпки на САЩ, отколкото ще получи в замяна.
„Ако сделката стане е прекалено небалансирана, тя ще бъде приета много зле от повечето от нашите национални обществени мнения“, заяви един от служителите на ЕС. Според тях небалансирана сделка няма да бъде приета без риск да подхрани „силни“ критики от страните членки.
Тези опасения се споделят и в Германия, водещата експортна страна в Европа.
„Все още виждаме много турбуленции и не съм сигурен за крайния срок 9 юли, каквото и да стане“, коментира Кристиан Форуик, генерален директор за външната икономическа политика в министерството на икономиката.
Според него Берлин би могъл да се съгласи с базово ниво на тарифите, ако носи предвидимост, но не и с по-високи секторни мита.
„Притесненията ми са свързани по-скоро с несигурността и непредсказуемостта на тези тарифи“, заяви той по време на форум в Института Аспен в Берлин.
„Ако променяме тези тарифи на всеки няколко седмици, за компаниите, които правят бизнес на трансатлантическия пазар, не е възможно да планират. Имам предвид например автомобилния сектор - там има много висока тарифа от 25%. Ако преминем към повече, това наистина ще е краят на търговските ни отношения.“, допълва той.