Брюксел и Пекин имат широка палитра от проблеми, но предстоящата среща на високо равнище няма да реши нито един от тях, твърди POLITICO.

Когато лидерите на ЕС Урсула фон дер Лайен и Антонио Коща посетят Китай след две седмици, те ще носят в багажа си няколко проблема – от достъпа до пазара до контрола на Китай върху стратегическите суровини. Преминаването на Америка към режим на протекционизъм под ръководството на президента Доналд Тръмп нарушава търговските потоци, което затруднява решаването на тези трудни проблеми.

Във вторник Фон дер Лайен изреди редица политически и икономически оплаквания – от субсидираното от държавата свръхпроизводство на Китай до ценовите манипулации, „систематичната“ дискриминация срещу чуждестранни компании, ограниченията върху износа и др. – като зададе тон за изострена среща на високо равнище.

„Китай има напълно различна система“, заяви тя в реч пред европейските законодатели. Страната разполага с „уникални инструменти, с които да заобикаля правилата“, което ѝ позволява „да наводни световните пазари със субсидиран свръхкапацитет – не само за да стимулира собствените си индустрии, но и за да задуши международната конкуренция“.

И проблемите се множат: Последният от тях е заявката на Пекин да ограничи държавните покупки на медицински изделия от ЕС, в отговор на подобна забрана на китайско медицинско оборудване, наложена от Брюксел миналия месец. Той се добавя към продължаващия спор относно налагането от ЕС на мита върху произведените в Китай електромобили миналата година и ответните мита, наложени от Пекин върху европейските алкохолни напитки.

Въпреки важния юбилей, който трябва да отпразнува – 50-годишнината от установяването на дипломатическите отношения между ЕС и Китай – срещата на върха се очертава по-скоро символична, отколкото съществена. Тъй като и двете страни са въвлечени в търговски спорове, очакванията не са големи. Длъжностните лица се готвят за среща на върха, която ще бъде по-скоро за спасяване на честта, отколкото за постигане на конкретни резултати.

Макар че Брюксел и Пекин обикновено се редуват като домакини на срещите на върха, китайският президент Си Дзинпин отхвърли поканата да посети Брюксел по-рано тази година, с което пренебрегна лидерите на ЕС.

Срещата на върха, която първоначално беше планирана да продължи два дни, сега ще се състои само на 24 юли в Пекин. Все още е малко вероятно Си да присъства на нея. Тя ще бъде председателствана от премиера Ли Цян, вторият по ранг лидер на Китай. Си все още може да се срещне на двустранни разговори с Фон дер Лайен и Коща, но това все още не е потвърдено.

„Не само че Си не се появява в Брюксел, но дори няма да присъства в Пекин. Това е толкова неудобно, че не бих го приела“, казва Алисия Гарсия-Хереро, главен икономист за Азия-Тихия океан във френската инвестиционна банка Natixis и старши сътрудник в мозъчния тръст Bruegel. „Като европеец бих казала: Не ходете, не приемайте тази гадост“.

Промяна в настроенията

Освен това, ЕС и САЩ се борят да сключат временно търговско споразумение преди крайния срок на Тръмп (наскоро отложен) за повторно налагане на обширни мита на 1 август. Ако това се случи преди срещата на върха между ЕС и Китай, със сигурност ще доведе до допълнителни проблеми за срещата.

„Ако ЕС и САЩ сключат споразумение, подобно на това, което САЩ сключиха с Обединеното кралство, другите търговски партньори ще бъдат поставени в неравностойно положение и Китай ще отвърне на удара“, коментира пред POLITICO представител на китайския бизнес сектор.

В опит да намери обща позиция с Тръмп, Фон дер Лайен засили тона си спрямо Пекин, като на срещата на Г-7 в Канада миналия месец обвини Китай, че „използва като оръжие“ водещата си позиция в производството и рафинирането на критични суровини.

Не е изненадващо, че тези коментари не бяха приети добре. Гуо Джиакун, говорител на китайското министерство на външните работи, отвърна на коментарите на Фон дер Лайен относно суровините.

