Страх или здрав разум: Защо светът не отговаря на тарифните шантажи на САЩ
Четири месеца след като Доналд Тръмп даде старт на търговската война, само Китай и Канада са се осмелили да отвърнат на Вашингтон

Търговските партньори на Америка до голяма степен не успяха да отвърнат на тарифната война на Доналд Тръмп, което му позволи да събере близо 50 милиарда долара допълнителни митнически приходи с минимални разходи.
Четири месеца след като той даде старта, само Китай и Канада се осмелиха да отвърнат на Вашингтон, налагайки минимална глобална тарифа от 10%, 50% такси върху стоманата и алуминия и 25% върху автомобилите. В същото време приходите на САЩ от мита достигнаха рекордните 64 млрд. долара през второто тримесечие – с 47 млрд. долара повече от същия период на миналата година, според данни, публикувани от Министерството на финансите на САЩ в петък.
Ответните мита на Китай върху американския внос, които са най-устойчивите и значителни от всички страни, не са имали същия ефект. Общите приходи на Пекин от мита през май 2025 г. са едва с 1,9% по-високи от тези през предходната година. В комбинация с ограничените ответни мерки от страна на Канада, която все още не е публикувала митническите данни за второто тримесечие, тарифите, наложени върху американския износ в световен мащаб, представляват една малка част от приходите на САЩ през същия период.
Някои други търговски партньори на Вашингтон решиха да не отговорят със същото, докато преговаряха с Тръмп, за да избегнат още по-високи ставки. ЕС, най-големият търговски блок в света, планира контрамита, но многократно отлага прилагането им, като сега ги обвързва с крайния срок на Тръмп за преговори на 1 август.
Разходите за митата на Тръмп не се поемат само от американските потребители, казват експерти по веригите за доставки пред Financial Times. Международните компании се стремят да разпределят въздействието от увеличението на разходите по целия свят, за да минимизират удара върху американския пазар.
Саймън Гийл, изпълнителен вицепрезидент на Proxima, консултантска компания за вериги за доставки, собственост на Bain & Company, коментира, че големи марки като Apple, Adidas и Mercedes ще се опитат да смекчат въздействието от увеличението на цените.
„Глобалните марки могат да се опитат да поемат част от разходите за митата чрез интелигентно снабдяване и икономии на разходи, но по-голямата част ще трябва да бъде разпределена между други пазари, защото американските потребители могат да поемат 5-процентно увеличение, но не и 20 или дори 40“, категоричен е Гийл пред Financial Times.
Но въпреки че американските тарифи достигнаха нива, невиждани от 30-те години на миналия век, плахият глобален отговор предотврати спиралата от ответни мерки, която унищожи световната търговия между Първата и Втората световна война. Икономистите казват, че доминиращата позиция на САЩ като най-големия потребителски пазар в света, в съчетание с заплахите на Тръмп да удвои тарифите за държавите, които му се противопоставят, означава, че за повечето страни решението да „се откажат“ не е проява на страхливост, а икономически здрав разум.
Консултантската компания Capital Economics установява, че ескалираща търговска война, при която средната реципрочна митническа ставка достигне 24%, би причинила спад от 1,3% на световния БВП за две години, в сравнение с 0,3% в базов сценарий, при който тя остава 10%.
„За разлика от 30-те години на миналия век, когато страните имаха по-балансирани търговски отношения, днешният свят се характеризира със система, в центъра на която са САЩ“, казва Марта Бенгоа, професор по международна икономика в City University of New York. „Това прави ответните мерки икономически по-малко желателни за повечето страни, дори когато те биха могли да бъдат политически удовлетворителни“.
Александър Клайн, професор по икономическа история в Sussex University, добавя, че краткосрочните съображения – намаляване на излагането на мита и минимизиране на риска от инфлация – са движещата сила в повечето преговори с Тръмп, което дава предимство на Белия дом.
„Бих искал да мисля, че лидерите са научили уроците на историята, но се страхувам, че това е много оптимистично. По-вероятно е, че ЕС, Канада и много други правителства се страхуват от удара върху глобалните вериги на доставки и инфлацията в резултат на ескалацията“, казва той. „Тръмп не се интересува от това, затова се възползва от ситуацията“.
Най-големият търговски партньор на САЩ, Мексико, не отвърна на удара, след като през март беше наложена 25-процентна митническа такса върху износа, който не е обхванат от Споразумението между САЩ, Мексико и Канада. От началото на преговорите си с Тръмп президентът Клаудия Шейнбаум предпочита да се стигне до споразумение.
