Синът на Олексий Сухоруков е на 12 години, когато започва руската инвазия в Украйна. В продължение на месеци семейството живее в постоянен страх и тревога, изолирани от приятели и роднини. Сухоруков е принуден да се откаже от работата си в развлекателната индустрия, която е свързана с виртуална реалност и видеоигри. В този хаос синът му намира спасение в Minecrat, пише Guardian.  

Независимо от случващото се навън, той бяга в пикселирания свят на играта. „След 24 февруари 2022 г. започнах да гледам на играта по съвсем различен начин“, казва Сухоруков. “Открих, че украински деца играят заедно онлайн; някои живеят под руска окупация, други в контролирани от правителството райони на страната, които са обект на редовни ракетни атаки; някои са бежанци.”

“И въпреки това те все още можеха да играят заедно, да се подкрепят и да изграждат свой собствен свят. Не е ли невероятно? Исках да науча повече за това как видеоигрите могат да се използват за добро.“

След като получава диплома по психология, Сухоруков взема решение да се върне към професията си, надявайки се да използва опита си в областта на игрите и иммерсивните развлечения. Сега той е кординатор в Отдела по киберпсихология и психологическа практика в дигитални среди към Националната психологическа асоциация на Украйна. През 2023 г. създава HealGame Ukraine, проект за проучване на използването на видеоигри за подкрепа на психичното здраве и емоционалното благополучие. „В момента, заедно с Донецкия национален технически университет, разработваме Minecraft сървър, който да събере украински деца, които се чувстват особено изолирани заради войната“, разказва той. „Сървърът ще бъде модериран от психолози и социални работници. Планираме и Minecraft проекти за деца със специални образователни нужди.“

Играта е в основата на детската терапия от почти век, като пионери в тази област са Анна Фройд, Мелани Клайн и Вирджиния Акслайн. Но от началото на 2010-те години идеята бива особено популяризирано от поколение млади практици, които са израснали с игри. През 2011 г. терапевтът и запален геймър Майк Ланглоис, базиран в Масачузетс, написа “Рестартиране: видеоигри и психотерапия” – книга за клиницисти, които искат да разберат културата на игрите и ролята ѝ в живота на децата и тийнейджърите. Това привлича вниманието на британската консултантка Ели Финч, която е израснала с конзолата Mega Drive и започва да мисли за използването на игри в терапията през 2012 г., след като започва да играе Minecraft с племенниците си. Тя е чувала за привърженици на терапията с видеоигри в САЩ, като Ланглоа и Джесика Стоун, и проучва възможността да стартира пилотен проект в училище в Лондон, използвайки Minecraft за терапевтични цели. Тогава настъпва пандемията.

Minecraft е най-продаваната видеоигра на всички времена. Към миналата година от нея са продадени 300 млн. копия, което представлява 3,6% от населението на планетата

Необяснимо вечна: Защо Minecraft продължава да триумфира

„Работех в служба за консултиране на млади хора и изведнъж всички трябваше да преминем към онлайн средата“, казва пред Guardian Финч. „Доста бързо осъзнах, че предоставянето на консултации на деца и млади хора чрез видеоразговори има доста ограничения и забелязах, че много от тях играят видеоигри. Започнах да разговарям с тях за игрите, какви харесват, какво им достави удоволствие, кои аватари или герои обичат да играят. Всичко това ми помогна да разбера по-добре тези млади хора и им показа, че се интересувам от техния свят. Бързо разбрах ползата от това да съм в играта заедно с тях.“

Minecraft се оказва особено полезен по редица причини. Това е една от най-успешните игри на планетата с над 200 милиона потребители по целия свят, така че много деца са запознати с нея и се чувстват комфортно в нея. Тя има и отворена, изключително креативна структура – играчите могат извършват многобройни дейности, като да събират материали и да строят къщи, да изследват, да се борят със зомбита. Решенията, целите и действията им в играта “дават достъп” на специалистите до вътрешния свят на децата.

Финч работи, като създава онлайн свят в Minecraft, достъпен само за нея и детето или младежа, с когото разговаря. Клиентът определя параметрите – някои искат да играят само в творчески режим, без враждебни герои, други предпочитат напълно равен, празен пейзаж. „Редовно започвам първата сесия, като помоля клиентите си да създадат безопасно място в своя свят“, посочва Финч. „Това може да бъде къща, замък, подводна обсерватория, къщичка на дърво и т.н. Това, което клиентът създава и как го създава, ми помага да науча много за него още при първата ни среща.“

Терапевтите могат да работят с игри по различни начини. Сесията може да бъде недирективна, при която те просто следват клиента, за да изградят връзка и да използват терапевтичните си умения, за да интерпретират случващото се. „В Minecraft това създава усещането, че се впускаш в приключение“, пояснява Финч. „Клиентът може да иска да изследва пещера, да плува под вода, да се бие с враждебни тълпи, да играе на криеница, да построи сложна машина – възможностите са много. Това ми дава много информация за това как се чувства и какво се случва в живота му.“