„Пекин напълно е взел предвид разумните нужди и опасения на различните страни и е разгледал заявленията за износни лицензии в съответствие със законите и регламентите“, заяви Гуо.

По думите на представителя на китайския бизнес сектор забележките на Фон дер Лайен „бяха доста агресивни и тревожни“.

„Ако тя се е опитвала да очарова Тръмп, може би е направила това за сметка на своята надеждност – напомняйки на Китай, че ЕС може един ден да говори за сътрудничество, а на следващия да се държи като войнствен противник“, обяснява позицията си той.

Накратко: Настроението е кисело – в момент, в който никоя от страните, и особено ЕС, не може да си го позволи.

В знак на загриженост относно търговските дисбаланси с Китай, Брюксел пусна през април инструмент за наблюдение на отклоняването на търговските потоци към блока, след като Тръмп наложи мита до 145% върху китайските стоки (по-късно намалени до 30%). Макар че е твърде рано да се определи ясна тенденция, китайският износ за Европа е отбелязал рязък ръст в сектори като химикали, текстил и машини.

Огромна несигурност

Когато беше обявена срещата на върха – дни преди встъпването в длъжност на Тръмп през януари – ЕС използваше приятелски тон, изразявайки готовност да поднови отношенията си с Китай на фона на нестабилните трансатлантически разговори.

След почти шест месеца обаче напредъкът в разрешаването на двустранните спорове е минимален. А китайското министерство на търговията предупреди „всички страни“ да не сключват търговски споразумения със САЩ, които „подкопават китайските интереси“.

„Ситуацията не е добра. 70% от износа на Европейския съюз за САЩ е засегнат от новите мита. Ние сме изправени пред пренасочване на търговията поради някои от предприетите действия и в търговския свят цари огромна несигурност“, посочва Мария Мартин-Прат Де Абреу, висш служител в търговския отдел на Комисията, отговарящ за политиката на ЕС по отношение на Китай, по време на събитие миналия месец.

Освен различията по отношение на електромобилите, медицинските изделия, спиртните напитки и свинското месо, Китай наложи – като част от ответните си мерки срещу Вашингтон – допълнителни контролни мерки върху износа на редкоземни елементи. Те неизбежно засягат и страните от ЕС. Въпреки че търговският шеф на ЕС Марош Шефчович успя да договори по-бързи процедури за издаване на разрешения за европейските компании, индустрията продължава да бие тревога за заплахите за веригите за доставки за производството на всичко – от смартфони до автомобилни двигатели. Китай осигурява почти 99% от доставките на 17 редкоземни елементи за ЕС.

Отражение на хладните отношения между Брюксел и Пекин е, че двете страни не планират да издадат съвместна декларация, обобщаваща взаимните им ангажименти - в разрез с обичайната практика в международната дипломация. Вместо това ЕС и Китай обмислят да публикуват само прессъобщение, както направиха през 2023 г., казват пред POLITICO двама служители на ЕС.

„Има много работа, която трябва да бъде свършена от сега до срещата на върха“, предупреждава Мартин-Прат Де Абреу, добавяйки, че Брюксел и Пекин се фокусират както върху „общи, структурни въпроси“, така и върху по-конкретни теми като достъп до пазара за селскостопански продукти и козметика. „Това е много трудно“.

Освен това, обичайният диалог на високо равнище по търговски въпроси, който обикновено предшества срещата на върха, няма да се състои поради липсата на напредък по търговските въпроси, според представител на китайския бизнес сектор и европейски служител. А Брюксел отказва да подпише съвместна декларация за действията по климата, освен ако Китай не се ангажира с по-големи усилия за намаляване на емисиите на парникови газове, казва пред Financial Times комисарят по климата Вопке Хоекстра.

„Не затваряме вратата в момента“, казва трети служител на ЕС пред POLITICO. „По-скоро никога не сме я отваряли. Изпращаме сигнал както към Китай, така и към САЩ“.