Производителите на лекарства залагат на това, че прилагането на радиация директно върху туморите ще се превърне в следващия голям пробив в борбата с рака.

Bristol Myers Squibb, AstraZeneca, Eli Lilly и други фармацевтични гиганти са похарчили около 10 млрд. долара за сделки за придобиване или сътрудничество с производители на радиофармацевтици. Те са придобили по-малки нови компании, за да се сдобият с технология, която, макар и в начален стадий на развитие, може да лекува множество видове рак.

„Всяка голяма компания, която има бизнес присъствие в онкологията, вероятно ще се нуждае от експозиция в тази област по един или друг начин“, казва пред CNBC анализаторът на Guggenheim Securities Майкъл Шмидт.

Вече са налични два радиофармацевтика на Novartis. Десетки други са в процес на разработване, според Шмидт. Трудно е да се оцени общата пазарна възможност, тъй като има толкова много възможни видове рак, които лекарствата биха могли да лекуват, казва той.

Анализаторът прогнозира, че приходите в тази категория могат да нараснат до 5 млрд. долара, ако технологията остане ограничена до лечението на няколко вида рак като простатата и невроендокринните тумори, и до десетки милиарди, ако се докаже, че е ефективна при повече видове заболявания.

Лекарствата действат чрез свързване на радиоактивен материал към таргетна молекула, която търси и се прикрепя към специфичен маркер на раковите клетки. Трикът е в намирането на маркери, които съществуват върху раковите клетки, но не и върху здравите.

Това може да позволи на лечението да достави радиация на раковите клетки и да предпази останалата част от тялото от степента на увреждане, която се получава при много други лекарства.

За да се докаже, че технологията може да работи както от научна, така и от финансова гледна точка, е необходимо време. Първите радиофармацевтици бяха одобрени в началото на 2000 г. Но интересът на големите компании се засили едва наскоро, посочва CNBC.

Изработването на лекарствата изисква сложно производство и логистика - два основни недостатъка. Радиоактивният материал се разгражда бързо, така че пациентите трябва да бъдат лекувани отново в рамките на няколко дни, след като терапията им е направена.

През 2018 г. швейцарският фармацевтичен гигант Novartis получи одобрение за радиофармацевтично лекарство, наречено Lutathera, за рядък вид рак на панкреаса и стомашно-чревния тракт. След това през 2022 г. си осигури друго одобрение за Pluvicto за рак на простатата. Според консенсусните оценки на FactSet се очаква продажбите на лекарствата да достигнат около 4 млрд. долара до 2027 г.

Тези успехи предизвикаха по-широк интерес към радиофармацевтиците.

„Събрахме всичко това и си помислихме, че трябва да направим нещо, че трябва да сключим сделки тук“, казва Джейкъб Ван Наарден, президент на онкологичния бизнес на Eli Lilly.

Миналата година Lilly придоби производителя на радиофармацевтици Point Biopharma за около 1,4 млрд. долара, а също така подписа няколко партньорства с компании, разработващи подобни лечения.

Радиофармацевтиците не се произвеждат лесно и според Наарден компанията е искала да се увери, че всяко първоначално придобиване може да произвежда лекарствата само, вместо да възлага работата на външни изпълнители.

Производството е ключов компонент и при придобиването на RayzeBio от Bristol Myers Squibb за 4,1 млрд. долара, казва пред CNBC Бен Хики, президент на RayzeBio. По време на придобиването компанията е на път да завърши строежа на фабрика в Индиана и е осигурила собствени доставки на радиоактивен материал, необходим за разработването на експерименталните лекарства, които са в процес на разработка.

„Ясно беше, че един от критериите е да се уверим, че съдбата ни е в наши ръце“, казва Хики.

Novartis също е имала проблеми с набавянето на достатъчно дози от Pluvicto. Тя инвестира повече от 300 млн. долара в откриването и разширяването на производствените обекти за радиофармацевтици в САЩ, за да може да набавя лекарството и да го предоставя бързо на пациентите. Сега компанията е в състояние да отговори на търсенето, което включва внимателно планиране на дистрибуцията.

Според Виктор Булто, президент на американския бизнес на Novartis, всяка доза носи GPS проследяващо устройство, за да се гарантира, че тя ще бъде доставена на правилния пациент в точното време. Компанията транспортира дозите до дестинации, които се намират в рамките на девет часа от фабриката, за да се сведе до минимум рискът от прекъсвания, казва Булто.

Според Булто инвестицията на Novartis в инфраструктурата за производство и разпространение на радиофармацевтици би си заслужавала само заради Pluvicto и Lutathera. Но тя е още по-привлекателна заради потенциала за лечение на повече видове рак. Той дава пример с работата на компанията по разработване на лекарство за маркер, който се открива при 28 различни тумора, включително рак на гърдата, белия дроб и панкреаса.

„Ако успеем да приложим всички тези познания, които сме разработили от производственото разпределение, в услуга на пациенти с рак на белия дроб и на гърдата и потенциално да покажем тези нива на значима ефикасност и поносимост, говорим за много голямо въздействие. И, разбира се, за много жизнеспособен бизнес“.

На този етап това все още е „ако“.

Ръководителите казват, че тази област е в началото си и че трябва да се докаже, че радиофармацевтиците обещават нещо повече от сегашните видове рак, които лекуват.

„Ако успеем да разширим репертоара от мишени и типове тумори, това може да бъде много голям клас лекарства“, каза Ван Наарден от Eli Lilly.

-Една от възможностите, които Bristol Myers Squibb вижда, е комбинирането на радиофармацевтици със съществуващи лечения, като например имунотерапия, казва Робърт Плендж, главен директор по научните изследвания на Bristol. AstraZeneca споделя това мнение.

Може да отнеме години, за да се разбере истинският потенциал на технологията, тъй като много експериментални лекарства все още са в ранни фази на разработка. Един от нерешените въпроси е дали други радиофармацевтици са толкова добре приети, колкото Pluvicto на Novartis, особено такива, които използват други видове радиоактивни материали, казва анализаторът на Guggenheim Шмид.