В една лятна нощ в Лондон над 20 хиляди души изпълват до краен предел O2 Arena. Светлините на мигащи пръчки, наелектризираната атмосфера и J-pop звездата Aдо, която на сцената изпълнява Kura Kura – парче от хитовата аниме поредица Spy x Family.

Композицията се намира някъде между поп от 60-те, джаз и рок опера – привидно хаотична, но в същото време незабавно запомняща се. Това не е просто саундтрак, а новата музикална обсесия на поколението Z.

Музиката от японски анимации – още известна като анисонг (от anime songs) – със сигурност преживява ренесанс в дигиталната епоха.

Spotify отчита 395% ръст в глобалните стриймове на аниме музика между 2021 и 2024 г., като близо 70% от слушателите са на възраст под 29 години. В платформата вече съществуват над 7.2 милиона плейлисти, създадени от потребители и посветени на жанра.

„Аниме музиката се превръща в глобална културна сила, а младото поколение е в сърцето на тази вълна в Spotify“, казва пред BBC Сулинна Онг, глобален редактор в компанията.

„Феновете откриват нови стилове, до които иначе не биха могли да достигнат. Именно затова създаваме специализирани плейлисти, които показват пълния спектър от звуци, вдъхновени от аниме.“

KPop Demon Hunters с рекорден брой гледания в Netflix и огромен успех в музикалните класации

K-поп и демони: Анимационен мюзикъл превзема света (и говори за “тъмните сили” зад кулисите)

Анисонг не е нова форма, но пандемията безспорно ускорява експлозията ѝ. Между 2020 и 2022 г. световните търсения на аниме съдържание са се повишили със 118%, по данни на The Hollywood Reporter. Причината за това е, че поколението Z има повече свободно време, както и по-голям достъп до стрийминг платформи и нужда от емоционално бягство от реалността.

„Видяхме масово разширяване на достъпа до аниме съдържание, както и множество нови фенове, които откриват жанра именно през тези няколко години“, обяснява Джонатан Клемънтс, автор на Anime: A History на British Film Institute.

„Днес тези фенове вече са тийнейджъри, както и потребители с вкус и лоялност към японската култура.“

Успехът на японската певица LiSA с Gurenge – песента от интрото на Demon Slayer: Kimetsu no Yaiba – е показателен.

Мощната балада с рок елементи звучи навсякъде – в TikTok, на финалната церемония на Олимпиадата в Токио, както и в редица инструментални версии. „Опитах се да вляза в кожата на героите, които продължават напред въпреки трагичното си минало“, казва тя пред Billboard Japan.

Токио и Осака са водещи в класацията на Mastercard Economics Institute, следвани от Шанхай, Сеул, Пекин и Сингапур

Да „отскочим“ до Япония: Азия е топ дестинацията за туризъм това лято

Но не само новите песни са любими на слушателите. Класически парчета като We Are! от One Piece (в изпълнение на Хироши Китадани) също са изключително популярни сред новата публика.

„Откриващите и финалните песни са критични за емоционалната връзка на феновете с анимето“, казва Сатоши Уто, директор „Музикални придобивки“ в Crunchyroll.

Днес аудиторията не просто слуша аниме музика. Анисонг доминира сцени, класации и дори парти плейлисти. Песента Idol на YOASOBI от Oshi no Ko се превръща в първото аниме парче, оглавило Billboard Global Chart.

Bling-Bang-Bang-Born на Creepy Nuts – с експлозивна смесица от рап и латино ритми – е интро на Mashle: Magic And Muscles. Адо, чиято слава избухва след One Piece Film Red, пее в ролята на антигероинята Ута, включително и в химна New Genesis.

„Когато чух демото на New Genesis, сякаш светът се отвори и върху мен се изля лъч топлина“, казва Aдо. „Героинята Ута е пълна с човечност – може да изразява радост и гняв, щастие и тъга – и всичко това по едно и също време.“

Profit.bg

Смъртта на звезда от „Паразит“ разкрива истината за известните в Южна Корея

Аниме музиката вече се изпълнява и на живо – не само от легенди като Джо Хисаиши (композитор на филмите на Studio Ghibli), но и от новата вълна артисти, сред които са Aдо и YOASOBI. Във Великобритания общности като Anime & Chill организират тематични събития, клубни вечери и срещи за фенове.

„За поколението Z анимето има различен заряд“, казва основателката Енени Бамбара-Аббан. „Това е поколение, израснало с глобална интернет култура, където J-pop, K-pop и AMV-та (аниме музикални видеа) живеят в една екосистема.“

„TikTok и YouTube вдъхват втори живот на аниме песните – клипове обикалят мрежите, фенове ги обработват и по този начин парче от нишово шоу се превръща в глобален химн.“

Композитори като Кенсуке Ушио също създават нови правила в индустрията. За The Colours Within (2024) той създава звук на гаражна група, вдъхновен от ранните дни на New Order, и дори записва амбиентен шум в японски църкви, за да постигне автентичен реверб ефект на сцените.

Profit.bg

Увеселителен парк, базиран на аниме филми, откриват в Япония (снимки)

А влиянието на аниме музиката бързо достига и до западната сцена. От Daft Punk с Interstella 5555 до Lil Uzi Vert, Били Айлиш и Меган Дъ Стелиън – все повече артисти цитират аниме в текстове, видеа и сценичен имидж. Лондонският рапър Шао Дау казва:

„Използвам анимето като средство да изследвам идеи от собствения си живот. Героят Лъфи от One Piece, който постоянно крещи, че ще се превърне в крал на пиратите, ме вдъхновява – дори когато всички му се подиграват.“

И изглежда, че анисонг е саундтракът на едно поколение – културен пулс, платформа за откриване и преоткриване на глобални таланти и артистична врата към свят, който едновременно е емоционален, епичен и безкрайно адаптивен.