След седмици на публични нападки срещу новия фискален пакет на президента Доналд Тръмп, Илон Мъск направи своето първо официално изявление след реалното приемане на законопроекта.

Главният изпълнителен директор на Tesla подкрепи публикация на сенатора Ранд Пол в X, в която той остро критикува приетото законодателство. „Бюджетът в него взривява дефицита и повтаря познатия модел на краткосрочен политически популизъм за сметка на дългосрочната устойчивост,“ пише републиканецът от Кентъки.

Самият Мъск в понеделник нарече закона „DEBT SLAVERY bill“ – „Закон за дълговото робство“.

Законопроектът, познат под наименованието One Big Beautiful Bill Act, беше приет от Камарата на представителите в четвъртък и вече е подписан от Тръмп. Документът включва трилиони долари за данъчни облекчения, увеличени разходи за имиграционен контрол и масивни съкращения на финансирането за Medicaid и други социални програми.

Независимият Бюджетен офис на Конгреса (CBO) прогнозира, че законът може да добави 3.4 трилиона долара към и без това натрупания дълг на САЩ от 36.2 трилиона през следващото десетилетие. Белият дом от своя страна обвини CBO в „партийна пристрастност“ и отрече изчисленията.

Особено болезнен за Мъск обаче е фактът, че новото законодателство премахва данъчните кредити и държавната подкрепа за електромобили, соларна и вятърна енергия – политики, от които Tesla, SpaceX и други компании на Мъск пряко печелят.

„Отнех му мандата за електромобили, който караше всички да купуват коли, които никой не иска (а той знаеше от месеци, че ще го направя!) и просто полудя!“ пише Тръмп в социалните мрежи в началото на юни, на фона на ожесточената им словесна война.

Пазарна реакция: $152 милиарда за ден

Последиците за Tesla не закъсняват – акциите на компанията се сриват на 5 юни, изтривайки $152 милиарда от пазарната ѝ капитализация и временно сваляйки стойността ѝ под $1 трилион. Въпреки че акциите се възстановяват частично, те все още се търгуват под нивата отпреди сблъсъка с Тръмп.

Сблъсъкът между двамата продължава да вълнува както инвеститорите, така и избирателите. На карта стои не само бъдещето на един корпоративен гигант, но и посоката на американската икономическа политика – между субсидирана устойчивост и суров фискален национализъм.