Израел 1967, Иран 2025: Две държави на прага на ядрената бомба

Тайна ядрена програма дълбоко под земята, скрита от американските очи, бавно разкрива тайните на атома – и генерира горивото за атомна бомба. Враговете се приближават, барабанните удари на войната стават все по-силни.

И тогава, в навечерието на конфликта, се взема прибързано решение да се сглоби поне едно елементарно ядрено устройство. Ако нацията е изправена пред унищожение, може би атомна експлозия – чийто гъбичен облак ще бъде видян от целия свят – би могла да я спаси?

Тази история описва Израел през 1967 г., когато, както историците сега разбират, еврейската държава за първи път се доближава до прага на ядрената енергия за военни цели. Тел Авив дърпа ръчната спирачка преди да прибегне до крайната мярка – демонстрационен тест на примитивна атомна бомба, който неочакваната победа в една шестдневна война срещу Египет, Йордания и Сирия прави ненужен, разказва Financial Times.

Тя не е толкова различна от ситуацията за Иран в месеците, предшестващи това, което американският президент Доналд Тръмп определи като 12-дневната война – наблюдавайки как Израел отслабва съюзниците на Ислямската република, от Хизбула в Ливан до унищожаването на сирийската армия, след като ислямистките бунтовници свалиха режима на Асад.

Сега, когато израелската армия заплашва с още насилие, ако Иран възстанови капацитета си за обогатяване на уран, Ислямската република е изправена пред същата дилема, с която Израел се сблъсква през 1967 г.: да създаде инструмент за окончателно възпиране, като се втурне към ядрено оръжие, или да отстъпи от ръба?

„Иран в момента е в разгара на дълъг и сериозен вътрешен дебат. Това е моментът на истината“, обяснява пред Financial Times Вали Наср, бивш старши съветник в Държавния департамент на САЩ и автор на книгата „Великата стратегия на Иран“. „Парадоксално е, че Израел подтиква Иран да вземе същото решение, което са взели самите те“.

Шестдневната война променя хода на събитията в Близкия изток с изненадващата победа на Израел над по-големите му съседи и завладяването и окупирането на Западния бряг и Газа. Тя също така превръща младата държава в уникална – макар и напълно непрозрачна – ядрена сила, чиито десетки устройства са както недекларирани, така и неоспорени.

„Планината на смъртта” или защо Израел удари Иран

Толерантността на Запада към тайния арсенал на Израел, оценен от Федерацията на американските учени на малко под 100 усъвършенствани оръжия, се разглежда в Близкия изток като символ на неговата лицемерност, позволяваща на съюзник да нарушава нормите за неразпространение на ядреното оръжие, докато наказва Иран, който в много отношения е спазил задълженията си по регламентите на това поле.

Но уникалният статут на Израел не е само резултат от стратегическия му съюз със САЩ. Той е продукт на различен исторически период, когато еврейската държава е била по-млада и по-слаба, а враговете й – по-силни и решени да я изтрият от картата. Тайната сделка със САЩ от 1969 г., която позволява на Израел да не декларира ядрените си оръжия, показва как еврейските лидери превръщат несигурното положение на страната си – толкова скоро след Холокоста – в извънредно изключение, което никоя друга държава не е получавала.

Ако обаче Иран се насочи към ядрено оръжие сега, това ще постави световните сили пред невъзможен избор – да приемат нов, дързък член в ядрения клуб, който ще подтикне другите да последват примера му, или да се опитат да го накажат като Северна Корея.

Третият вариант - да се извлекат политическите ползи от отстъпването от ядрения праг - също остава на масата.

Авнер Коен, водещ историк на ядрените тайни на Израел, обяснява пред Financial Times, че Близкият изток е стигнал до този момент, защото Иран е подражавал на Израел в първите му години като държава: провеждал е ядрена програма, която е била отчасти открита, отчасти тайна, „приближавайки се все повече и повече до бомбата“, но отлагайки всяко окончателно решение, докато не стане абсолютно необходимо.

„Иран много искаше да бъде друг Израел, да следва пътя на Израел“, казва Коен, професор в Института за международни изследвания в Мидлбъри, Монтерей, Калифорния.

Иран е натрупал уран за 10 ядрени оръжия, докато преговорите със САЩ буксуват

По думите му Израел е натрупал широка експертиза, която би позволила създаването на ядрено устройство в момент на криза – без никога да е избрал изрично този път.

„Иран искаше и в много отношения имитираше непрозрачния израелски modus operandi, но политическите обстоятелства бяха различни – и по-враждебни“, казва той, като се позова на споразумението на Израел със САЩ от 1969 г. да запази в тайна своя арсенал. „В крайна сметка светът беше много по-приятелски настроен към Израел и по-малко снизходителен към иранците“.

За четири десетилетия и половина регионалното съперничество между Израел и Иран прерастна в пряк конфликт. През това време иранските лидери вградиха унищожаването на „ционистката единица“ дълбоко в политическия дискурс на ислямската си република. За Израел нарастващата военна мощ на Иран от началото на века, ядрената програма и добре финансираните прокси сили все повече се възприемаха като екзистенциална заплаха.

В същото време Израел се превърна в пряка заплаха за Иран на екзистенциално ниво: израелските лидери говорят открито за промяна на режима в Техеран, а военните сили на страната вече са доказали, че могат да нанесат щети в цял Иран, когато пожелаят.

За разлика от Израел, който успя да скрие ядрените си амбиции дори от близките си съюзници, Иран се доближи до техническите възможности за създаване на бомба, след като подписа договора за неразпространение и се подложи на тежки инспекции, като се закле да не използва ядрени оръжия.

