Фармацевтичната индустрия усилено се опитва да планира различни сценарии на фона на предложението на Доналд Тръмп за 200% мита, което заплашва да повиши цените на лекарствата и да намали маржовете на печалба.

Тази седмица президентът на САЩ отново предупреди, че дългоочакваните мита за индустрията ще бъдат обявени „много скоро“, след като през април администрацията на Белия дом започна т.нар. разследване 232 в сектора.

По думите на президента, налозите няма да влязат в сила веднага, а ще получат гратисен период от „около година, година и половина“. Въпреки това обаче анализатори предупреждават, че подобна ставка дори и със закъснение, ще има отрицателно въздействие за цените на лекарствата и маржовете на печалба.

Доскоро фармацевтичните производители бяха извън полезрението на Тръмп, но вече им се налага да лобират за поетапен подход към митата върху вноса в САЩ

Ще излезе ли европейската фармацевтична индустрия суха от бурните търговски води

„Тарифа от 200% ще завиши производствените разходи, ще свие маржовете на печалба и ще създаде риск от прекъсване на веригата за доставки, което ще доведе до недостиг на лекарства и по-високи цени за американските потребители“, заявиха от Barclays.

Анализаторите на UBS посочват „значително отрицателно въздействие“ върху маржовете, ако лекарствата се произвеждат извън САЩ. В същото време ударът за пациентите може да е „катастрофален“, заяви основателят и главен изпълнителен директор на инвестиционната компания RockCreek Group Афсейна Бешлос във връзка с очакваната 100% такса.

„Това би било потенциално катастрофално за всеки човек, защото ние се нуждаем от тези лекарства, а на компаниите е необходимо много време, за да ги произвеждат в САЩ“, заяви той пред CNBC.

Според проучване на индустриалната търговска група Pharmaceutical Research and Manufacturers of America (PhRMA), която заклейми предложенията на президента като „контрапродуктивни“ по отношение на здравните резултати, е изчислено, че само 25% върху вноса на фармацевтични продукти ще доведе до повишаване на цените на лекарствата с почти 51 млрд. долара годишно, което ще увеличи цените на вътрешния пазар с 12,9%.

Американците плащат най-скъпите лекарства в света, което подхранва иновациите и стимулира растежа на индустрията, твърдят производителите

Фармацевтичните акции се сринаха след като Тръмп обяви план лекарствата да поевтинеят

Глътка въздух преди тарифния удар

Фармацевтичните продукти обикновено са изключени от търговските тарифи поради критичния им характер. Въпреки това Тръмп неведнъж се е насочвал към тази индустрия заради нелоялни ценови практики, и е призовавал компаниите да преместят производството си в САЩ.

В отговор световните фармацевтични гиганти, включително Novartis, Sanofi и Roche и базираните в САЩ Eli Lilly и Johnson & Johnson, поеха ангажимент да инвестират големи суми на местния пазар, допълва CNBC.

UBS определи гратисния период на президента от 12 до 18 месеца, като „недостатъчно време“, за да могат компаниите да преместят производството. „Обикновено смятаме, че 4-5 години са достатъчни за преместване на производството с търговска цел“, пишат анализаторите.

Индустрията очаква допълнителни подробности в края на месеца, когато трябва да бъде представен окончателният доклад от разследването по раздел 232.

Списъкът включва медикамента за лечение на COVID-19 Paxlovid на Pfizer, клетъчните терапии за рак на Bristol Myers Squibb и ваксините на френската Sanofi

Фармацевтичните гиганти планират поскъпване на 250 лекарства в САЩ през 2025 г.

Междувременно обаче компаниите нямат друг избор, освен да планират различни потенциални резултати.

Говорител на Roche заяви, че компанията „следи ситуацията отблизо“ и се ангажира със заинтересованите страни, за да „се застъпи за политики, които премахват пречките пред достъпа на пациентите“ и създават „по-справедлива и достъпна екосистема на здравеопазването“.

По-рано швейцарският фармацевтичен гигант беше заявил, че заповедта на Тръмп за ценообразуване на лекарствата може да застраши инвестициите му в САЩ. В сряда обаче той отбеляза, че предложеното финансиране ще позволи да продължи да изгражда производствения си отпечатък в САЩ.

По подобен начин Bayer заяви, че следи „различните съобщения за мита“ и е съсредоточена върху осигуряване на своите вериги за доставки и „свеждане до минимум на всяко потенциално въздействие“.

Novartis заяви, че продължава работата с администрацията на САЩ и с партньорите си от търговските асоциации и „няма промени“ в планираните си инвестиции в САЩ.

AstraZeneca и Sanofi не отговориха на молбата на CNBC за коментар, а Novo Nordisk отказа да коментира в периода на затишие преди отчетите си.

Датската компания подцени търсенето на лекарството си за отслабване, а недостигът позволи на конкурентите да наваксат

Novo Nordisk беше най-ценната европейска компания. Сега изостава на пазар, създаден от самата нея

Надеждите за отстъпки остават

По-рано фармацевтичната индустрия се стремеше към освобождаване на целия сектор от митата. Но тъй като тези надежди намаляха, сега вниманието се насочва към бъдещите търговски сделки като потенциален буфер.

В обявеното миналия месец търговско споразумение между САЩ и Обединеното кралство, макар и оскъдно, се посочваше, че двете страни ще договарят „резултати от преференциално третиране на фармацевтични продукти и фармацевтични съставки от Обединеното кралство в зависимост от резултатите от разследването 232“.

Фармацевтичните компании в Швейцария и ЕС могат да се стремят към подобни преференции в бъдещите сделки. И все пак, без скорошна яснота, въпросителните за компаниите и потребителите остават.

„Колкото по-дълго цари несигурност кои сектори ще бъдат засегнати и кои не, това ще има непрекъснато отрицателно въздействие“, допълни пред CNBC главният икономист в ING Бърт Колийн.