На 31 юли ще бъде даден ход на съдебен процес за митата, наложени от президента на САЩ Доналд Тръмп. Делото ще се разглежда само ден преди да влязат в сила поредица от строги тарифни ставки за десетки държави по цял свят.

Според правни експерти обаче, както и според един от участниците в съдебния процес, окончателното решаване на правния въпрос дали държавният глава може да налага широкообхватни мита ще отнеме много повече време.

„Ако спечелим“, администрацията на Тръмп „може да се опита да използва други закони“, за да оправдае новите мита, коментира пред Yahoo Finance Иля Сомин, адвокат на вносителите от малкия бизнес, които спечелиха иска срещу митата на Тръмп пред по-долна съдебна инстанция през май.

„Ще бъде дълга, сложна дискусия за това какво може да направи президентът“, допълва адвокатът, който е и професор по право в университета „Джордж Мейсън“ и председател на катедрата по конституционни изследвания в Cato Institute.

Вносителите от малкия бизнес, които доказаха, че е възможно временно да осуетят глобалните мита, отново ще изложат аргументите си пред Федералния апелативен съд на САЩ във Вашингтон.

В отделно предизвикателство двама производители на играчки ще представят своите аргументи срещу тарифите пред Окръжния апелативен съд на окръг Колумбия на 30 септември, след като спечелиха на по-нисша инстанция.

Според правни и търговски експерти тези съдебни дела срещу ескалиращата търговска война не представляват непременно непосредствена опасност за по-широките тарифни планове на Тръмп. И посочват няколко причини.

Първо, дори и да загуби настоящите дела при обжалване, Тръмп може да се обърне към други закони, които според представители на администрацията му позволяват също да действа едностранно. Всички съдебни дела, целящи да спрат тези стъпки, вероятно ще се проточат с месеци до 2026 г.

Друг усложняващ фактор е, че Върховният съд затрудни издаването на общонационална заповед срещу действие на президента от съдилищата от по-ниска инстанция. Той направи това с решение от миналия месец по дело, произтичащо от указ на Тръмп, с който се слага край на дългогодишно правило относно правото на гражданство по рождение.

Решението на съда може да има отношение към делата за митата, тъй като вносителите от малкия бизнес успяха да убедят Американския съд по международна търговия да издаде общонационална забрана срещу митата през май, след като заключи, че Тръмп няма право да ги налага с изпълнителна заповед съгласно Закона за международните икономически извънредни правомощия (IEEPA), допълва Yahoo Finance.

Федералният апелативен съд на САЩ спря изпълнението на заповедта, докато прецени дали президентът има правомощия да наложи митата по IEEPA, които сега се очаква да влязат в сила на 1 август, освен ако страните не договорят нови сделки през следващите две седмици.

„Мисля, че търговските партньори трябва да приемат посланието, че не могат да разчитат на съдилищата да ги защитят от митнически действия от страна на САЩ“, смята Грета Пейш, адвокат по международна търговия и бивш главен съветник на Службата на търговския представител на Съединените щати (USTR).

Тя и други експерти твърдят, че въпросът вероятно ще бъде разгледан от Върховния съд, макар и не непременно в ускорен порядък. Според нея двете дела, които сега се разглеждат от апелативните съдилища, няма да разглеждат правомощията на президента съгласно други закони, които предвиждат изключения от тарифните правомощия на Конгреса.

Тези алтернативни закони включват раздел 301 от Търговския закон от 1974 г., който позволява на президента да налага мита на чужда държава, стига Търговският представител на САЩ да установи, че държавата е нарушила търговски споразумения или е участвала в нелоялни търговски практики.

Сред тях са и раздел 232 от Закона за разширяване на търговията от 1962 г., който опълномощава президента да налага мита върху определен внос, определен като заплаха за икономиката на САЩ, както и раздел 338 от Закона за митата от 1930 г., който му дава право да налага мита на държави, необосновано ограничаващи американски стоки.

Има обаче много въпросителни относно действието на тези закони, тъй като някои не са били оспорвани в съда.

„За вносителите и партньорите в преговорите това значи, че изходът от делото не е нещо, на което могат да разчитат като променящо динамиката и сметките през следващите месеци, може би дори година“, допълва Пейш.

Една от законовите вратички, които Върховният съд остави отворени и които могат да работят срещу Тръмп, е, запазването на възможността ищците да се стремят към блокиране на президентските укази чрез колективни искове.

„Смятаме, че не се нуждаем непременно от колективен иск, за да получим широкообхватно средство за защита.“ Цялостната защита „изисква широкообхватно съдебно разпореждане, което да забрани изцяло тарифите на IEEPA“, допълва Сомин. Според него, ако президентът се обърне към други закони за налагане на мита, те биха могли да са по-ограничени от широко разпространените тарифи, оправдани от IEEPA, допълва Yahoo Finance.