И докато Израел и САЩ не атакуваха ядрената програма на Иран, оценките на западните разузнавателни служби съвпадаха с мнението на ООН, че Техеран не е взел официално решение да се сдобие с ядрено оръжие.

Докато за Израел конфликтът през 1967 г. сложи край на всякакви съмнения. Историческите записи показват, че премиерът Леви Ешкол размишлява пред колегите си за „определено оръжие“, докато военният шеф Ицхак Рабин се тревожи за изненадваща атака срещу единствения ядрен реактор на Израел, за който предупреждава, че „липсва международна легитимност“.

Миналата година в Иран, докато се зараждаше конфликтът с Израел, политиците започнаха да отправят двусмислени предупреждения, че Техеран може да обмисли промяна на ядрената си доктрина.

Месеци след първата серия от удари между Израел и Иран през април 2024 г., Камал Харази, съветник по външните работи на аятолах Али Хаменей, коментира пред Financial Times, че „ние не сме за създаването на ядрени оръжия“, но ако Иран се изправи пред екзистенциална заплаха, „естествено ще трябва да променим доктрината си“.

През февруари миналата година бившият шеф на Организацията за атомна енергия на Иран Али-Акбар Салехи посочи, че разрастващата се ядрена изследователска програма на Иран е довела до натрупване на огромна техническа експертиза.

„От какво се нуждае една кола? Тя се нуждае от шаси, двигател, волан, скоростна кутия“, казва той попитан дали Иран може да произведе ядрено оръжие. „Вие ме питате дали сме направили скоростната кутия, аз ви отговарям с „да“. Направили ли сме двигателя? Да, но всяко от тези устройства служи за своя собствена цел“.

В навечерието на войната през 1967 г. изследвания, проведени от различни части на израелското правителство, водят до знания и дори до горивото, необходимо за бойно ядрено устройство. Но няма публично достъпни доказателства, че лидерите на страната са дали изрична заповед за конструирането на бомба.

От страна на Иран, с нарастването на вероятността от конфликт с Израел през последните месеци, настъпи една значителна промяна: страната удвои запасите си от уран, обогатен до 60% чистота – далеч над необходимото за гражданска ядрена енергетика – до около 400 кг. Теоретично тези запаси биха могли бързо да бъдат обогатени до ниво, подходящо за оръжия. Но всяко имплозивно устройство, в което Иран би могъл да ги вгради, би било груб, макар и ефективен прототип – далеч от усъвършенствано оръжие.

В Израел точно такъв прототип е бил набързо сглобен от ядрени учени и предаден на войниците през 1967 г., според проучването на Коен. Този продукт е резултат от множество изследвания, включително в Ядрения изследователски център Негев в Димона в края на 50-те години. Там Израел построява тайно подземно съоръжение за преработка на плутоний.

По това време израелските опасения за сигурността не включват Иран. Шахът, съюзник на Вашингтон, получава ядрен реактор през 1967 г. като подарък от САЩ по програма от епохата на Айзенхауер, „Атоми за мир“. Година по-късно той подписва договор за неразпространение на ядрените оръжия.

Доклад на американското разузнаване: ядрената програма на Иран не е унищожена

По същото време Израел взе политическо решение, което остана непроменено, казва Узи Арад, бивш директор по научните изследвания в израелската шпионска агенция Мосад. Това беше доктрината на Бегин: ако ядрените познания на войнствен съсед се считат за заплаха, израелските военни самолети ще атакуват. По друг начин казано, подходът на Израел към разпространението на ядрени оръжия се свежда до това: първо, ако и когато ядрена програма се превърне в заплаха за страната, тя ще направи всичко възможно да я спря, а накрая ще прибегне до въздушен удар.

В съзвучие с това си разбиране, Тел Авив атакува ядрен реактор в Ирак през 1981 г., а през 2007 г. удря таен реактор, доставен от Северна Корея в Сирия.

През 80-те години, след войната с Ирак, Иран започва да развива ядрена програма, за да предотврати друг конфликт със своя съсед, обяснява още Наср, но първата война в Залива прави тази заплаха неактуална.

През 2004 г. пакистански ядрен учен признава, че през 90-те години е продал на Иран по-стара технология за центрофуги, която мнозина считат за началото на иранските експерименти с обогатяване. А през 2003 г., след като наблюдава как САЩ нахлуват в Ирак в търсене на оръжия за масово унищожение, Иран разкрива и прекратява тайна програма, наречена „Амад“, която според ООН е изследвала, но не е произвеждала ядрени оръжия.

Фокусът върху обогатяването остана, казва Наср и добавя: „Иранците виждаха интерес в това, всъщност, за много дълъг период от време, да използват програмата си като начин да привлекат САЩ към преговори и да ги накарат да се съгласят да вдигнат санкциите. Те разбраха, че няма друг въпрос, който да доведе Вашингтон на масата за преговори“.

Лидерите на страната постоянно твърдят, че Иран упражнява законното си право като страна по Договора за неразпространение на ядрено оръжие да има програма за мирна ядрена енергия, и доскоро допускаха инспектори в декларираните съоръжения, дори за внезапни посещения. Но те също така не спират да строят тайни съоръжения за обогатяване в Натанз, разкрити от информатори през 2002 г., а след това и във Фордо, обект, открит от западните разузнавателни агенции през 2008 г. Инспектори от ядрената агенция на ООН впоследствие получавар разрешение да посетят обектите, включително в дните точно преди Израел да започне своята внезапна атака.

Сега тези съоръжения са повредени, заедно с голяма част от конвенционалните средства за възпиране на Иран. Но вратата не е напълно затворена. Единственият начин да се отклони траекторията, по която се движи Техеран, е да се предложи сделка, достатъчно убедителна и устойчива, за да повлияе на този дебат.