Неуспехът на света да се обедини и колективно да се противопостави на заплахите на Тръмп също даде на американския президент повече пространство да се насочи към отделни държави. Миналата седмица той заплаши Бразилия с 50-процентни мита, позовавайки се на предимно политически мотиви.
„Тръмп даде ясно да се разбере, че е готов да повиши митата още повече в отговор на ответни мерки“, казва Бенгоа от City University of New York. „Много страни научиха от търговската война през 2018-2019 г., че ответните мерки често водят до нови контрамерки.
Дори в рамките на обединени блокове като ЕС, конкуриращите се интереси на отделните държав членки, в съчетание с по-широките опасения, че конфронтация с Тръмп би могла да подкопае гаранциите за сигурност на САЩ към Европа, породиха силна предпазливост. Решението на Тръмп да заплаши с увеличаване на митата до 30% не предизвика значителна реакция в Брюксел, отчасти защото високопоставени американски служители, включително министърът на финансите Скот Бесънт, зад кулисите са призовали за предпазливост, според вътрешни източници, цитирани от Financial Times.
Служител на ЕС, запознат с преговорите, добави, че те не се провеждат в изолация, в момент, в който Европа търси продължителна подкрепа от САЩ за Украйна.
„Те засягат целия спектър от отношения на САЩ, включително и тези, свързани със сигурността“, посочват те пред изданието.
В резултат на това, за разлика от Китай, който през април отговори на митата на Тръмп с мита, ЕС многократно отлагаше прилагането на пакета си от ответни мерки, стремейки се да остави място за сключване на сделка с Тръмп преди 1 август.
Когато Европейската комисия публикува във вторник най-новия си списък с потенциални цели за ответни мерки върху стоки на стойност 72 млрд. евро – включително самолети Boeing, автомобили и бърбън – тя не посочи конкретни тарифни ставки за отделни продукти, в явен опит да не разгневи още повече Тръмп.
Дори Канада и Китай се въздържат да провокират Тръмп, въпреки че са единствените две страни, които наложиха ответни мита. Американските тарифи срещу Китай се повишиха до 145% в средата на април, което доведе до спад на китайския износ за САЩ с една трета през май. Двете страни бързо отстъпиха от фронтовата линия, като се споразумяха за 90-дневно прекъсване на търговската война в Женева през май, намалявайки ставката до 30%.
През февруари и март Канада наложи ответни мита в размер на почти 155 млрд. канадски долара, включително върху стомана и авточасти. През последните седмици обаче Отава отстъпи пред натиска на САЩ, въпреки предизборните обещания на канадския премиер Марк Карни да се изправи срещу Тръмп.
Тъй като търговията със САЩ съставлява 20% от канадския БВП – в сравнение с 2% за САЩ – Карни е преценил отговорите си. Под натиска на САЩ той се отказа от данък върху цифровите услуги и не последва решението на Тръмп от миналия месец да удвои митата върху стоманата до 50%.
„Реториката на Карни да „покаже мускули“ проработи по време на предизборната кампания, но не можем да влизаме в конфликт със САЩ“, категоричен е Дан Нолан, съветник на бившия консервативен канадски премиер Стивън Харпър. „Сега подходът е много по-реалистичен“.
Според дипломати това дали светът в крайна сметка ще се обедини, за да се противопостави на Тръмп, ще зависи отчасти от това къде ще се установят нивата на тарифите около крайния срок 1 август.
Търговският комисар на ЕС Марош Шефчович коментира тази седмица, че 30-процентна тарифа върху износа на ЕС ще остави блока без нищо за губене, тъй като трансатлантическата търговия ще бъде „почти невъзможна“. По думите му ЕС води преговори със „съмишленици“ търговски партньори за потенциални съвместни мерки.
В по-дългосрочен план, ако не се предприемат ответни мерки, американските компании ще получат относително свободен достъп до глобалните вериги за доставки, докато производителите от ЕС и Азия ще продължат да се сблъскват с високи тарифи за внос в САЩ, казва Креон Бътлър, ръководител на отдела за глобална икономика в Chatham House.„Дилемата е краткосрочно срещу дългосрочно. Има смисъл да не се предприемат ответни мерки в краткосрочен план, но в дългосрочен план другите страни ще преценят до каква степен ще се борят за глобалните вериги за доставки извън САЩ“.