Директорът на американската Агенция за управление при бедствия (FEMA) предизвиква недоумение сред служителите си, след като по време на вътрешен брифинг признава, че не е чувал за „сезона на ураганите“.

Коментарът, който по-късно е определен от Министерството на вътрешната сигурност като обикновена „шега“, обаче не успява да успокои обществените опасения относно компетентността на ръководството – още по-малко в контекста на администрацията на Доналд Тръмп, в която фразата „не знам“ все по-често звучи като манифест на управлението, а не като случайна неосведоменост, пише Fast Company.

Пет месеца по-късно: Какъв е стандартът на незнанието?

Почти пет месеца след началото на втория мандат на Тръмп, „не знам“ (IDK – I Don’t Know) се превръща в отличителен белег на политическия стил, който върлува в Белия дом.

Отговори, които варират от уклончивост до откровено невежество по дадени теми, изглежда се превръщат в инструмент за избягване на отговорност, усложняване на иначе ясни въпроси или минимизиране на значими събития.

Тази стратегия не е нищо ново, но при управлението на Тръмп изглежда придобива формализиран вид. Анализ на последните му публични изяви показва три основни модела на използване на IDK стратегията: Страусът, Усложнителят и Минимизаторът.

Какво ще означава за инвеститорите „данъкът на отмъщението“ на Тръмп

Страусът: отказът от реалност

Тази тактика се прилага, когато Тръмп избягва неудобни факти или съзнателно се дистанцира от поемането на отговорност. Типичен пример за това е отказът му да коментира избора на нов главен хирург на САЩ – уелнес инфлуенсър, който всъщност няма никаква медицинска практика – или помилването на осъден участник в атаката срещу Капитолия на 6 януари.

Подобни действия демонстрират стратегия за „правдоподобно отричане“, но с висока политическа цена.

Усложнителят: съмнение в очевидното

В този режим президентът на САЩ използва „не знам“, за да постави под въпрос някои утвърдени истини.

От разделението между религия и държава до законовата нужда от гласуване в Конгреса за важни бюджетни решения – президентът предпочита да остави публиката в невидение.

Подобен подход създава пространство за интерпретации, но и ерозира доверието в институциите.

Тръмп: Мъск ще понесе сериозни последици, ако се върне при демократите

Минимизаторът: ако не знам, значи не е важно

Най-опасната форма на IDK е, когато Тръмп декларира незнание, за да омаловажи конкретна тема.

По този начин той отказва да коментира здравословното състояние на сенатор Мич Маконъл или освиркванията срещу съюзника му Джей Ди Ванс в Kennedy Center.

Стратегията е доста проста: ако президентът не е информиран, това означава, че темата не заслужава внимание. А това изглежда парадоксално – една тема може да бъде политически неудобна не защото е спорна, а защото е игнорирана.

Но „не знам“ изобщо не е нова реплика в арсенала на Тръмп. Още през 2016 г., когато отказва да се разграничи от подкрепата на бившия лидер на Ку Клукс Клан Дейвид Дюк, Тръмп заявява: „Не знам кой е този човек…“ Това твърдение е оборено чрез архивни кадри, в които той категорично се дистанцира от Дюк още през 2000 г.

По време на първия си мандат Тръмп често използва „никой не знаеше“ като реторично средство.

Когато реформите в здравеопазването се оказват по-сложни от очакваното, той заявява: „Никой не знаеше, че здравеопазването може да бъде толкова сложно.“

Подобни изказвания често прикриват липсата на експертиза зад фасадата на „лидер от народа“.

Използването на IDK стратегията обаче не е ограничено само до президента.

Във втория мандат се наблюдава системна култура на уклончивост в различни агенции – от FEMA до Държавния департамент. Това поставя въпроси за качеството на управленските кадри, особено когато става въпрос за реални кризи – от природни бедствия до конфликти на международно ниво.

Макар че на пръв поглед звучи безобидно, „не знам“ в уста на лидер носи тежък институционален и геополитически риск. Незнанието за случая с арестувана студентка от Tufts University заради про-палестинска публикация, например, изпраща сигнал за липса на демократична чувствителност и нарушава базови принципи на свободата на словото.

Политически скандали + криптовалути: уравнение с променлива „Мъск“

Разликата между първия и втория мандат на настоящия американски президент не се изчерпва само с реториката или политическия дневен ред.

Един от най-забележимите контрасти е спокойствието, с което както президентът, така и неговият екип прибягват до „не знам“ стратегията – вече не под формата на защитен механизъм, а като откровено пренебрежение към отговорността.

И докато в първия мандат незнанието често е маскирано с фолклорен популизъм, то във втория то се поднася с безцеремонна самоувереност. „Не знам“ вече не е случайна грешка в комуникацията, а една от основните линии на поведение в управлението.

Гръм в рая: Мъск обяви „големия, красив“ данъчен закон на Тръмп за „отвратителна мерзост“

През последните месеци високопоставени представители на администрацията на Тръмп демонстрират обезпокоителна липса на базова информираност по въпроси от национално значение:

Министърът на здравеопазването не знае дали ваксината срещу COVID-19 е спасила милиони животи – въпрос, за който съществуват обширни научни и статистически данни.

Министърът на образованието не е запознат с нова политика за проверка на социалните мрежи на чуждестранни студенти – тема, свързана с академични свободи и национална сигурност.

Министърът на труда не знае, че ведомството ѝ е закрило ключова агенция – именно тази, която разследва бизнеси, сред които и компания на Илон Мъск.

Държавният секретар и председателят на Камарата на представителите пък не са информирани за частна вечеря на президента с инвеститори в собствената му криптовалута.