Средиземноморското слънце, по-ниските разходи за живот и чувството за академична сигурност – това са само някои от новите координати в живота на първата вълна от американски учени, които избират да напуснат САЩ поради несигурността около финансирането на науката при управлението на Доналд Тръмп.

Осем изследователи от реномирани американски университети вече са приети по програмата „Safe Place for Science“ на Университета Екс-Марсилия (AMU), който пръв във Франция създава структура за „убежища“ за академичните емигранти, предава POLITICO.

Официално програмата беше представена миналата седмица в астрофизичната лаборатория на университета – разположена върху хълм с гледка към слънчевото пристанище на Марсилия. Там президентът на университета, Ерик Бертон, прави исторически паралел:

„Става въпрос за нещо, което не е съвсем различно от друго тъмно време в историята ни“, казва Бертон, като напомня за бягството на европейски учени от нацистка Германия преди и по време на Втората световна война.

Заедно с бившия френски президент Франсоа Оланд, той настоява за създаването на официален статут „научен бежанец“, който да улесни трансфера на учени от среди с повишен рисков фактор.

Въпреки че както Франция, така и Европейският съюз отпускат бюджети в размер на милиони с цел да привлекат учени от САЩ след встъпването на Тръмп в длъжност, AMU е първият университет с реално функционираща програма. Това превръща осемте новопристигнали в първите „академични бежанци“, емигрирали от Америка във Франция.

След спорове за политики и отказ за промени от страна на университета, Белият дом блокира над 100 милиона долара в договори и вече е спрял финансиране за над 2,6 милиарда

Администрацията на Тръмп поиска федералните агенции и служби да анулират оставащите договори с Харвард

Повечето от тях все още не са подписали договори и желаят да запазят анонимността си, за да не застрашат текущите си позиции в САЩ в случай, че се откажат или не бъдат окончателно приети. Един от тях – Джеймс, климатолог от реномиран университет, и съпругата му, която изследва връзката между съдебните системи и демокрациите – коментират пред POLITICO, че са подали документи именно защото работят в области, „които са на прицел“ и подложени на риск от орязване на финансирането.

„Не се възприемаме точно като бежанци, но бъдещето на научните изследвания в Америка изглежда тревожно“, каза Джеймс.

Друг от новоприетите – професор Брайън Сандбърг от Университета на Северен Илинойс, който е специалист по климатичните промени през Малкия ледников период (от 16-ти до 19-ти век), вече е планирал едногодишен престой в Марсилия като гост-преподавател.

„Цялата система за наука и образование в САЩ бива атакувана“, заяви той, след като научава за програмата по време на workshop в града през март и кандидатства.

AMU е получила 298 кандидатури, включително от преподаватели в Stanford и Yale – впечатляващ брой, особено за университет извън Париж, който няма глобалната популярност на столичните институции.

„Това показва колко спешна е ситуацията отвъд океана“, каза Бертон.

Урсула фон дер Лайен иска ЕС да се обедини с търговска група от 12 тихоокеански държави и заедно да поставят основите на нова глобална търговска организация

„Сбогом, Тръмп, здравей, Азия“: Ще проработи ли новата търговска стратегия на ЕС?

Университетът вече е отделил €15 млн. собствено финансиране за програмата и лобира правителството да удвои сумата, за да увеличи планираните нови назначения от 20 на 39.

„Всички участници ще получават същото възнаграждение като френските изследователи“, подчертава Бертон, в опит да тушира напрежението сред местната академична общност, която от години се оплаква от недостиг на средства.

Но програмата не идва без предизвикателства. Освен езиковата бариера, заплатите във Франция са сравнително по-ниски от тези в САЩ, а и средствата за научна дейност са значително по-ограничени. Млад биологичен антрополог, също приет в AMU, признава, че все още не е подписала договор именно поради разминаванията в заплащането. Въпреки това тя казва, че ниският стандарт на живот и безплатното образование за децата ѝ са сериозни предимства:

„Ще има много по-малко стрес – и политически, и академичен“, добавя тя.