В днешно време от скалния заслон Такаркори в югозападната част на Либия се открива гледка към безкрайни пясъчни дюни и безплодни скали.

Но преди 7000 години този район на пустинята Сахара е бил далеч по-живописно и гостоприемно място.

Учени, които целят да разберат произхода на жителите на „зелената Сахара“, твърдят, че са успели да възстановят първите цели геноми - подробна генетична информация от останките на две жени, погребани в Такаркори, съобщава CNN.

От Сибир до Океания: Денисовците и разклоненията на човешката ДНК

В далечното минало районът бил зелена савана с дървета, пълноводни езера и реки, и богата флора и фауна, чиито представители например били хипопотами и слонове.

Тук живели и ранни човешки общности, включително 15 жени и деца, погребани в скалния заслон, които се препитавали с риба и отглеждане на овце и кози.

„Започнахме с тези два скелета, защото са много добре запазени - кожата, връзките, тъканите“, обяснява Савино ди Лерния, съавтор на новото изследване, публикувано в списание Nature. Откритията са първият случай, в който археолози успяват да секвенират цели геноми от човешки останки, намерени в такава гореща и суха среда, допълва доцентът по африканска археология и етноархеология в Sapienza University в Рим.

Геномният анализ изненадва изследователите, като разкрива, че жителите на зелена Сахара били неизвестно досега и отдавна изолирано население, което вероятно е обитавало региона за десетки хиляди години.

Мишка има два вида ДНК. Единият от тях предшества появата на животните

Тайни от миналото на Сахара

Разкопките на скалния заслон Такаркори, до който се стига само с автомобил, започват през 2003 г., като двете женски мумии са сред първите находки. „Намерихме първата на втория ден от разкопките“, спомня си ди Лерния.

Малката общност, създала своя дом в скалния заслон, вероятно е мигрирала там при първото голямо изселване на човечеството от Африка преди над 50 000 години.

Съавторът на изследването Харолд Рингбауер казва, че е необичайно да се срещне толкова изолиран генетичен произход, особено в сравнение с Европа, където има много по-голямо смесване.

Рингбауер е изследовател и ръководител на групата по археогенетика в Института за еволюционна антропология в Лайпциг, Германия, пионер в техниките за получаване на генетичен материал от стари кости и вкаменелости.

Отглежданетo на водорасли в Сахара може да е решение на климатичната криза

Тази генетична изолация, смятат изследвателите, предполага, че регионът вероятно не е бил миграционен коридор, който е свързвал Субсахарска със Северна Африка, въпреки гостоприемните условия на Сахара по онова време.

Предишни анализи на пещерни рисунки и животински останки, открити в археологически обекти в Сахара, сочат, че жителите ѝ били скотовъдци, което кара изследователи да изкажат хипотезата, че те са се разпространили от Близкия изток, където е възникнало земеделието.

Подобна миграция обаче е малко вероятна, като се има предвид генетичната изолация на групата от Такаркори, смятат авторите на новия доклад.

Вместо това изследователският екип предполага, че скотовъдството е възприето чрез процес на културен обмен, като например взаимодействие с други групи, които вече са отглеждали опитомени животни.

„Сега знаем, че те са били изолирани по отношение на генетиката, но не и в културно отношение. Има много мрежи, които познаваме от няколко части на континента, защото имаме керамика, идваща от Субсахарска Африка, идваща от долината на Нил и други подобни“, казва ди Лерния.

Революция под водата: Британска компания създава място за живот на дъното на океана

Луиза Хъмфри, ръководител на изследванията в Центъра за изследване на човешката еволюция към Природонаучния музей в Лондон, е съгласна с резултатите от проучването: Хората от Такаркори са до голяма степен генетично изолирани в продължение на хиляди години и скотовъдството в този регион се е установило чрез културна дифузия, а не чрез размяна на населението.

„ДНК, извлечена от две жени пастирки, погребани в скалния заслон преди около 7000 години, разкрива, че по-голямата част от техните предци може да се проследи до неизвестна досега древна северноафриканска генетична линия“, казва Хъмфри. Тя не е участвала в изследването, но е работила в пещерата Тафоралт в Източно Мароко, където са погребани ловци-животновъди на 15 000 години.

„Бъдещите изследвания, интегриращи археологически и геномни данни, вероятно ще дадат допълнителни сведения за човешките миграции и културните промени в този регион“, каза Хъмфри.

Учени възстановиха най-старото родословно дърво в света

Кристофър Стояновски, биоархеолог и професор в Държавния университет на Аризона, заяви, че едно от най-интересните открития на изследването е „изводът за умерено голям размер популация и липса на доказателства за инбридинг“. „Фактът, че има малко доказателства за инбридинг, предполага връзка, която е в противоречие с идеята за дългосрочно откъснатото население на Зелена Сахара“, допълва още Стояновски, който не участва в проучването.

Възстановяването на древна ДНК е рядка възможност

През годините експертите са проучвали скелети и артефакти, но опитите за възстановяване на ДНК от останките са неуспешни. През 2019 г. учените успяват да възстановят митохондриална ДНК, която проследява майчината линия, но получаването ѝ не обрисува пълната картина, допълва Рингбауер.

„Пробите стигнаха до Лайпциг, защото през последните години непрекъснато усъвършенствахме нови методи, за да извлечем повече от много малко количество ДНК, а пробите имаха много малко ДНК“, обяснява ученият, който използва изчислителни инструменти за анализ на генетични данни.

Как се готви човечеството да избегне съдбата на динозаврите

Древната ДНК често е фрагментирана и замърсена. Запазва се най-добре в хладна среда, а не в екстремните температурни колебания на най-голямата пустиня в света.

Въпреки това Рингбауер и колегите му успяват да извлекат достатъчно ДНК от двете мумии, за да секвенират геномите им - по-пълен набор от материал, позволяващ на генетиците да сглобят информация за произхода на популацията, не само на отделния индивид.

„Целият геном носи ДНК на много от нашите предци. С напредването на генома виждаме различните родословни дървета. Един геном носи историите на много хора.“, допълва изследователят.