Кой е големият победител от кризата в Близкия изток?
Въпреки цялата международна критика към Израел за многобройните му военни офанзиви - от Газа до Иран - скокът в чуждестранните покупки подхранва ралито на местния фондов пазар

След атаките срещу Израел на 7 октомври 2023 г. най-добре представящата се фондова борса в света е... израелската. След първоначалния удар пазарът се възстанови напълно за четири седмици и оттогава е отбелязал ръст от около 80% в доларово изражение.
Това покачване продължи и по време на скорошната 12-дневна война с Иран, когато повечето геополитически експерти смятаха, че най-лошите им опасения за по-широк конфликт се сбъдват. В контраст с това, фондовата борса продължи да дава сигнали, че конфликтът ще приключи скоро и Израел ще надделее както военно, така и икономически, пише Financial Times.
Това послание е най-ясно изразено в прогнозните съотношения цена/печалба, които са се повишили през последните 21 месеца с 40%, в сравнение с 20% в останалата част на света и лек спад в съседните пазари от Персийския залив, водени от Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Въпреки цялата международна критика към Израел за многобройните му военни офанзиви - от Газа до Иран - скокът в чуждестранните покупки подхранва ралито на местния фондов пазар.
Основана в условия на бедност след Втората световна война, Израел е една от малкото страни, които са се издигнали от редиците на развиващите се към тези на развитите. От близо 200 държави около 40 са класифицирани от МВФ като развити икономики. Още по-малко са класифицирани като развити финансови пазари от водещия световен доставчик на индекси MSCI. Израел е единствената страна в Близкия изток, която е преминала някой от тези етапи на развитие, и единствената, която е направила прехода и в двете направления. Икономиката му от 550 млрд. долара сега е сред 30-те най-големи в света.
Икономическият успех на Израел е резултат от десетилетия на развитие. Но това невинаги е било така. Много от основателите на държавата са убедени социалисти. Те започват да изграждат разширена социална държава и да посрещат щедро новите имигранти, което води до финансова криза през 80-те години. Както и в социалните държави от Скандинавския полуостров, кризата налага икономически реформи и рязък завой към капитализъм и по-голяма фискална дисциплина. Държавните компании са продадени, данъците са рационализирани, а границите са отворени за търговия.
От началото на новия век, докато повечето други правителства на развити държави увеличават разходите и дълга, Израел ограничава държавните си разходи от 50 на 40% от БВП, а публичния дълг от 90 на под 70% процента от БВП. Правителството също така прави някои умни инвестиции, подпомагайки индустрията за рисков капитал, която впоследствие спомага за стартирането на прочутия технологичен сектор на страната.
Може би най-показателният знак за динамичното развитие на страната е, че Израел сега харчи повече от 6% от БВП за научноизследователска и развойна дейност – повече от всяка друга страна и над два пъти повече от средното за света. Необичайно висок дял – около половината – от това финансиране за идва от чуждестранни мултинационални компании, много от които са свързани с отбранителната промишленост. Тяхната работа води до създаването на „Железния купол“ и мрежата от противоракетни системи, които според официални данни са унищожили над 85% от ракетите и дори по-голям дял от дроновете, изстреляни срещу Израел в последните конфликти.
Въздействието на отбранителния сектор превръща Израел в световен лидер в много други области - от контрола на въздушното движение до киберсигурността. С повече стартиращи компании на глава от населението от всяка друга страна, бизнес културата на страната е по-близка до тази на Калифорния, отколкото до тази на Близкия изток. Тя има 73 стартиращи компании в популярната област на генеративния изкуствен интелект, което я нарежда на трето място в света. Половината от износа на Израел са технологични продукти – дял, с който малко развити икономики могат да се мерят – докато съседите му все още изнасят предимно петрол, една старомодна суровина.
Резултатът е изолирано чудо на производителността. Общата индустриална производителност, която отразява колко добре работната сила използва новите машини, е нараснала четири пъти по-бързо в Израел, отколкото в други развити икономики през последните 25 години, като разликата се е увеличила през последните пет години.
В технологично ориентирания Израел БВП на глава от населението се е утроил от 2000 г. насам до над 55 000 долара, като е нараснал от 50 на 70% от нивото в САЩ. В петролните държави – и не само в тези от Близкия изток – доходите са склонни да се повишават, да спадат и в крайна сметка да стагнират заедно с дългосрочната цена на петрола. БВП на глава от населението в Саудитска Арабия е една трета от този в САЩ, което е приблизително същото като преди 25 години.
За много наблюдатели геополитическата ситуация в Близкия изток все още изглежда нестабилна. Но оптимистичната оценка на пазара за технологично ориентираната икономика на Израел вече се отразява в прогнозите на икономистите, които предвиждат растеж от почти 4% през следващите години. Това е относително силен резултат за развита страна. Той потвърждава мнението на пазара, че Израел затвърждава статута си на доминираща икономическа сила в региона.