Терапевтите могат да работят и по директивен начин, като дават на клиента задача с терапевтична или психообразователна цел. Наскоро Сухоруков и украинската детска психоложка Анна Шулха, заедно с нестопанската организация Malteser Werke, провеждат  игра с име WonderWorld за украински бежанци на възраст 11–13 години, живеещи в Германия. Децата често се чувстват изолирани от връстниците си, както и травматизирани от принудителната емиграция. В поредица от сесии Сухоруков и Шулха създават онлайн Minecraft сървъри с фиксирани цели, които се пренасят и в реалния свят. В една от тях децата трябва да намерят пликове с картинки на ресурси от Minecraft, като пшеница, яйца и кофи, скрити в общежитията им или в близък парк. След това могат да се върнат в Minecraft и да използват тези споделени ресурси, за да пекат торти и да изработват предмети.

„В края на всяка сесия молим децата да размислят върху положителните емоции или чувства, които са изпитали по време на играта“, споделя Сухоруков. „Изключително интересно е да наблюдаваш какво строят децата – и как го строят. Нещо светло и отворено ли е, или нещо скрито дълбоко под земята? Как се ориентират в света на играта? Как реагират, когато някой се изгуби или се нуждае от помощ? Както казва колежката ми Анна Шулха: „Начинът, по който детето играе, е начинът, по който живее.“

Играта е създадена не от конвенционалния софтуер и ръчно кодирани правила, а от модел на изкуствен интелект, който измисля всеки кадър в движение

Първата AI видеоигра e почти нефункционално копие на Minecraft

Финч също възприема креативността във видеоигрите като форма на комуникация, начин за себеизразяване. 

Тя обяснява: „Децата ми показаха как се чувстват, когато са уплашени и затворени, като ме заведоха в пещера. Създадоха трамплини от слуз, за да се разтоварят. Тийнейджърите използваха играта, за да изследват възможността да имат пространство, далеч от доверен възрастен, като оставят мен – тяхната терапевтка, в „безопасното си място“ в техния свят, докато те сами отиваха на разходка.“ През 2024 г. тя работи с Факултета по педагогика на Университета в Кеймбридж по проект, наречен „Преодоляване на ChASM: Създаване на достъпни услуги с помощта на Minecraft“, за да подчертае използването на игрите като инструмент за творческа терапия.

Все повече терапевти работят с видеоигри по различни начини. Сухоруков дава конкретни примери за това: „Д-р Робърт Райс разработи метод, базиран на когнитивно-поведенческа терапия, наративна терапия и биофидбек технология, при който физическият свят на детето може да бъде превърнат в нещо като видеоигра, а неговата мисия е да победи проблема.  Лук Блеквуд е създател на Legend Land, терапевтичен свят, базиран на Minecraft, който подкрепя деца с аутизъм, живеещи в селските райони на Австралия. Катрин Книбс ни помага да разберем цифровия свят, кибертравмата и какво всъщност се случва с децата в игрите.“

За терапевтични цели се използва не само Minecraft, но и Fortnite, Roblox и Animal Crossing. Независимо от играта, терапията трябва да отразява все по-виртуализирания вътрешен живот на нашите деца. „За дигиталните поколения, които са израснали в свят, богат на технологии, игрите са просто игри“, отбелязва Стоун. „Те използват платформи, програми и устройства не като заместител на нещо друго, а като основен език за творчество и връзка. Основните принципи на психотерапията не изчезват в тези пространства, а се усилват. В много случаи научавам повече за 30 минути в Minecraft, ако това е избраният свят на клиента, отколкото за седмици на традиционни сесии, базирани на разговори.“

Финч сега обмисля да разшири терапията си с видеоигри отвъд децата и тийнейджърите. Тя е наясно, че вече има възрастни, които са играли видеоигри през целия си живот и биха могли да се възползват от тази форма на терапия: „Има двойки, които се обърнаха към мен за консултации с Minecraft, тъй като вече играят заедно и са видели как им помага да се отпуснат и да общуват.“

За Сухоруков има нещо по-дълбоко в отношенията между украинските деца и Minecraft. „Ако потърсите „Майнкрафт Україна“ на украински в YouTube, лесно ще намерите видеоклипове, направени от украински деца и тийнейджъри на теми като войната, пленничеството, изтезанията и окупацията“, коментира той. „Някои имат родители или близки в армията или са взети в плен. Някои имат семейства и приятели, които живеят под окупация. Връзките между хората са разкъсани. Няма нито едно украинско дете, което да не е засегнато от войната.”

“Има и още нещо, което може да е трудно за разбиране: родните градове на хиляди украински деца сега съществуват само в Minecraft. Децата не могат да пишат големи статии за това. Не могат да се яват пред ООН. Но имат дълбока нужда да говорят – за болката, страха, несправедливостта и смъртта. А играта е езикът на децата.“