Той е живял преди около 4500 години в долината на Нил, с височина едва 158 см, имал е артрит и е прекарвал живота си приведен над глината. Вероятно е бил грънчар.

Но ново ДНК изследване на скелета му, открит още през 1902 г. край село Нуайрат, на юг от Кайро, добавя към тази почти анонимна фигура нещо неочаквано: част от произхода му води към Месопотамия – другата велика цивилизация на древния свят, която се намира на разстояние от 1500 километра.

Изследването, публикувано в Nature, е първото биологично доказателство за генетична връзка между Египет и Месопотамия – култури, за които досега се е предполагало, че са си влияели само чрез търговия и идеи.

„Ако разполагаме с повече ДНК данни и ги съпоставим с археологическите, културните и писмените източници от онова време, това ще бъде изключително вълнуващо“, казва проф. Понтус Скоглунд от института „Франсис Крик“ в Лондон, ръководител на проучването, цитиран от BBC.

Скелетът, който е погребан в керамичен съд в епохата преди балсамирането да стане масова практика, е запазен удивително добре. Това позволява на учените не само да извлекат ДНК от кост в ухото му, но и да реконструират живота му по състоянието на костите и зъбите.

По данни на проф. Джоел Айриш от Liverpool John Moores University, мъжът е бил на възраст между 45 и 65 години, със силно износени стави, разширени седалищни кости и ясно изразени мускулни прикрепвания в ръцете – индикации за продължителен, тежък физически труд.

„Този човек е работил до последно. Целия си живот“, коментира Айриш.

Секвенирането на цели геноми от човешки останки в такава гореща и суха среда може да разкрие много неизвестни тайни от историята на човечеството

За първи път учени разкодираха ДНК на 7000-годишна мумия от Сахара

Според екипа, формата на черепа му показва, че често е държал главата си наведена надолу – характерна поза за грънчар. Доказателствата в зъбния емайл разкриват и хранителния му режим – той е консумирал местна храна, което потвърждава, че е израснал в Египет.

Но въпреки това, близо една пета от генетичния му материал идва от хора, живели в региона на съвременен Ирак – ядрото на Месопотамия. Според Аделин Морез Джейкъбс от Liverpool John Moores University, която анализира останките в рамките на своята докторантска дисертация, това е първото „ясно и недвусмислено“ доказателство за значителна миграция между двата центъра на цивилизация по това време.

„Имаме две култури, които паралелно развиват писменост. Археолозите отдавна предполагат, че са били в контакт и са обменяли идеи, а сега вече имаме и биологично потвърждение, че това е било точно така“, казва Джейкъбс.

Критиците се опасяват, че изследването открива пътя за безскрупулни учени, които искат да създадат подобрени или модифицирани хора

Създаване на човешка ДНК от нулата: Стартира спорен проект с непредвидими последици

Скелетът е открит още през 1902 г. и е дарен на World Museum в Ливърпул. По чудо оцелява след бомбардировките на града по време на Втората световна война, когато голяма част от колекцията е унищожена.

„Само благодарение на невероятен шанс имаме възможност днес да разкажем историята му“, казва д-р Линус Гърдланд Флинк. „Открихме, че част от произхода му идва от Плодородния полумесец – доказателство за смесване между различни групи още в началото на цивилизацията.“

Множество археологически доказателства показват, че Египет и Месопотамия са в контакт от поне 10 хиляди години – време, в което Месопотамия вече е развила земеделие и опитомяване на животни.

До момента обаче липсва директната човешка връзка. Новите открития показват, че обменът не е бил единствено културен, а и биологичен.