Политиците може и да говорят много за премахването на националните бариери, които пречат на Европа да се конкурира със САЩ и Китай, но в същото време правят всичко възможно, за да запазят тези от тях, които смятат за важни.

Според POLITICO очевиден пример за това е проектът на ЕС за банков съюз, който видя бял свят преди 15 години, когато дълговата криза в еврозоната почти събори финансовата система заедно с единната валута. Регулаторните органи на блока от години молят да се позволи консолидирането на фрагментирания банков пазар и създаването на институции на континентално равнище, които да могат да мобилизират огромните суми, необходими за съживяване на стагниращата икономика.

Но националните столици продължават да пречат на всяка сделка, която считат за заплаха за местните интереси – до такава степен, че Европейската комисия в момента разследва намесата на Испания и Италия в големи вътрешни банкови сливания. Тя е все по-нетърпелива към това, което счита за неоправдани опити да се блокират сделки, които антимонополните регулатори вече са одобрили.

Драмата в Испания

В Испания правителството на социалиста Педро Санчес наложи нови условия на враждебното поглъщане на Banco Sabadell в Каталуния от Banco Bilbao Vizcaya Argentaria (BBVA) за 12 милиарда евро. Това е допълнително ниво на контрол, което се използва само в изключителни случаи. BBVA преглътна горчивото хапче и в понеделник обяви, че ще продължи с сделката, въпреки че правителството няма да ѝ позволи да погълне Sabadell изцяло в продължение на поне три години.

Сделката вече беше одобрена от националния орган за конкуренция на Испания, а Банката на Испания я препоръча на Европейската централна банка, която е пряк надзорник и на двете страни.

Рим срещу Милано: как Mediobanca стана плячка за Monte dei Paschi

„Няма основание да се спира операция въз основа на дискреционно решение на правителството на държава членка“, когато поглъщането е одобрено от компетентните органи, категоричен е говорителят на Комисията Олоф Гил пред POLITICO.

В продължение на шест месеца Комисията води преговори с Мадрид по сделката в рамките на процедура, наречена EU pilot – неформален диалог между институциите на блока и държавите, който може да доведе до официални процедури за нарушение. Този процес все още продължава.

„Испанските правила позволяват намеса на правителството по съображения от общ интерес при сливания, които вече са били разгледани от органа за защита на конкуренцията, но това е изключително рядко“, обяснява испанският адвокат по антитръстово право Педро Калол.

Единственият случай, в който е била използвана тази правомощност, е сделката между телевизионните оператори Antena 3 и La Sexta през 2012 г.

Римски интриги

Италия демонстрира сходно поведение. На Апенините се води изключително сложна и политизирана борба за контрол над банковата система. Правителството на Джорджа Мелони наложи толкова много условия на офертата на UniCredit за конкурентната Banco BPM, че тя вече заявява, че няма смисъл да продължава със сделката.

Защо придобиването на Commerzbank от UniCredit е ключово за целия банков сектор в Европа

Рим направи това, като се позова на своята опция за „златна сила“, която първоначално беше създадена, за да спре чуждестранните поглъщания, заплашващи националната сигурност. Този ход не остана незабелязан в Брюксел, където служители започнаха две отделни разследвания по въпроса, водени съответно от дирекциите за финансови услуги и конкуренция. Длъжностните лица по конкуренцията в Брюксел одобриха сделката с условия на 19 юни, отхвърляйки искането на Рим да я върне на националния антитръстов орган.

Длъжностните лица по конкуренцията също така изпратиха на Рим набор от въпроси относно „златната сила“, казва пред POLITICO говорител на Комисията, обяснявайки, че само при „изключителни“ обстоятелства правителството може да се намесва в решението на Брюксел за сливане. Националните интервенции в сливания с цел защита на „легитимни интереси“, казват те, трябва да бъдат „подходящи, пропорционални и недискриминационни“.

Има и по-широки опасения относно намесата на Рим в банковия сектор. Правителствени служители все по-често коментират, че в италианския банков сектор трябва да се появи трета сила, която да действа като противовес на доминиращото дуо UniCredit и Intesa Sanpaolo. Според тях това ще подсили достъпа до кредити за малките компании и домакинствата, които съставляват значителна част от избирателната база на управляващата коалиция.

Според източници от Рим, правителството иска да изгради този „трети полюс“ около Banca Monte dei Paschi di Siena (MPS), която е под ефективен правителствен контрол след поредицата скъпи спасителни операции през 2017 г.

