Златото отдавна е актив, който централните банкери предпочитат да държат в балансите си. Днес, когато световните финанси се дигитализират с всеки изминал месец, един друг актив, роден изцяло в интернет, се явява на прослушване за същата роля.

Става дума за биткойн, а прослушването е много сериозно. Всъщност има прогнози, че в рамките на следващите 10 години тази криптовалута ще се превърне в резервен актив, който поне няколко централни банки по света ще се стремят да държат в дългосрочен план.

Има няколко неща, които ясно сочат към сценарий, при който биткойнът ще се настани до златото и американските държавни ценни книжа като важен резервен актив.

Засилен оптимизъм

Един резервен актив трябва да бъде надеждно оскъден, а този токен има това качество покрито по-добре от всеки друг такъв актив, пише анализаторът на Motley Fool Алекс Карчиди.

Предлагането на биткойн е ограничено до 21 милиона токена, а 93,3% от тази сума вече е в обращение, което оставя много малко възможности за бъдещо разводняване.

Златото изпреварва еврото като глобален резервен актив

Както и при благородните метали, за добив на неизползваното предлагане са необходими значителни капиталови инвестиции. Но за разлика от металите, при биткойна не може да има ново откритие, което да увеличи добива. Това прави предлагането му още по-ограничено от това на златото в много дългосрочен план.

Нещо повече, емисията му намалява с 50% приблизително на всеки четири години при халвинг, което означава, че темпът на инфлация на актива клони към нула по автоматичен график. Това звучи като нещо, което централните банкери биха оценили, тъй като елиминира част от необходимостта от ребалансиране на стойността на държания актив поради евентуални отклонения, причинени от инфлацията.

Друг голям плюс е, че все по-голяма част от тази ограничена купчина се прехвърля в ръцете на държавни и квазидържавни институции. Такива притежатели не са склонни да се откажат от своите авоари внезапно и да предизвикат волатилност.

Правителствата притежават общо 2,3% от всички добити токени. Това са над 463 000 Биткойна, произхождащи предимно от конфискации, които властите са решили да не продават на търг.

Плаващото предлагане се свива допълнително, когато корпорациите добавят токени към своите съкровищници или спонсорите на борсово търгувани фондове (ETF) складират запаси за индивидуални инвеститори.

Недостигът е само половината от историята тук. Другата е неутралността.

Биткойнът като масова валута? Плажното градче Ел Зонте прави първите стъпки

Биткойнът не е актив, който се съобразява с политиката или списъците със санкции в някоя конкретна държава, пише Карчиди. За централните банки, които управляват нестабилността на валутата, тази независимост може да бъде предпазна мярка срещу контрагенти, които използват платежни релси като оръжие.

Златото върши същата работа, но пренасянето на кюлчета през границите е бавно и скъпо. Токенът с цифров недостиг, който се разплаща за минути, е подобрение, което много политици няма да пренебрегнат завинаги.

Всичко си идва на мястото

Резервният актив трябва да бъде лесен за съхранение и прозрачен за одит. Тази инфраструктура се появява бързо за биткойн.

Съхранението е по-лесно от всякога. Отмяната на указанията на Комисията по ценните книжа и фондовите борси (SEC) от 2022 г. през февруари тази година освободи банките на Уолстрийт да държат цифрови активи без капиталови такси, отваряйки вратата за гигантите да се конкурират в институционалния сектор.

ETF-ите означават, че централните банки, на които е забранено да търгуват на криптоборсите, могат да купуват акции на фондове толкова лесно, колкото днес го правят и със злато. Това също така гарантира, че активът остава високоликвиден във всички финансови системи - друга желана черта за резервен актив.

Най-ясният сигнал, че биткойнът е способен да бъде резервен актив, обаче идва от самите парични власти.

Чешката централна банка планира да вложи 5% от резервите си в биткойн

През януари Чешката национална банка обяви, че проучва възможността за разпределяне на биткойн в размер на няколко милиарда долара за своите резерви - първото подобно публично действие от страна на западна централна банка. Други централни банки, като тази в Швейцария, вече изключиха включването на монетата като резервен актив.

Но дори пилотният залог на една средно голяма централна банка може да окаже натиск върху другите да изготвят политически отговор, за да не се окажат неподготвени, ако биткойн рязко поскъпне.

Разбира се, цената на водещата криптовалута все още може да се промени и координирана репресия от страна на големите икономики би забавила приемането му. Но посоката на движение е ясна: голямата ликвидност е тук, както и по-голям държавен интерес.

Ако приемем, че регулаторната инерция остане положителна и попечителството продължи да се институционализира, скокът на биткойн от външни пари до резервен актив изглежда по-малко като научна фантастика и повече като естественото развитие на цифровите финанси.

За инвеститорите последиците са ясни. Търсенето на резерви е нечувствително към ежедневната волатилност. Златото, закупено от централните банки, обикновено остава в техните резерви в продължение на десетилетия. Подобен начин на мислене би бил приложим и за биткойн.