Но в онзи момент Комисията одобри спасителната операция само при условие, че Рим намали влиянието си върху банката възможно най-бързо. Сега обаче MPS е в търсене на придобивания – с подкрепата на правителството, което все още е най-големият ѝ акционер с 11,7% дял.

Първоначално правителството на Мелони има за цел да слее MPS с Banco BPM. Миналата година банката под държавен контрол закупи голям дял от тосканския кредитор. Този план обаче е осуетен от офертата на UniCredit, което принуждава правителство да промени курса си и да подкрепи изненадващата оферта на MPS за 12,5 милиарда евро за инвестиционната банка Mediobanca, базирана в Милано. Тя обаче отхвърля офертата като „лишена от индустриална логика“ и структурирана така, че да създаде значителни конфликти на интереси на ниво акционери – непряко оплакване за политическите ѝ измерения.

Както изпълнителната власт на ЕС, така и прокуратурата в Милано започват разследване на начина, по който Рим се е справил с продажбата на дела си в MPS през ноември миналата година, като има предположения, че е облагодетелствал инвеститори, близки до правителството.

Италия подготвя почвата за консолидация на банковия сектор

Заинтересовани групи и опасения за конкурентоспособността

Разочарованието на Комисията се дължи отчасти на идеята, че банковата консолидация и по-широкото завършване на единния пазар на финансови услуги са спешно необходими за повишаване на общата конкурентоспособност на блока. Шефката на финансовите услуги на ЕС Мария Луис Албукерке използва всяка възможност, за да подчертае, че Европа се нуждае от по-големи банки, за да може да се конкурира с американските и китайските си съперници. В момента само JPMorgan струва колкото осемте най-големи банки в еврозоната, взети заедно.

Всяко действие за спиране на такава консолидация трябва да бъде „пропорционално и основано на легитимни обществени интереси“, категоричен е говорителят Гил.

Трипартийната коалиция в Рим може и да не разкрива картите си по отношение на по-широките си планове, но испанските политици дори не се опитват да прикриват мотивите си. Жорди Турул, генерален секретар на партията Junts per Catalunya, която подкрепя правителството на малцинството на Педро Санчес в Мадрид, предупреди че Испанската национална комисия за пазари и конкуренция и европейските власти са представили само „технически причини“ за разрешаването на BBVA да изкупи Sabadell.

„Сега е време за политика“, казва той, като изтъква, че „има достатъчно причини“ правителството да се намеси.

Крехкото малцинствено правителство на Санчес не може да приеме законодателство – нито национален бюджет – без подкрепата на каталунските политически партии, които считат независимостта на Sabadell за въпрос на регионална гордост. Офертата на BBVA да поеме банката, основана в Барселона преди над 100 години, постоянно среща широка политическа опозиция в провинцията.

UniCredit увеличава дела си в Commerzbank до 21%

Германски препятствия

Следващият в списъка за проверка от Комисията може да бъде Германия, която изобщо не е ентусиазирана от идеята UniCredit да погълне Commerzbank, втората по големина частна банка в страната. Екипът на главния изпълнителен директор на UniCredit Андреа Орсел получи разрешение от ЕЦБ през март да увеличи дела си до 29,9%. В момента тя притежава 9,5% директно и още 18,5% индиректно чрез деривати и предупреди, че превръщането на тези права във физически акции все още изисква няколко други одобрения, включително от Федералната картелна служба на Германия.

Но новото правителство в Берлин не е показало по-голяма готовност да позволи поглъщането, отколкото предишното на Олаф Шолц. Берлин все още е най-големият акционер в Commerzbank, а канцлерът Фридрих Мерц заяви пред репортери в Рим миналия месец, че не вижда нужда да обсъжда сделката с италианските си колеги, тъй като засега тя не е в процес на подготовка.

Такива пречки дават на Commerzbank време да организира енергична защита. Новият главен изпълнителен директор Бетина Орлоп обяви през февруари радикален пакет от мерки за подобряване на рентабилността и повишаване на пазарната стойност на банката до ниво, при което UniCredit ще има затруднения да осъществи пълно поглъщане. Този пакет включва съкращаване на около 3300 работни места в Германия – точно това, което синдикатите в Commerzbank се надяваха да избегнат, когато лобираха пред предишното правителство да спре поглъщането.

UniCredit все още се държи за възможността да започне пълно поглъщане, но през март прие, че този процес вероятно ще продължи и след края на 2025 г.